Николай Никанорович Глубоковски

Автор Иван И. Илиев
Николай Никанорович Глубоковски Николай Никанорович Глубоковски

6/18.12.1863 – 18.03.1937

Руски богослов, тълкувател, патролог, църковен историк и енциклопедист. Научното творчество на Глубоковски обхваща над 100 научни труда и стотици статии и публикации.

Биография


Роден е в село Кимченский Городок, губерния Вологда, в семейство на свещеник. Малък остава сирак и е обгрижван от по-голямата си сестра Анна.

Образованието му преминава в духовни училища и по-късно постъпва в Духовната семинария във Вологда. През 1884 г. е приет в Московската духовна академия и я завършва пет години по-късно. Магистърската му теза е на тема „Блаженният Теодорит, епископ на Кир: животът и книжовното му дело. Църковно-историческо изследване“ в два тома. В този труд събира всичко, написано за Теодорит Кирски в руската и чуждестранната литература, включвайки не само произведенията му, но и източниците, които е използвал. Разработката му е оценена високо и е удостоен с Макариева премия на Учебния комитет към Светия синод.

Назначен е за преподавател по Свещено писание във Воронежката духовна академия (1890), а година по-късно е поканен за лектор в Катедрата по Свещено писание в Духовната академия на Санкт Петербург. Защитава докторска дисертация на тема „Благовестието на св. Апостол Павел по произход и същност. Библейско-богословско изследване“, за която получава за втори път Макариевска премия през 1897 г.

След смъртта на професор Александър Лопухин през 1904 до 1911 е редактор на „Православна богословска енциклопедия“, която излиза от 1900 г. През 1907-1908 издава преведени (още през 1887) 268 произведения на Теодорит Кирски на руски език. Член-кореспондент на Академията на науките в Санкт Петербург (1909). През 1911 г. преиздава произнесената на магистърската защита реч „Историческо място и значение на личността на Теодорит, епископ на Кир“, в която включва и най-новите проучвания за него. През тези и следващите години издава и сътрудничи в над 80 издания за църковна публицистика в Руската империя и в чужбина.

Включва се в състава на Палестинското общество за руските научни и религиозни интереси в Палестина (1915). Назначен е за представител на Ведомството за православно вероизповедание в комисията на правителството (1916), а от следващата година участва в съвещанията по проблеми на Палестина, Атон и Египет в Бари и е делегат на учредяването на Руския институт в Париж.

По покана на проканцлера на университета в Упсала посещава Швеция, където изнася редица лекции и съставя научно описание на славянските ръкописи и старопечатни книги, съхраняващи се в университетската библиотека Carolina Rediviva (1918-1919). На 27 ноември 1920 г. сключва брак с А. В. Лебедева, вдовица на учителя му. През 1921 г. получава виза и със съпругата си напуска Русия и заминава за Финландия, където живее във Виборг; пътува за Германия (1922); опитва да се установи в Прага; преподава в Белградския богословски факултет до 1923 г., когато на 1 май е поканен и назначен на 11 юли за професор в новооснования Богословски факултет в София.

Официален представител на Българската православна църква на честването на 1600 години от първия Вселенски събор в Лондон (1925) и на Вселенския събор в Стокхолм (1925), както и в редица най-представителни междуцърковни православни конференции.

Издава над 20 статии за църковно единение, публикувани на английски, немски, френски, сръбски, български, румънски, шведски и руски езици. По инициатива на Софийската група на Съюза на руските академични организации зад граница е отбелязана 35-тата годишнина от началото на научните му занимания, за което получава над 200 приветствия от светски, духовни, военни и частни лица от цял свят.

Глубоковски е почетен член на Императорския руски археологически институт в Москва и Петроград, член-кореспондент на Императорската академия на науките, почетен член на Московската, Киевската и Казанската духовна академия, пожизнен член на училищния съвет на руския Свети Синод, почетен председател на Руското палестинско общество, член на особеното съвещание на руския Свети Синод, дописен член на БАН от 1929 г. (Дамянова 2016:1-2). Пише доклади за хабилитирането и процедурите на редица професори от Богословския факултет, сред които са Иван Марковски, Христо Гяуров и много други (Трайчев 2016: 247-248).

Почива в София на 21 март 1937 г.

Съпругата му дарява неговата библиотека на Светия синод към Българската православна църква. Архивът на Глубоковски се съхранява в Руската национална библиотека в Санкт Петербург, фонд 194, и в Богословския факултет в София.

Научното творчество на Глубоковски обхваща над 100 научни труда и стотици статии и публикации.

Творчеството му може да се раздели на следните три групи:
1. Новозаветна исагогика
Изследването на Послание до евреите (Послание к Евреям и историческое предание о нем. В: Годишник на Софийския университет, т. XIV, 1936-1937, София, 1937, 1-62.) разкрива първостепенни аспекти на методологията на Глубоковски по въпроси на исагогиката и нейното прилагане. Посланието е адресирано към християнска община, колебаеща се поради силно влияние на юдаизма. В хода на разсъжденията защитава тезата, че именно ап. Павел е автор на тази новозаветна книга, която е подкрепена от външи и вътрешни свидетелства, но някои колебания в езика и стила на Посланието вероятно се дължат на записването от някой апостолски ученик. Така се утвърждава тезата за съвместна работа на „автор“ и „писател“, налична и в Стария завет. Изтъкнати са и аргументи за подкрепа на авторството на апостола в лицето на църковните отци Ириней Лионски и Иполит Римски, въпреки че присъединяването му към канона е ставало постепенно. Чрез синтезиране и анализ Глубоковски категорично разкрива основанията за каноничност на посланието ап. Павел.

2. Екзегетически трудове върху старозаветни текстове
Сред най-ценните му трудове следва да се отблежи изследването на Глубоковски върху Теодорит Кирски. От проведения текстологически анализ стига до заключението, че Блаженият Теодорит е използвал вероятно Лукиановата версия на Септуагинта, като сравнява напр. ударенията и препинателните знаци, текста с преводите на Акила (буквален), Симах (свободен и четивен) и Теодотион (изправящ Септуагинта или прамасоретски), които имат различна преводна характеристика. Изводите му гласят, че този древен тълкувател е „неподражаем в умението да каже всичко отмерено и на място“ и да го възприема като образец. Така той изтъква важността на позоваването и ползването на еврейския език. Глубоковски посочва важна задача в старобългаристиката – да се подходи по подобен начин за изясняване на тълкуванията на Теодорит в съкратени или по-пълни старобългарски преводи (напр. на Псалтира или на Малките пророци). (Шиваров 2008:79-103).

3. Новозаветно тълкуване
Влиянието на творчеството на Глубоковски се чувства както в трудовете на ранната генерация новозаветни библеисти в България, така и в съчиненията на съвременните. Сред най-популярните му произведения следва да се посочи „Бог-Слово. Экзегетический эскиз ‘пролога’ Иоаннова Евангелия (1:1-18)“, в което се разглежда един труден за новозаветната библеистика въпрос за определяне на точния смисъл на стих 11 („Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха”), където Глубоковски под „Своите“ разбира юдейския народ, за разлика от езичниците, които са чужди на израилското общество. Така, докато в стих Иоан 1:11 своите отхвърлят Христос, то в Иоан 13:1 той се представя като имащ „Свои“ сред Неговия народ. Така разделянето на хората не се гради върху старата основа за различаване на отделни народи и езичници, а върху нова, установена чрез вярата и съответно приемането или отхвърленето на Христос като Спасител. (Трайчев 2016: 244-247).
Към края на своя живот Глубоковски подготвя да публикува отдавна замислената от него богословска трилогия „Благовестие християнской свободи (Послание к галатам)“, „Благовестие християнской святости (Послание к евреям)“ и „Благовестие християнской славы (Апокалипсис)“. Първата част е издадена през 1935 г, втората излиза на части в Годишника на Софийския университет (от 1927 до 1937 г), а третата е публикувана посмъртно в Джорданвил през 1966 г. (Трайчев 2008: 108-109).
През 2007 г. в Москва излиза „Библейский словарь” – издание на Центъра за изучаване на църковната история на руското зарубежие при Московската духовна академия. Този последен изключителен труд на Н. Н. Глубоковски е бил съхранен в Свято-Троицката духовна семинария в Джорданвил (САЩ), където е бил предаден от съпругата на колегата му проф. М. Е. Поснов – Елена Григориевна Поснова (1888-1966). Това е и първото съвместно издание между Московската патриаршия и Руската задгранична църква... Глубоковски започва работа по този обяснителен (тълковен) библейски речник още през 1905 г. Той взима ръкописа в емиграция и го преписва начисто в България през 1933 г. В него авторът прави следните важни допълнения: въвежда много нови речникови статии, свързани главно с особеностите на църковно-славянския превод на Библията; добавя анализ на библейския текст на оригиналните езици на изворите – староеврейски, сирийски, латински (италийски) и други; привежда множество цитати от древните автори (Херодот, Диодор Сицилийски, Платон, Плиний, Птоломей, Светоний, Страбон, Тацит, Иосиф Флавий, Цицерон и пр.), както и от отци и учители на Църквата (Епифаний Кипърски, Климент Римски, Тертулиан, Юстин Философ (Мъченик), Василий Велики, Йероним Блажени, Евсевий Кесарийски и много др.); дава допълнителна библиография от руската богословска литература.

Делото на Глубоковски в България е обект на две големи научни конференции (2007 и 2013) с издадени сборници от доклади (2008 и 2016).

Съчинения

  • Блаженный Феодорит, епископ Киррский. Его жизнь и литературная деятельность. Церкoвное-историческое исследoвание. Т. 1–2. Мoсква, 1890–1891.
  • Возрождение папства и его настоящее положение по сравнению с прошлым. Воронеж, 1891.
  • Из лекций по священному писанию Нового завета, читанных студентам С.-Петербургской духовной академии в 1896–97 уч. г. э.-о. проф. Н. Н. Глубоковским. Санкт Пeтербург, 1897.
  • Благовестие христианской свободы в Послании св. ап. Павла к Галатам. Санкт Пeтербург, 1902.
  • Греческий язык Нового завета в свете современного языкознания. Пeтроград, 1915.
  • Богословие [Обзор науки]. Пeтроград, 1919.
  • Православната Църква и християнското междуцърковно единение. – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1924. Т. 1, 1923–1924, 163–260.
  • Новозаветният Ходатай: екзегетически анализ на Евр. 1: 1–5. – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1926. Т. 3, 1925–1926, 73–112.
  • Граматика на гръцкия библейски език Ветхи и Нови завет. (Университетска библиотека № 67). София, 1927.
  • Христос и ангелите (екзегетически анализ на Евр. 1: 6–14). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1927. Т. 4, 1926–1927, 185–218.
  • Христос и християните (екзегетичен анализ на Евр. 2:1–4). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1928. Т. 5, 1927–1928, 1–16.
  • „Война и мир“ в Финляндской Православной Церкви. София: Типография Художник, 1929.
  • Изкупление и изкупител (Евр. 2, 5–18). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1929. Т. 6, 1928–1929, 1–43.
  • Християнското братство и неговата необходимост за вярващите (екзегетически анализ на Евр. 3, 1–19). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1930. Т. 7, 1929–1930, 141–176.
  • Православната Църква и англиканството. – В: Духовна култура. 1931, № 46, 91–96.
  • Християнско съботство: екзегетически анализ на Евр. 4, 1–16. – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1931. Т. 8, 1930–1931, 1–23.
  • Преображението на Господа Иисуса Христа. – В: Духовна култура. 1932. № 48–49, 3–17.
  • Първосвещенството на Христа и задълженията на християните (екзегетически анализ на Евр. 5 и 6 глави). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1932. Т. 9, 1931–1932, 1–40.
  • Въпросът за присъединяването на англиканството към православието. – В: Православен мисионер. 1933. № 9, 1–8.
  • Християнското съвършенство и Христос като първосвещеник навеки по чина на Мелхиседека (екзегетически анализ на Посл. към Евреите, гл. 6). – В: Годишник на Софийския университет. VI. Богословски факултет. София, 1935. Т. 12, 1934–1935, 1–50.
  • Послание к Евреям и историческое предание о нем. – В: Годишник на Софийския университет, София, 1937. Т. XIV, 1936–1937, 1-62.
  • Библейский словарь / авт. предисл.: Патриарх Московский и всея Руси Алексий II, митрополит Восточно-Американский и Нью-Йорский Лавр. Москва : Московская духовная академия, Свято-Троицкая Сергиева Лавра, Сергиев Посад, Свято-Троицкая духовная семинария, Джорданвилль, Центр изучения церковной истории русского зарубежья, 2007.
  • Библейский словарь в www.my-bible.infowww.my-bible.info
  • Библейский словарь в www.azbuka.ru

За него

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP