Биография

Роден в Харков. Живее в България от 1922 г.

Завършва средно образование в Кръстовъздвиженската руска гимназия в Пещера.

В. Арсениев се изявява като поет в началото на 30-те години, когато от печат излизат първите му стихотворения на руски език.

Сътрудничи и във вестниците „Ведрина“, „Кормило“, „Ехо“, „Нова камбана“ с преводи на руски писатели; превежда на руски език творби на български писатели и поети от онова време. В съавторство с Кира Пехливанова пише учебно помагало в две части за желаещите да изучават руски език. Съдейства на Сава Чукалов и Марко Марчевски при подготовката на речниците им.
След 1944 г. работи в Радио София, вестник „Свободная Болгария“, БТА, Българска кинематография и др., като дейността му е насочена към запознаване на рускоговорящия слушател и читател с литературата, историята, икономическия и културен живот в България.
От този период са и учебниците по руска литература за различни класове, претърпели множество издания, два сборника с разкази и очерци, публикации във вестници и списания. Умира в София.

Главните творчески усилия на Валентин Арсениев са насочени към благородната задача да представи пред света постиженията на българската литература, като превежда на руски език класически и съвременни творби.

Автор на над 180 превода на български литературни творби на руски език от Валентин Арсениев. Превел е множество произведения на наши писатели-класици, на автори, негови съвременници. Достатъчно е да споменем няколко имена и заглавия, за да си представим широтата на творческия му диапазон: „Повести и разкази“ от Иван Вазов, „Старопланински легенди“ от Йордан Йовков, „Разкази и повести“ от Елин Пелин, произведения на Цани Ганчев, П.Ю. Тодоров, Александър Жендов, Антон Страшимиров, Орлин Василев; писатели от втората половина на ХХ век – Павел Вежинов, Николай Хайтов, Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, Серафим Северняк и много други. Отделно и особено място заемат преводите на поезия - Христо Ботев, Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, Пеню Пенев, Веселин Андреев, Андрей Германов, стихове на Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна, Дора Габе, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Дамян Дамянов, Божидар Божилов, както и стихотворения на Валери Петров, Лиляна Стефанова, Станка Пенчева, Любомир Левчев и много други.

През 1968 г. В. Арсениев пише:

„Преводачът е съавтор, пълномощен посланик на Негово величество Автора при Негово величество Читателя, на когото вместо акредитивни писма връчва своя превод и с когото води разговор от името на този, когото представлява. Известната фраза, че „преводачът е художник“ означава: той трябва да бъде в състояние да предаде колорита на епохата, по време на която се развиват събитията, да подбере най-подходящи средства за речевата характеристика на героите, да преодолее идиоматичните трудности, с други думи – да даде на своя читател превод, равноценен на оригинала, т.е. литературно произведение, носещо в себе си същия емоционален и познавателен заряд, какъвто притежава оригиналът“.

Тези думи в най-пълна степен синтезират творческото му кредо.

Съчинения

• Исканiя: Стихи. София, 1934.
• Самоучител по руски език. София, 1938.
• Два века руска литература. София, 1940.
• Самоучител по руски език: Ч. 1-2. София, 1945.
• През огъня. София, 1950.
• Тунелът Козница. София, 1950.

За него

• Речник на българската литература : Т. 1. София, 1976, 55–56.
  
• Библиография за Валентин Арсениев