St. Nicholas of Myra

Written by Нина Гагова
St. Nicholas of Myra St. Nicholas of Myra

270–345

Един от най-популярните християнски светци. Според неговите жития, той бил съвременник на император Константин Велики и епископ на Мира в Ликия, днешна югоизточна Турция. Роден е в Патара, в заможно християнско семейство.

Статия

Култът е разпространен в редица страни (Anrich 1917: 441–526). Като епископ св. Николай се прославил най-напред с това, че спасил трима несправедливо осъдени военачалници на византийския император Константин (Praxis de stratitates), а в друг случай убедил императора да намали несправедливо увеличените данъци на Ликия (Praxis de tributo), като и двата пъти му се явил в Константинопол чрез видение. Спасил от глад населението в Ликия, насочвайки пак чрез видение кораби с жито към нейните брегове. Утвърдил християнството в своя диоцез, като разрушил най-големия храм на Артемида в областта. По-късната традиция му приписва отшелнически подвизи, гонение по времето на император Диоклециан, както и участие в Първия Никейски събор (приживе) и във Втория Никейски събор (посмъртно, чрез видение), където се проявил като ревностен защитник на православието срещу арианизма и поддръжник на иконопочитанието. Погребан е в Мира; мощите му са мироточиви. Предполага се, че първоначално тялото на светеца е било положено в скална църква, намираща се на малък остров срещу града; в V в. е пренесено в нова църква с неговото име, построена от император Теодосий І (401–450) в самия град. В 1087 г. мощите на св. Николай са пренесени от Ликия в южна Италия, в гр. Бари, където се съхраняват и до днес в едноименната базилика (Cioffari 1988). Частици от тях, останали в Мира, са пренесени във Венеция по време на Първия кръстоносен поход.

Не по-късно от кр. на ІХ– началото на Х в. църковното предание за св. Николай Мирликийски се смесва с преданието за друг едноименен светец – св. Николай Сионски, живял пак в Ликия, около два века по-късно, през VІ в. (Антонин 1869; Anrich 1917: 209–260; Виноградов 2011). Той бил игумен на манастира Сион и станал епископ в края на живота си, но не на Мира, а на Пинара (близо до Мира). Св. Николай Сионски извършил множество изцеления, прогонвал демони и укротявал морски бури – както в родната си Ликия, така и по време на двете си пътешествия до Йерусалим. Vita Nikolai Sionita очевидно е било познато в Константинопол не по-късно от VІІІ–ІХ в., тъй като фрагменти от него са използвани в различни текстове за св. Никола, възникнали във византийската столица, ключително, Метафрастовото житие на св. Николай Мирликийски. От Житието на св. Николай Сионски в църковното предание за св. Николай Мирликийски са заети имената на родителите на светеца, Епифаний/Теофан и Нона, чудото с младенеца Николай, който стоял три часа прав в коритото, в което го изкъпали след раждането, разказите за игуменството му в манастира „Св. Сион“, построен от неговия чичо, епископ Николай, и за двете посещения на Светите места от светеца, множество прижизнени чудеса и изцеления. В друго житие почитането на св. Николай Мирликийски се влива легендата за трети едноименен ликийски светец – аскет, лечител и екзорцист (Потапов 1922). Текстът (BHG 1349c-d) вероятно е възникнал между нач. на ХІІ и третата четвърт на ХІV в. Анрих го издава (Anrich 1913: 313–336) под заглавието „Хождения Николаеви“ (Περίοδοι Νικολάου), за да подчертае концептуалната му връзка с апокрифните деяния на апостолите, и го определя по формални белези като част от една „народна“ традиция на почитането на светеца, която не показва никаква връзка с останалите текстове за св. Николай Мирликийски. Житието остава извън официалната константинополска традиция, а текстът му не се смесва с другите жития на св. Николай. На славянски език е преведено със заглавие Повест за погребението на св. Николай (BHBS: 339; Крутова 1997: 100–112); последователно се помества заедно с Метафрастовото житие на светеца.

Култът на св. Николай е известен в Константинопол не по-късно от края на V в., тъй като византийският историк Прокопий споменава, че император Юстиниан Велики (527–565) обновил църква с неговото посвещение във византийската столица, очевидно построена по-рано. Той преживява разцвет в ІХ–Х в., когато светецът е избран за един от патроните на т.н. Nea ekklisia, построена от император Василий І (867–886) в югоизточната част на Големия дворец в Константинопол, между 876 и 880 г., а на св.Николай са посветени няколко текста, съставени от видни столични писатели. Успението на св. Николай се отбелязва на 6 декември от византийската, римската и славянската църква. След пренасянето на мощите на светеца от Мира в Бари, в латинската и италогръцката традиция се учредява съответния празник, под 9 май, който е популярен в славянска среда от ХІІІ в. нататък (Лосева 2001: 102; Миљковић 2007) и почти непознат в балканските гръцки ръкописи (Лосева 2006; Лосева 2007: 289–290). Само в славянски ръкописи е отбелязан още един празник на св. Николай – Рождество: той се открива в южнославянските месецослови от ХІІІ в.– втората половина на ХІV в. (после отпада с въвеждането на Йерусалимския устав), а в руските от втората половина на ХІV до края на ХVІ в., предимно под 23 август, след това под 29 юли (Лосева 2007: 287–289). Само в руската традиция са известни още няколко празника, свързани с почитането на чудотворни икони на светеца: Пренасяне чудотворната икона на св. Николай „Зарайска“, от Херсон в Зарайск (29 юли); Явяване на чудотворната икона на св. Николай „Великорецка“ (24 май); Пренасяне на Великорецката икона в Москва (29 юли).

Изключително важно за популярността на култа в православната традиция е сравнително ранното включване на текстове за светеца в седмичното богослужение – в службите за четвъртък, където на св. Николай са посветени вторите канони за деня (Акентьев 2006: 7–8; Йовчева 2011). В гръцкия октоих паметта на св. Николай прониква постепенно в Х–ХІІ в.; в ХІІІ в. тя вече е окончателно установена в православната практика, а химнографският репертоар, свързан с нея, е стабилизиран (Йовчева 2011: 223–224).

На св. Николай Мирликийски са посветени многобройни жития и похвални слова, химнографски творби, както и забележително количество разкази за неговите прижизнени и посмъртни чудеса. Текстологичната им традиция е сложна – те се срещат в множество преработки, редакции, извадки и различни контаминации между тях, както в гръцката, така и в славянската традиция. Гръцките текстове са проучени и издадени от Анрих (Anrich 1913 и 1917; вж. също Бугаевски 2004 и 2011, Виноградов 2011; Желтов 2011), с изключение само на едно италогръцко житие (Виноградов 2004); славянските им преводи в по-голямата си част са включени във ВМЧ 1904 (без Житието от архимандрит Михаил и Похвалата от Андрей Критски) и ВМЧ 2009, заедно с повечето от оригиналните славянски произведения за светеца (без Похвално слово от Димитър Кантакузин). Детайлно проучване на славянската традиция – особено в сравнение с гръцката, засега липсва, въпреки значителните приноси по темата още от ХІХ в. насам (Никольский 1906: 302–395; 461–466, Творогов 1987а и 1987б; Крутова 1997, Макеева 2003 и 2011, Акентьев 2006, BHBS: 338–350, 531–532, Суботин-Голубовић 2008, Иванова 2011, Йовчева 2011, Атанасова 2016 и др.). За най-древни и най-достоверни свидетелства за живота на светеца са считани Praxis de stratitates (BHG 1350 a-c) и Praxis de tributo (BHG 1351–1351а); първото от тях, съставено на гръцки език в ІV–нач. на V в., е преведено на славянски език като Деяние на св. Николай, вероятно още в ІХ в. (BHBS: 340–342; Атанасова 2016). Най-старото житие на св. Николай, в което все още няма смесване с Житието на св. Николай Сионски, е съставено в Константинопол от архидякон Михаил, края на VІІІ–нач. ІХ в. (BHG 1348); то е в основата и на Метафрастовото житие на светеца, съставено в Х в. (BHG 1349). И двете са преведени на славянски език, вероятно между вт. пол. на ХІІІ – първата пол. на ХІV в. (BHBS: 348–349; 345–347), но първото от тях има много ограничено разпространение – за разлика от второто, което се налага като основен текст за светеца от ХІV в. нататък. Славянски превод има и Житието на св. Николай Сионски (BHG 1347; ВМЧ 1904 (пълната ред.); Ševčenko I., N.P. Ševčenko 1984; Крутова 1997: 95–99 (съкр. ред.); BHBS: 343–345), вероятно в рамките на староизводната (Студийска) традиция (Иванова 2011: 168; Атанасова 2013; Гагова 2013). От енкомиите, посветени на светеца – от Андрей Критски (BHG 1362), от патриарх Методий Константинополски (Methodius ad Theodorum – BHG 1352y; Encomium Methodii – BHG 1352z) и от Неофит (Encomium Neophyti – BHG 1364), на славянски език е преведен енкомият на Андрей Критски (BHG 1362b; BHBS: 349), вер. в ХІV в. Като част от славянския репертоар за св. Никола Климентина Иванова посочва и една неидентифицирана анонимна Похвала, с нач. „Подобааше и великому сему отцу чудесем дарование...“ (BHBS: 347). Още в ІХ–ХІ в. на св. Николай са посветени две оригинални славянски Похвални слова (BHBS: 347–348): първото от тях, с нач. „Се въсия нам...“ (Кл. Охр. 2: 71–90) е приписвано на св. Климент Охридски; второто, с нач. „Се наста, братие...“ (Кл.Охр. 2: 91–130) – на негови последователи или на Ефрем Переяславълски (Творогов 1987б). От ХV в. е друго славянско Похвално слово за светеца, чийто автор е Димитър Кантакузин (BHBS: 348). За оригинално славянско произведение е смятано също така Словото за пренасяне на мощите на св. Николай от Мира в Бари, с нач. „Присно убо, дльжни есми, братие...“ (Шляпкин 1881; ВМЧ 1886: 175–176; Яцимирский 1906: 141–145; Толстой 1907; ВМЧ 2009: 814–816; BHBS: 532; Гагова 2019 и цит. лит.), макар с основание да се предполага, че неговият автор е следвал текст/текстове от западната (най-вероятно, италогръцката) традиция, откъдето е възприет самият празник. В южнославянски сборници със смесено съдържание се среща още един кратък Разказ, посветен на пренасянето на мощите на св. Николай (с нач. „В тысущное лето ...“), който изглежда има общ източник с това Слово.

В славянския репертоар се разпространява също цикъл от 6 посмъртни чудеса на светеца, поместван под заглавие Сказание за чудесата на св. Николай (Макеева 1997 и Макеева 2003 – с издание на текста). Цикълът е преведен от гръцки език (срв. Anrich 1917: 380‒385; BHBS: 338–339; 342–343, 345, 347, 349–350) не по-късно от Х в. и е бил включен в най-старите богослужебни състави, където е придружавал Деянието на св. Николай или комбинация от Деянието и Житието на св. Николай Сионски (Иванова 2011; Гагова 2011). Съдържа следните чудеса: Чудото с Димитър, Чудото със Симеон, Чудото с отрока Василий, Чудото с юношата Никола, Чудото с поп Христофор, Чудото с Петър схолария (Макеева 2003, с публикация на текстовете). По късно, вероятно в ХІ–ХІІ в. на славянска почва, цикълът е бил допълнен с още две константинополски чудеса, чиито гръцки първообрази не са установени (Anrich 1913: 376–379, 385–388; Anrich 1917: 99; 149; Макеева 2003) – Чудото с килима (BHBS 339–340; Гагова 2016) и Чудото с Епифаний или с несправедливо обвинения в кражба отрок. На руска почва към Сказанието е било добавено и Чудото на св. Георги и св. Никола със сарацина (ВМЧ 2009: 839–840), което в южнославянския репертоар се включва в цикъла от ранни чудеса на св. Георги (BHВS: 516‒523). Към оригиналните руски чудеса се отнасят киевското Чудо с отрока, спасен от удавяне (ВМЧ 1886: 175–176; ВМЧ 2009: 824–827; Крутова 1997: 75–78; BHBS: 531–532) и Чудото с половеца (ВМЧ 2009: 819–823).

Синаксарни жития и чудеса на св. Николай се поместват в Пролога (Творогов 1987а). Известни са три проложни жития на светеца, преведени от гръцки език и помествани под 6.ХІІ. – с нач. съответно „В царство великаго Констянтина...“, „Той святый отец наш Никола бе от Мирского града...“ и „Сии великий беяше в лета Диоклитиана...“. Те могат да бъдат придружавани от Чудото с Димитър, редакция на което е включена и в Стишния пролог, или от Чудото с Василий. За празника Пренасяне мощите на св. Николай (9 май) в Пролога се помества славянски текст с нач. „Понеже за умножение грехов наших...“ (Лосева 2009: 136–145; 381–390). В преписи на разширената руска редакция на Пролога се срещат още три чудеса с предполагаем гръцки произход, чиито източници засега са неизвестни (Anrich 1917: 419–420, 422–423, 432–433) – това са Чудото с обеднелия манастир, Чудото с тримата търговци (ВМЧ 2009: 827–828) и Чудото с трите икони (ВМЧ 2009: 816–819). В руската традиция е обичайно поместването на големи цикли от прижизнени и посмъртни чудеса на св. Никола; освен изброените по-горе самостоятелни произведения, те включват текстове, ексцерпирани от неговите жития, както и от Житието на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак (Крутова 1997: 78–90; ВМЧ 2009: 828–839; Наумов 2011).

На св. Николай са посветени множество химнографски творби на гръцки език (Anrich 1917: 360–367; Желтов 2011; Йовчева 2011) – повече, отколкото на всеки друг светец, включващи впечатлявашите 55 оригинални канона. Най-популярни измежду тях и рано преведени на славянски език са цикълът от осмогласни канони на Йосиф Песнописец (ок. 816–886), включен в Октоиха, и оригиналните песнопения от декемврийската служба за светеца – двата канона, анонимен и приписван на Теофан Начертани (+ 843), и многострофният кондак с акростих с името Роман, вероятно от Х в. Известни са също две съставени на славянска почва служби за Пренасяне мощите на св. Николай, в преписи от ХV в. нататък, и две за Рождество на св. Николай, само в руски преписи от ХVІІ–ХVІІІ в. (Черкасова 2004; Суботин-Голубовић 2005; Легких 2011).

Преработка на Метафрастовото житие на св. Николай е включена от Дамаскин Студит в неговото „Съкровище“, което е изключително популярно в южнославянския репертоар от ХVІІ и ХVІІІ в. и се разпространява и в Русия (Демина 1962; Мирчева 2001). В повечето южнославянски дамаскини и късни сборници Дамаскиновото житие на св. Николай се помества заедно с Чудото с Димитър и различни варианти на Чудото с килима или подобни на него чудеса – напр., Чудото с коливото (Anrich 1917: 425; Anrich 1913: 368–371).

В балканската и славянската фолклорна традиция (Маринов 1914: 528–534; Успенский 1982; Суботин-Голубовић 2008) св. Николай е почитан като господар на моретата, реките и езерата и покровител на рибари, моряци и търговци; той може също да пази от крадци и да дарява богатство, в по-ново време е патрон на банкерите. Според някои от народните приказки и легенди светецът притежавал способността да „разделя” душата от тялото си и да се появява на няколко места едновременно; тази способност се свързва с представата, че той има крила. Макар че фолклорният образ на светеца показва ясна връзка с църковните текстове, не може да се пренебрегне възможността на някои места той да кореспондира или да контаминира с по-стари езически представи за свръхестествено същество или същества-покровители. Повечето изследователи приемат мнението на Б.Успенски, според който особената почит към св. Николай в руската традиция се дължи на неговото идентифициране с едно от главните славянски езически божества – Волос/Велес (Успенски 1982). В славянския народен календар се празнува „зимен“ св. Никола (Никулден, Рибен св. Никола), на 6 декември; на трапезата задължително има риба, обикновено пълнен шаран. Отбелязва се и „летен“ св. Никола, на 9 май. В православнославянската традиция Санта Клаус (Дядо Мраз, Дядо Коледа) не се припознава като св. Николай.

Св. Никола е един от най-често изобразяваните православни светци, както във фрески, така и в икони (Ševčenko 1983; Радовановић 2008; Боянската църква 2011; Špehar, Tomić-Đurić 2013). Най-характерните сцени от легендата за него се отнасят до събития, свързани с в Първия Никейски събор – това са „Св.Николай удря плесница на Арий“ и „Св.Николай получава омофора си от св. Богородица“. Несъмнено представителни за култа са изображенията на „морските“ чудеса на св. Николай, в които той спасява кораби от потъване и хора от удавяне, чудото с разрушаването на храма на Артемида и чудото със спасяването на трите девици от блуд (от Метафрастовото житие), както и чудесата, илюстриращи текста на Деянието – спасяването от смърт на тримата невинно осъдени мъже в Андриаке и на тримата военачалници на император Константин Велики. Представата за светеца като застъпник за душите по време на Страшния съд, която се основава върху фрагменти от Житието на св. Николай Сионски и Повестта за погребението на св. Николай (Гагова 2013), е станала причина за честото му избиране за патрон на гробищни църкви и параклиси, както и за включването му в иконографската схема на Деисис на мястото на св. Йоан Кръстител. Във византийската и православнославянската средновековна живопис са познати и житийни цикли на св. Никола, включващи стандартен набор от сцени: Рождението, Учението, Посвещаването в сан, Успението; няколко сцени от Деянието на св. Никола и някаква селекция от чудеса (Ševčenko 1983: 156). Най-старият и най-обемист такъв цикъл, с 18 сцени, е познат от Боянската църква, от 1259 г. (Пенкова 2008; Боянската църква 2011).

Библиография

  • Акентьев 2006: Акентьев, К. ΕΜΨΥΧΟΣ ΝΑΟΣ. Истоки святоникольской традиции и ее распространение в Киевской Руси. Часть І. Древнейшие свидетельства. уеб-връзка (достъп: август 2010).
  • Антонин (Капустин) 1869: А. А. [Антоний]. Св. Николай, епископ Пинарский и архимандрит Сионский. – Труды Киевской Духовной Академии, 1869, июнь, 445–497.
  • Атанасова 2013: Атанасова, Д. „Другото житие“ на св. Николай в южнославянски староизводни чети-минеи. Предварителни наблюдения. – В: Hagiographia Slavica. Hgg. von Johannes Reinhart. Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 82. Verlag Otto Sagner. 2013, 7–16.
  • Атанасова 2016: Атанасова, Д. Реторика на историчното. Деяние на св. Никола в южнославянски контекст. София, 2016.
  • Боянската църква 2011: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София, 2011.
  • Бугаевски 2004: Бугаевский А.В. Новый опыт составления жития святителя Николая. – В: Правило веры и образ кротости. Образ святого Николая, архиепископа Мирликийского в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 2004, 73–91.
  • Бугаевски 2011: „Обратясь к византийским истокам...“ Опыт агиографической реконструкции. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011,10–35.
  • Виноградов 2004: Виноградов, А. Южноитальянское житие святителя Николая из Cod. Sin. Gr. 522 (BHG 1351S). – В: Правило веры и образ кротости. Образ святого Николая, архиепископа Мирликийского в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 2004, 92–110.
  • Виноградов 2011: Виноградов, А.Ю. Греческая житийная традиция святителя Николая. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 100–107.
  • ВМЧ 1886: Горский А.В., К.И.Невоструев. Описание Великих Четьих Миней Макария, митрополита Всероссийского. С предисловием и дополнениями Е.В.Барсова. – ЧОИДР, 1886, №1, 65–184.
  • ВМЧ 1904: Великие Минеи Четьи, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Издание Археографической комиссией. Декабрь, дни 6‒17. Москва.
  • ВМЧ 2009: Die grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij / Mai. Bd. 2. 9. – 23. Mai [Hauptbd.] Freiburg, Br. : Weiher, 2009 (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, T. 53).
  • Гагова 2011: Гагова Н. Житийният цикъл за св. Никола в Боянската църква и наративните текстове за светеца, познати в южнославянската агиографска традиция през ХІІІ в. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София, 2011, 100–125.
  • Гагова 2013: Гагова Н. Св. Никола – застъпник на душите на Страшния съд. – Старобългарска литература, 48 (Светци и свети места на Балканите. 2.), 2013, 28–40.
  • Гагова 2016: Гагова Н. Чудото на св. Никола с килима: предварителни бележки. – В: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. Изд. център „Боян Пенев“. София, 2016, 252–279.
  • Гагова 2019: Гагова, Н. Пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски от Мира в Бари в православнославянската традиция: неизвестна версия на Словото за празника. – Старобългарска литература 59–60 (под печат).
  • Демина 1962: Демина, Е. Классификация болгарских дамаскинов по редакциям „Чуда о ковре“. – Ученые записки Института Славяноведения АН СССР. Т. 23, 221‒232.
  • Желтов 2011: Желтов, М. Святитель Николай Мирликийский в византийской гимнографии. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 208–221.
  • Иванова 2011: Иванова, Кл. Тексты, посвященные святому Николаю в балканских кириллических календарных сборниках. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 166–175.
  • Йовчева 2011: Йовчева, М. Установление памяти святителя Николая Мирликийского в византийских и славянских октоихах Х–ХІV веков. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 222–231.
  • Кл. Охр. 2: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 2. Изд. Б. Ст. Ангелов, К. Куев, Хр. Кодов и Кл. Иванова. София, 1977.
  • Крутова 1997: Крутова, М. С. Святитель Николай Чудотворец в древнерусской письменности. Москва, 1997.
  • Легких 2011: Легких, В. Службы на преставление и перенесение мощей святителя Николая Мирликийского в славянской рукописной традиции XII – начала XVII в.: текстология гимнографии. Москва-Санкт-Петербург, 2011.
  • Лосева 2001: Лосева, О. Русские месяцесловы ХІ–ХІІІ в. М., 2001.
  • Лосева 2006: Лосева, О. Известие о перенесении мощей свт. Николая Чудотворца из Мир в Бари (по греческой Афонской рукописи Vatopediou 1145, 1431 г.). – Византийский временник 65, 2006, 186–190.
  • Лосева 2007: Лосева, О. Почитание свт. Николая Чудотворца в державе короля Милутина. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовској Митровици. Центар за Црквене студије, Ниш, Филозофски факултет, Косовска Митровица, Манастир Бањска. Ниш, 2007, 287–292.
  • Лосева 2009: Лосева, О. Жития русских святых в составе древнерусских Прологов XII – первой трети XV веков. Москва, Рукописьные памятники Древней Руси, 2009.
  • Макеева 1997: Чудеса Николы Мирликийского. Подготовка текста и комментарии И. Макеевой, пер. Л. Соколовой. – В: Библиотека литературы Древней Руси / РАН. ИРЛИ; Под ред. Д. Лихачева, Л. А. Дмитриева, А. А. Алексеева, Н. В. Понырко. Т. 1: XI–XII века. СПб., 1997. уеб-връзка
  • Макеева 2003: Макеева, И. Сказание чудес Николая Мирликийского. – В: Лингвистическое источниковедение и история русского языка, 2002–2003. Москва, 2003, 228–310.
  • Макеева 2011: Макеева, И. И. Древнейшие славянские рукописи с чудесами Николая Мирликийского. К проблеме славянского перевода. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 176–186.
  • Маринов 1914: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – СбНУ 28, 1914.
  • Миљковић 2007: Миљковић, Б. Немањићи и Св. Никола у Бариjу. – ЗРВИ 44/1, 2007, 275–294.
  • Мирчева 2001: Мирчева, Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ век. София, 2001.
  • Наумов 2011: Наумов, А. Святитель Николай и святой Стефан Дечанский. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 188–191.
  • Никольский 1906: Никольский, Н. К. Материалы для повременного списка русских писателей и их сочинений (X–XI вв.), Санкт-Петербург, 1906, 302–395; 461–466.
  • Пенкова 2008: Пенкова, Б. Чудото на св. Никола с килима в Боянската църква. – Проблеми на изкуството, 1, 2008, 6–10.
  • Потапов 1922: Потапов П. О. К литературной истории рукописных сказаний о св. Николае-чудотворце. – Ученые записки Высшей школы г. Одессы. Отдел гуманитарно-общественных наук. Одесса, 1922, т. 2, 121–129.
  • Радовановић 2008: Радовановић, J. Свети Никола. Житије и чуда у српској уметности. Београд, 2008.
  • Суботин-Голубовић 2005: Суботин-Голубовић, Т. Празновање преноса моштију светога Николе (9/22. мај) према српским рукописима. – Старобългарска литература 33–34 (Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина.), 2005, 225–233.
  • Суботин-Голубовић 2008: Суботин-Голубовић, Т. Култ Светог Николе у средњовековноj Србиjи. – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С., 2008, 29–37.
  • Творогов 1987а: Творогов, О. Житие Николая Мирликийского. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Ленинград, 1987. уеб-връзка
  • Творогов 1987б: Творогов, О. Ефрем, епископ Переяславля Южного. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Ленинград, 1987. уеб-връзка
  • Толстой 1907: Толстой, Н. Историческая ошибка (Новооткрытая славянская рукопись в Ватиканской библиотеке) – ИОРЯС, 12, 1907, кн. 2, 451–474.
  • Успенский 1982: Успенский Б. А. Филологические разыскания в области славянских древностей: (Реликты язычества в восточнославянском культе Николая Мирликийского). М., 1982.
  • Черкасова 2004: Черкасова, С. Русская гимнография св. Николаю: проблемы ее изучения. – В: Правило веры и образ кротости…: Образ св. Николая, архиепископа Мирликийского, в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 356–369.
  • Яцимирский 1906: Яцимирский А. И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии. ХV–ХVІІ в. СБП 1906 (= ПДПИ 162).
  • Anrich 1913: Anrich, G. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. I. Die Texte. Berlin, 1913.
  • Anrich 1917: Anrich, G. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. II. Prolegomena, Untersuchungen, Indices. Berlin, 1917.
  • BHВS: Иванова Кл. Bibliotheca Hagiographica Balkano-Slavica. С., 2008.
  • BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 3 ed. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957 (Subsidia Hagiographica, 8a) (reprinted 1986).
  • Cioffari G. San Nicola nella critica storica. Bari, 1988.
  • Ševčenko I., N.P. Ševčenko 1984: The Life of St. Nicholas of Sion. Ed. by I. Ševčenko and N. P. Ševčenko. Brooklin (Mass.), 1984.
  • Ševčenko 1983: Ševčenko N. P. The Life of Saint Nicholas in Byzantine Art. Torino, 1983.
  • Špehar, Tomić-Đurić 2013: Špehar, P., M. Tomić-Đurić. Architectural, artistic and archaeological traces of the cult of St. Nicholas in Medieval Serbia. – In: En Orient et en Occident le culte de saint Nicolas en Europe X–XXIe siècle. Actes du colloque de Lunéville et Saint-Nicolas-de-Port, 5-7 décembre 2013. Sous la direction de V. Gazeau, C. Guyon, C. Vincent. Cerf Patrimoines, 229–255.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP