Михаил Петрович Драгоманов

Автор Никола Р. Казански
Михаил Петрович Драгоманов Михаил Петрович Драгоманов

06.09.1841 – 08.06.1895

Украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.

Биография

Брат на Олга Косач и чичо на Леся Украинка. Роден в с. Гадяч, Полтавска губерния. Завършва Полтавската гимназия през 1859 год., следва история в Киевския университет, където се дипломира през 1863 г. Работи като учител по география в Киевската гимназия и като доцент по история в Киевския университет. От 1870 г. е щатен доцент, а по-късно е професор по всеобща история в същия университет. Преподава всеобща история във Висшето училище в София (със статута на редовен професор) от началото на учебната 1889/1890 г. до м. юни 1895 г.

Благодарение на Драгоманов в България стават известни такива украински имена, като Сковорода, Костомаров, Воробкевич, Нечуй-Левицкий, Старицкий, Иван Франко, Олена Пчилка, Леся Украинка и други. Лекциите на му се ползват с голям успех. С активната си дейност в областта на сравнителното литературознание и фолклора той създава първите български украинисти, сред които с най-голям авторитет е Иван Шишманов.

Драгоманов е сред основателите на българското периодично научно издание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (заедно c Иван Шишманов), което играе голяма роля в развитието на българската филологическа наука и литература. Неговите книги вдъхновяват няколко поколения български писатели, запознават учените от други страни с народно-поетичните традиции на българите.

В България Драгоманов пише най-значителните си студии върху славянския фолклор като използва главно български материал. Това са „Славянските сказания пожертвувание собствено дете“ (1889), „Славянските сказания за рождението на Константина Великий” (1890), „Славянските варианти на една евангелска легенда“ (1891), „Славянските преправки на Едиповата история” (1891), „Забележки върху славянските религиозни и етически легенди“ (1892, 1894). Има принос в анализа и публикуването на апокрифни произведения в български ръкописи.

Умира в София. През 1991 г. Държавният педагогически университет в Киев е наречен на името на Михаил Драгоманов.

Съчинения

  • Исторические песни малорусского народа : Т. 1–2. Киев, 1874–1875.
  • Малорусские народные предания и рассказы. Киев, 1876.
  • La littérature oukrainienne. Paris, 1878.
  • Пісні політичні українського народу XVIII–XIX століття. Женева, 1883.
  • Политические сочинения. Москва, 1908.

За него

  • Арнаудов, М. Михаил Драгоманов : Живот, идеи, значение за българския фолклор. – Годишник на Софийския университет. Исторически факултет, 29, 1933, 1–33.
  • Романченко, И., Заславски, Д. Михаил П. Драгоманов. – Исторически преглед, 1965, № 5, 7–87.
  • Динеков, П. Михаил Драгоманов. – Български фолклор. Ч. 1. София, 1972, 127–130.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP