St. George of Lydda

Written by Ана Стойкова
St. George of Lydda St. George of Lydda

ІІІ–ІV в.

Един от най-популярните общохристиянски светци, великомъченик, пострадал в Лида (Диосполис) в Палестина по времето на имп. Диоклециан (284–286; 286–305).

Биография


Според църковното предание св. Георги е роден в Кападокия, в благородно семейство на християни. Постъпва на римска служба като военен и съвсем млад е издигнат във висш военен чин – трибун. Когато имп. Диоклециан повдига гонение срещу християните, св. Георги изоставя високия си пост, раздава имуществото си на бедните и публично се обявява за християнин. Отначало е затворен, а после изправен на разпит и подложен на мъчения, за да се откаже от християнството. Мъченията не сломяват твърдостта му във вярата и на 23 април 303 г. той е обезглавен.

За църковната му прослава в течение на столетията на гръцки език възникват редица агиографски, химнографски и риторически произведения. В ранна епоха светецът започва да се чества и в Западна Европа. Още през VІ в. св. Григорий от Тур го споменава като много почитан светец във френските земи. Много рано на латински се превежда най-старото Мъчение на св. Георги и прониква в западноевропейските средновековни литератури, но популярността на култа на Запад се разширява значително едва след кръстоносните походи.

Сред славяните култът към мъченика навлиза заедно с покръстването им. Най-старото споменаване на св. Георги в православнославянските извори е в календара на глаголическото Асеманиево евангелие, старобългарски паметник от втората половина на Х – нач. на ХІ в. Нарастването на популярността му през следващите столетия сред православните балкански славяни е засвидетелствано от огромния брой църкви в земите на българи и сърби, от множеството литературни творби, преводни и оригинални, които му посвещават южнославянските книжовници, от развитието на празника му, 23 април, като едно от най-важните събития в традиционния народен календар с важно социално значение, от почитането му като покровител на овчарите и земеделския труд и дори от употребата на името му като един от най-популярните антропоними до днес. В Русия св. Георги е почитан от древни времена под името Юрий или Егорий.

В науката въпросът за реалното съществуване на св. Георги е дискусионен, тъй като историческите сведения за него са несигурни или трудно могат да се идентифицират с него (Стойкова 2016: 15-54). Затова през 1969 г. въз основа на реформата, предприета от папа Павел VІ (Paulus 1969), той е отстранен от официалния католически празничен календар, като почитането му е разрешено в отделни поместни църкви. През 1975 г. името му отново се появява в Главния римски календар.

Празникът на св. Георги се почита на 23 април (датата на смъртта му според сведенията на Мъчението). В част от православните страни (Русия, Сърбия, Македония) се чества на 6 май (по Юлианския календар). В Българския църковен календар, който съответства на Григорианския, по изключение също е оставена датата 6 май, тъй като 23 април понякога се пада преди Възкресение Христово (през Великия пост) и не може да се празнува според традицията. На 3 ноември се отбелязва освещаването на храма на св. Георги на гроба му в Лида (палестински празник). 26 ноември е стар константинополски празник на св. Георги, свързан с освещаването на храма „Св. Георги под кипарисите“, която се пази в южнославянската ръкописна традиция. На същата дата през 1053 г. е осветен храм „Св. Георги“ в Киев; в руската традиция 26 ноември се отбелязва като ден на Чудото със змея.

Почитането на св. Георги през вековете е свързано със създаването на огромен брой литературни произведения. Във византийската литература са засвидетелствани над 40 агиографски творби, запазени в многобройни редакции и версии (BHG 669y−691y, Krumbacher 1911), и няколко десетки химнографски произведения (Petit 1926: 86−89). Най-старото Мъчение на светеца, фрагментарно запазено във Виенския палимпсест (V-VІ в.), стои в основата на всички по-късни редакции и преработки. Това ранно гръцко житие, също е преработка на по-стар текст и е изпълнен с чудеса пространен разказ за мъченията на светеца, написан в духа на елинистичния роман. Вероятно именно този текст се споменава още в края на V в. в т.нар. Decretum Gelasianum, индекс на забранените книги. Забраната обаче не попречва на широкото му разпространение през следващите столетия. Очевидните противоречия в съдържанието му с формулираните междувременно догми и постулати на християнството предизвикват създаването на голям брой преработки и версии, които имат за цел да променят текста в посока на официалната християнска доктрина. Една от най-разпространените е написана от Теодор Дафнопат, друга – от Никита Давид Пафлагон, чийто текст Симеон Метафраст също редактира и помества в своя менологий. По-късно се появяват и сбити извлечения, които се преписват в синаксарите. Известни са и голям брой химнографски произведения за св. Георги – канони, стихири, кондаци и икоси, тропари, молебни канони, сред чиито автори са известни византийски писатели.

Особено място сред литературните творби за св. Георги заема Чудото със змея (Aufhauser 1911). В него се разказва за подвига на светеца, който спасява от смърт девойка, дъщеря на езически цар, като с помощта на кръстния знак побеждава чудовището, и покръства езичниците. Макар че се появява значително по-късно от житията и мъченията – вероятно около ХІ в., тази творба придобива огромна популярност и през следващите столетия образът на светеца се свързва неизменно с победата му над змея.

Култът към св. Георги е най-вероятно сред най-рано въведените и в старобългарския празничен календар. Освен ранните споменавания в календари, запазени са преписи на голям брой предимно агиографски и химнографски произведения за него (BHBS 324, 516-523; Стойкова 2016). Има всички основания да се смята, че в най-ранна епоха – края на ІХ – началото на Х в., е преведено най-старото „апокрифно“ мъчение на светеца (BHG 670) (Стойкова 2016: 100-209; новобълг. превод: Иванова 1986, 398-408, 632-635). За съществуването на такова житие споменава т.нар. Погодинов индекс на забранените книги. В южнославянската ръкописна традиция то е засвидетелствано в три редакции и общо около десетина преписа, поместени в староизводни четиминейни сборници, а един от тях е запазен в хърватските глаголически Връбнишки фрагменти (от втората половина на ХІІІ в.). В български и сръбски преписи от ХІV до ХVІІ в. се пази и друго житие (BHG 670g), преведено също в старобългарската епоха, в което се разказва за родителите на Георги – езичника Геронтий и християнката Полихрония. През ХІV в. се превеждат още две пространни жития на св. Георги, които се поместват в т. нар. „новоизводни“ сборници, резултат от дейността на българските книжовници на Атон и в Търново. Това са т. нар. Мъчение от Пасикрат (BHG 671, 672) и приписваното на Никита Давид Пафлагон житие, което е било преработено и поместено в менология на Симеон Метафраст (676b). В ръкописната традиция са запазени и преписи на две проложни жития – от Нестишния и от Стишния пролог. Към Стишното житие обикновено се поместват и три чудеса на светеца и заедно се поместват в новоизводните минеи след шестата песен на канона.

Чудото със змея е засвидетелствано в две редакции. Към редакцията, поместена в сръбския Драголов сборник от третата четвърт на ХІІІ в., възхождат почти всички по-късни преписи, известни днес в балканските кирилски ръкописи. Другата, свързана с руската традиция, се преписва главно в дамаскините (Стојкова 2000; Мирчева 2001: 84−94; Стойкова 2005; новобълг. превод Иванова 1986: 408-411, 635-637).

В старите южнославянски литератури почти няма засвидетелствани преводни похвални слова за св. Георги. Единствен препис на Похвалата за св. Георги от Андрей Критски е поместен в Рилския панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. В българските новоизводни панегирици от ХІV-ХV в. обаче намират място три оригинални похвали за св. Георги, създадени от Григорий Цамблак (Бояджиев 2018; Дончева-Панайотова 1999). Известни са и късни преписи на преводното Похвалното слово за обновлението на храма на св. Георги в Лида (3 ноември) от Аркадий Кипърски (BHG 684).

През ХVІІ и ХVІІІ в. силен тласък на популярността на св. Георги в българските земи дават преведените в края на ХVІ в. и преработени на новобългарски език дамаскини. В първоначалния текст на книгата си Съкровище Дамаскин Студит помества своята преработка на Метафрастовото житие на светеца, на трите чудеса от Стишния пролог и на чудото За сина на Лъв Пафлагонски. Широкото разпространение на тези книги допринася много за популяризирането на култа светеца и неговите мъчения и чудеса и през възрожденската епоха.

В българската фолклорна култура св. Георги е почитан като покровител на възраждащата се природа, на стадата и овчарите и на земеделците. Неговият празник (23 април/6 май) се приема като начало на пролетните земеделски дейности, тогава се наемат земеделските работници. На празника задължително се коли курбан – гергьовско агне, правят се трапези навън, връзват се люлки, на които се люлеят момите. В народните представи св. Георги се свързва с юнака, който убива змея, задържащ изворите, и осигурява плодородие. Светецът е герой на голям брой народни песни, където най-често е представен като стопанин, който на кон обикаля нивите и благославя посевите.

Св. Георги е сред най-популярните персонажи в изобразителното изкуство (Mazal 1990: 101-136; Walter 2003; Атанасов 2001). Изображенията на светеца у славяните от балканския Изток, както и цялата църковна живопис, се формират въз основа на изграденатата по-рано византийска система за църковно почитане и са в общата стилистика на православното християнско изкуство. Най-разпространените изображения го представят на кон, с дълго копие в ръката, с което пронизва лежащия в краката на коня змей.

Библиография

  • Атанасов 2001: Атанасов, Г. Свети Георги Победоносец. Култ и образ в православния Изток през Средновековието. Варна, 2001.
  • Бояджиев 2018: Бояджиев А. Първо похвално слово за св. Георги от Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, 57-58, 2018, 240-298.
  • Дончева-Панайотова 1999: Дончева-Панайотова, Н. Неизвестно (трето) Похвално слово за великомъченик Георги Победоносец от Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Велико Търново, 1999, 19-38.
  • Иванова 1986: Иванова, Кл. (Съст. и ред.). Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. София, 1986.
  • Мирчева 2001: Мирчева, Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ век. Велико Търново, 2001.
  • Стойкова 2005: Стойкова, А. Аджарска следа в Чудото на св. Георги със змея? – Старобългарска литература, 33-34, 2005, 235-246.
  • Стойкова 2016: Стойкова, А. Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската средновековна традиция. София, 2016.
  • Стојкова 2000: Стојкова А. Чудо Светог Георгиjа са змаjем у Туманском апокрифном зборнику. – В: Чудо у словенским културама. Уредио Деjан Аjдачић. Нови Сад, 2000, 109-125.
  • Aufhauser 1911: Aufhauser, J. B. Das Drachenwunder des hl. Georg in der griechischen und lateinischen Überlieferung. Leipzig, 1911 (Byzantinisches Archiv, 5).
  • BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
  • BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 3 ed. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957 (Subsidia Hagiographica, 8a) (reprinted 1986).
  • Krumbacher 1911: Krumbacher, K. Der heilige Georg in der griechischen Überlieferung. München, 1911.
  • Mazal 1990: Mazal, O. Zur hagiographischen Überlieferung und zur Ikonographie des heiligen Georg im byzantinischen Bereich. – Codices manuscripti, 1990, 101-136.
  • Paulus VI 1969: Paulus VI Papae Mysterii Paschalis (14 February 1969).
  • Petit 1926: Petit, L. Bibliographie des acoluthies grecques. Bruxelles, 1926.
  • Walter 2003: Walter, Ch. The Warrior Saints in Byzantine Art and Tradition. Ashgate, 2003.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP