Статия

Култът е разпространен в редица страни (Anrich 1917: 441–526). Като епископ св. Николай се прославил най-напред с това, че спасил трима несправедливо осъдени военачалници на византийския император Константин (Praxis de stratitates), а в друг случай убедил императора да намали несправедливо увеличените данъци на Ликия (Praxis de tributo), като и двата пъти му се явил в Константинопол чрез видение. Спасил от глад населението в Ликия, насочвайки пак чрез видение кораби с жито към нейните брегове. Утвърдил християнството в своя диоцез, като разрушил най-големия храм на Артемида в областта. По-късната традиция му приписва отшелнически подвизи, гонение по времето на император Диоклециан, както и участие в Първия Никейски събор (приживе) и във Втория Никейски събор (посмъртно, чрез видение), където се проявил като ревностен защитник на православието срещу арианизма и поддръжник на иконопочитанието. Погребан е в Мира; мощите му са мироточиви. Предполага се, че първоначално тялото на светеца е било положено в скална църква, намираща се на малък остров срещу града; в V в. е пренесено в нова църква с неговото име, построена от император Теодосий І (401–450) в самия град. В 1087 г. мощите на св. Николай са пренесени от Ликия в южна Италия, в гр. Бари, където се съхраняват и до днес в едноименната базилика (Cioffari 1988). Частици от тях, останали в Мира, са пренесени във Венеция по време на Първия кръстоносен поход.

Не по-късно от кр. на ІХ– началото на Х в. църковното предание за св. Николай Мирликийски се смесва с преданието за друг едноименен светец – св. Николай Сионски, живял пак в Ликия, около два века по-късно, през VІ в. (Антонин 1869; Anrich 1917: 209–260; Виноградов 2011). Той бил игумен на манастира Сион и станал епископ в края на живота си, но не на Мира, а на Пинара (близо до Мира). Св. Николай Сионски извършил множество изцеления, прогонвал демони и укротявал морски бури – както в родната си Ликия, така и по време на двете си пътешествия до Йерусалим. Vita Nikolai Sionita очевидно е било познато в Константинопол не по-късно от VІІІ–ІХ в., тъй като фрагменти от него са използвани в различни текстове за св. Никола, възникнали във византийската столица, ключително, Метафрастовото житие на св. Николай Мирликийски. От Житието на св. Николай Сионски в църковното предание за св. Николай Мирликийски са заети имената на родителите на светеца, Епифаний/Теофан и Нона, чудото с младенеца Николай, който стоял три часа прав в коритото, в което го изкъпали след раждането, разказите за игуменството му в манастира „Св. Сион“, построен от неговия чичо, епископ Николай, и за двете посещения на Светите места от светеца, множество прижизнени чудеса и изцеления. В друго житие почитането на св. Николай Мирликийски се влива легендата за трети едноименен ликийски светец – аскет, лечител и екзорцист (Потапов 1922). Текстът (BHG 1349c-d) вероятно е възникнал между нач. на ХІІ и третата четвърт на ХІV в. Анрих го издава (Anrich 1913: 313–336) под заглавието „Хождения Николаеви“ (Περίοδοι Νικολάου), за да подчертае концептуалната му връзка с апокрифните деяния на апостолите, и го определя по формални белези като част от една „народна“ традиция на почитането на светеца, която не показва никаква връзка с останалите текстове за св. Николай Мирликийски. Житието остава извън официалната константинополска традиция, а текстът му не се смесва с другите жития на св. Николай. На славянски език е преведено със заглавие Повест за погребението на св. Николай (BHBS: 339; Крутова 1997: 100–112); последователно се помества заедно с Метафрастовото житие на светеца.

Култът на св. Николай е известен в Константинопол не по-късно от края на V в., тъй като византийският историк Прокопий споменава, че император Юстиниан Велики (527–565) обновил църква с неговото посвещение във византийската столица, очевидно построена по-рано. Той преживява разцвет в ІХ–Х в., когато светецът е избран за един от патроните на т.н. Nea ekklisia, построена от император Василий І (867–886) в югоизточната част на Големия дворец в Константинопол, между 876 и 880 г., а на св.Николай са посветени няколко текста, съставени от видни столични писатели. Успението на св. Николай се отбелязва на 6 декември от византийската, римската и славянската църква. След пренасянето на мощите на светеца от Мира в Бари, в латинската и италогръцката традиция се учредява съответния празник, под 9 май, който е популярен в славянска среда от ХІІІ в. нататък (Лосева 2001: 102; Миљковић 2007) и почти непознат в балканските гръцки ръкописи (Лосева 2006; Лосева 2007: 289–290). Само в славянски ръкописи е отбелязан още един празник на св. Николай – Рождество: той се открива в южнославянските месецослови от ХІІІ в.– втората половина на ХІV в. (после отпада с въвеждането на Йерусалимския устав), а в руските от втората половина на ХІV до края на ХVІ в., предимно под 23 август, след това под 29 юли (Лосева 2007: 287–289). Само в руската традиция са известни още няколко празника, свързани с почитането на чудотворни икони на светеца: Пренасяне чудотворната икона на св. Николай „Зарайска“, от Херсон в Зарайск (29 юли); Явяване на чудотворната икона на св. Николай „Великорецка“ (24 май); Пренасяне на Великорецката икона в Москва (29 юли).

Изключително важно за популярността на култа в православната традиция е сравнително ранното включване на текстове за светеца в седмичното богослужение – в службите за четвъртък, където на св. Николай са посветени вторите канони за деня (Акентьев 2006: 7–8; Йовчева 2011). В гръцкия октоих паметта на св. Николай прониква постепенно в Х–ХІІ в.; в ХІІІ в. тя вече е окончателно установена в православната практика, а химнографският репертоар, свързан с нея, е стабилизиран (Йовчева 2011: 223–224).

На св. Николай Мирликийски са посветени многобройни жития и похвални слова, химнографски творби, както и забележително количество разкази за неговите прижизнени и посмъртни чудеса. Текстологичната им традиция е сложна – те се срещат в множество преработки, редакции, извадки и различни контаминации между тях, както в гръцката, така и в славянската традиция. Гръцките текстове са проучени и издадени от Анрих (Anrich 1913 и 1917; вж. също Бугаевски 2004 и 2011, Виноградов 2011; Желтов 2011), с изключение само на едно италогръцко житие (Виноградов 2004); славянските им преводи в по-голямата си част са включени във ВМЧ 1904 (без Житието от архимандрит Михаил и Похвалата от Андрей Критски) и ВМЧ 2009, заедно с повечето от оригиналните славянски произведения за светеца (без Похвално слово от Димитър Кантакузин). Детайлно проучване на славянската традиция – особено в сравнение с гръцката, засега липсва, въпреки значителните приноси по темата още от ХІХ в. насам (Никольский 1906: 302–395; 461–466, Творогов 1987а и 1987б; Крутова 1997, Макеева 2003 и 2011, Акентьев 2006, BHBS: 338–350, 531–532, Суботин-Голубовић 2008, Иванова 2011, Йовчева 2011, Атанасова 2016 и др.). За най-древни и най-достоверни свидетелства за живота на светеца са считани Praxis de stratitates (BHG 1350 a-c) и Praxis de tributo (BHG 1351–1351а); първото от тях, съставено на гръцки език в ІV–нач. на V в., е преведено на славянски език като Деяние на св. Николай, вероятно още в ІХ в. (BHBS: 340–342; Атанасова 2016). Най-старото житие на св. Николай, в което все още няма смесване с Житието на св. Николай Сионски, е съставено в Константинопол от архидякон Михаил, края на VІІІ–нач. ІХ в. (BHG 1348); то е в основата и на Метафрастовото житие на светеца, съставено в Х в. (BHG 1349). И двете са преведени на славянски език, вероятно между вт. пол. на ХІІІ – първата пол. на ХІV в. (BHBS: 348–349; 345–347), но първото от тях има много ограничено разпространение – за разлика от второто, което се налага като основен текст за светеца от ХІV в. нататък. Славянски превод има и Житието на св. Николай Сионски (BHG 1347; ВМЧ 1904 (пълната ред.); Ševčenko I., N.P. Ševčenko 1984; Крутова 1997: 95–99 (съкр. ред.); BHBS: 343–345), вероятно в рамките на староизводната (Студийска) традиция (Иванова 2011: 168; Атанасова 2013; Гагова 2013). От енкомиите, посветени на светеца – от Андрей Критски (BHG 1362), от патриарх Методий Константинополски (Methodius ad Theodorum – BHG 1352y; Encomium Methodii – BHG 1352z) и от Неофит (Encomium Neophyti – BHG 1364), на славянски език е преведен енкомият на Андрей Критски (BHG 1362b; BHBS: 349), вер. в ХІV в. Като част от славянския репертоар за св. Никола Климентина Иванова посочва и една неидентифицирана анонимна Похвала, с нач. „Подобааше и великому сему отцу чудесем дарование...“ (BHBS: 347). Още в ІХ–ХІ в. на св. Николай са посветени две оригинални славянски Похвални слова (BHBS: 347–348): първото от тях, с нач. „Се въсия нам...“ (Кл. Охр. 2: 71–90) е приписвано на св. Климент Охридски; второто, с нач. „Се наста, братие...“ (Кл.Охр. 2: 91–130) – на негови последователи или на Ефрем Переяславълски (Творогов 1987б). От ХV в. е друго славянско Похвално слово за светеца, чийто автор е Димитър Кантакузин (BHBS: 348). За оригинално славянско произведение е смятано също така Словото за пренасяне на мощите на св. Николай от Мира в Бари, с нач. „Присно убо, дльжни есми, братие...“ (Шляпкин 1881; ВМЧ 1886: 175–176; Яцимирский 1906: 141–145; Толстой 1907; ВМЧ 2009: 814–816; BHBS: 532; Гагова 2019 и цит. лит.), макар с основание да се предполага, че неговият автор е следвал текст/текстове от западната (най-вероятно, италогръцката) традиция, откъдето е възприет самият празник. В южнославянски сборници със смесено съдържание се среща още един кратък Разказ, посветен на пренасянето на мощите на св. Николай (с нач. „В тысущное лето ...“), който изглежда има общ източник с това Слово.

В славянския репертоар се разпространява също цикъл от 6 посмъртни чудеса на светеца, поместван под заглавие Сказание за чудесата на св. Николай (Макеева 1997 и Макеева 2003 – с издание на текста). Цикълът е преведен от гръцки език (срв. Anrich 1917: 380‒385; BHBS: 338–339; 342–343, 345, 347, 349–350) не по-късно от Х в. и е бил включен в най-старите богослужебни състави, където е придружавал Деянието на св. Николай или комбинация от Деянието и Житието на св. Николай Сионски (Иванова 2011; Гагова 2011). Съдържа следните чудеса: Чудото с Димитър, Чудото със Симеон, Чудото с отрока Василий, Чудото с юношата Никола, Чудото с поп Христофор, Чудото с Петър схолария (Макеева 2003, с публикация на текстовете). По късно, вероятно в ХІ–ХІІ в. на славянска почва, цикълът е бил допълнен с още две константинополски чудеса, чиито гръцки първообрази не са установени (Anrich 1913: 376–379, 385–388; Anrich 1917: 99; 149; Макеева 2003) – Чудото с килима (BHBS 339–340; Гагова 2016) и Чудото с Епифаний или с несправедливо обвинения в кражба отрок. На руска почва към Сказанието е било добавено и Чудото на св. Георги и св. Никола със сарацина (ВМЧ 2009: 839–840), което в южнославянския репертоар се включва в цикъла от ранни чудеса на св. Георги (BHВS: 516‒523). Към оригиналните руски чудеса се отнасят киевското Чудо с отрока, спасен от удавяне (ВМЧ 1886: 175–176; ВМЧ 2009: 824–827; Крутова 1997: 75–78; BHBS: 531–532) и Чудото с половеца (ВМЧ 2009: 819–823).

Синаксарни жития и чудеса на св. Николай се поместват в Пролога (Творогов 1987а). Известни са три проложни жития на светеца, преведени от гръцки език и помествани под 6.ХІІ. – с нач. съответно „В царство великаго Констянтина...“, „Той святый отец наш Никола бе от Мирского града...“ и „Сии великий беяше в лета Диоклитиана...“. Те могат да бъдат придружавани от Чудото с Димитър, редакция на което е включена и в Стишния пролог, или от Чудото с Василий. За празника Пренасяне мощите на св. Николай (9 май) в Пролога се помества славянски текст с нач. „Понеже за умножение грехов наших...“ (Лосева 2009: 136–145; 381–390). В преписи на разширената руска редакция на Пролога се срещат още три чудеса с предполагаем гръцки произход, чиито източници засега са неизвестни (Anrich 1917: 419–420, 422–423, 432–433) – това са Чудото с обеднелия манастир, Чудото с тримата търговци (ВМЧ 2009: 827–828) и Чудото с трите икони (ВМЧ 2009: 816–819). В руската традиция е обичайно поместването на големи цикли от прижизнени и посмъртни чудеса на св. Никола; освен изброените по-горе самостоятелни произведения, те включват текстове, ексцерпирани от неговите жития, както и от Житието на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак (Крутова 1997: 78–90; ВМЧ 2009: 828–839; Наумов 2011).

На св. Николай са посветени множество химнографски творби на гръцки език (Anrich 1917: 360–367; Желтов 2011; Йовчева 2011) – повече, отколкото на всеки друг светец, включващи впечатлявашите 55 оригинални канона. Най-популярни измежду тях и рано преведени на славянски език са цикълът от осмогласни канони на Йосиф Песнописец (ок. 816–886), включен в Октоиха, и оригиналните песнопения от декемврийската служба за светеца – двата канона, анонимен и приписван на Теофан Начертани (+ 843), и многострофният кондак с акростих с името Роман, вероятно от Х в. Известни са също две съставени на славянска почва служби за Пренасяне мощите на св. Николай, в преписи от ХV в. нататък, и две за Рождество на св. Николай, само в руски преписи от ХVІІ–ХVІІІ в. (Черкасова 2004; Суботин-Голубовић 2005; Легких 2011).

Преработка на Метафрастовото житие на св. Николай е включена от Дамаскин Студит в неговото „Съкровище“, което е изключително популярно в южнославянския репертоар от ХVІІ и ХVІІІ в. и се разпространява и в Русия (Демина 1962; Мирчева 2001). В повечето южнославянски дамаскини и късни сборници Дамаскиновото житие на св. Николай се помества заедно с Чудото с Димитър и различни варианти на Чудото с килима или подобни на него чудеса – напр., Чудото с коливото (Anrich 1917: 425; Anrich 1913: 368–371).

В балканската и славянската фолклорна традиция (Маринов 1914: 528–534; Успенский 1982; Суботин-Голубовић 2008) св. Николай е почитан като господар на моретата, реките и езерата и покровител на рибари, моряци и търговци; той може също да пази от крадци и да дарява богатство, в по-ново време е патрон на банкерите. Според някои от народните приказки и легенди светецът притежавал способността да „разделя” душата от тялото си и да се появява на няколко места едновременно; тази способност се свързва с представата, че той има крила. Макар че фолклорният образ на светеца показва ясна връзка с църковните текстове, не може да се пренебрегне възможността на някои места той да кореспондира или да контаминира с по-стари езически представи за свръхестествено същество или същества-покровители. Повечето изследователи приемат мнението на Б.Успенски, според който особената почит към св. Николай в руската традиция се дължи на неговото идентифициране с едно от главните славянски езически божества – Волос/Велес (Успенски 1982). В славянския народен календар се празнува „зимен“ св. Никола (Никулден, Рибен св. Никола), на 6 декември; на трапезата задължително има риба, обикновено пълнен шаран. Отбелязва се и „летен“ св. Никола, на 9 май. В православнославянската традиция Санта Клаус (Дядо Мраз, Дядо Коледа) не се припознава като св. Николай.

Св. Никола е един от най-често изобразяваните православни светци, както във фрески, така и в икони (Ševčenko 1983; Радовановић 2008; Боянската църква 2011; Špehar, Tomić-Đurić 2013). Най-характерните сцени от легендата за него се отнасят до събития, свързани с в Първия Никейски събор – това са „Св.Николай удря плесница на Арий“ и „Св.Николай получава омофора си от св. Богородица“. Несъмнено представителни за култа са изображенията на „морските“ чудеса на св. Николай, в които той спасява кораби от потъване и хора от удавяне, чудото с разрушаването на храма на Артемида и чудото със спасяването на трите девици от блуд (от Метафрастовото житие), както и чудесата, илюстриращи текста на Деянието – спасяването от смърт на тримата невинно осъдени мъже в Андриаке и на тримата военачалници на император Константин Велики. Представата за светеца като застъпник за душите по време на Страшния съд, която се основава върху фрагменти от Житието на св. Николай Сионски и Повестта за погребението на св. Николай (Гагова 2013), е станала причина за честото му избиране за патрон на гробищни църкви и параклиси, както и за включването му в иконографската схема на Деисис на мястото на св. Йоан Кръстител. Във византийската и православнославянската средновековна живопис са познати и житийни цикли на св. Никола, включващи стандартен набор от сцени: Рождението, Учението, Посвещаването в сан, Успението; няколко сцени от Деянието на св. Никола и някаква селекция от чудеса (Ševčenko 1983: 156). Най-старият и най-обемист такъв цикъл, с 18 сцени, е познат от Боянската църква, от 1259 г. (Пенкова 2008; Боянската църква 2011).

Библиография

• Акентьев 2006: Акентьев, К. ΕΜΨΥΧΟΣ ΝΑΟΣ. Истоки святоникольской традиции и ее распространение в Киевской Руси. Часть І. Древнейшие свидетельства. уеб-връзка (достъп: август 2010).
• Антонин (Капустин) 1869: А. А. [Антоний]. Св. Николай, епископ Пинарский и архимандрит Сионский. – Труды Киевской Духовной Академии, 1869, июнь, 445–497.
• Атанасова 2013: Атанасова, Д. „Другото житие“ на св. Николай в южнославянски староизводни чети-минеи. Предварителни наблюдения. – В: Hagiographia Slavica. Hgg. von Johannes Reinhart. Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 82. Verlag Otto Sagner. 2013, 7–16.
• Атанасова 2016: Атанасова, Д. Реторика на историчното. Деяние на св. Никола в южнославянски контекст. София, 2016.
• Боянската църква 2011: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София, 2011.
• Бугаевски 2004: Бугаевский А.В. Новый опыт составления жития святителя Николая. – В: Правило веры и образ кротости. Образ святого Николая, архиепископа Мирликийского в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 2004, 73–91.
• Бугаевски 2011: „Обратясь к византийским истокам...“ Опыт агиографической реконструкции. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011,10–35.
• Виноградов 2004: Виноградов, А. Южноитальянское житие святителя Николая из Cod. Sin. Gr. 522 (BHG 1351S). – В: Правило веры и образ кротости. Образ святого Николая, архиепископа Мирликийского в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 2004, 92–110.
• Виноградов 2011: Виноградов, А.Ю. Греческая житийная традиция святителя Николая. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 100–107.
• ВМЧ 1886: Горский А.В., К.И.Невоструев. Описание Великих Четьих Миней Макария, митрополита Всероссийского. С предисловием и дополнениями Е.В.Барсова. – ЧОИДР, 1886, №1, 65–184.
• ВМЧ 1904: Великие Минеи Четьи, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Издание Археографической комиссией. Декабрь, дни 6‒17. Москва.
• ВМЧ 2009: Die grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij / Mai. Bd. 2. 9. – 23. Mai [Hauptbd.] Freiburg, Br. : Weiher, 2009 (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, T. 53).
• Гагова 2011: Гагова Н. Житийният цикъл за св. Никола в Боянската църква и наративните текстове за светеца, познати в южнославянската агиографска традиция през ХІІІ в. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София, 2011, 100–125.
• Гагова 2013: Гагова Н. Св. Никола – застъпник на душите на Страшния съд. – Старобългарска литература, 48 (Светци и свети места на Балканите. 2.), 2013, 28–40.
• Гагова 2016: Гагова Н. Чудото на св. Никола с килима: предварителни бележки. – В: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. Изд. център „Боян Пенев“. София, 2016, 252–279.
• Гагова 2019: Гагова, Н. Пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски от Мира в Бари в православнославянската традиция: неизвестна версия на Словото за празника. – Старобългарска литература 59–60 (под печат).
• Демина 1962: Демина, Е. Классификация болгарских дамаскинов по редакциям „Чуда о ковре“. – Ученые записки Института Славяноведения АН СССР. Т. 23, 221‒232.
• Желтов 2011: Желтов, М. Святитель Николай Мирликийский в византийской гимнографии. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 208–221.
• Иванова 2011: Иванова, Кл. Тексты, посвященные святому Николаю в балканских кириллических календарных сборниках. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 166–175.
• Йовчева 2011: Йовчева, М. Установление памяти святителя Николая Мирликийского в византийских и славянских октоихах Х–ХІV веков. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 222–231.
• Кл. Охр. 2: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 2. Изд. Б. Ст. Ангелов, К. Куев, Хр. Кодов и Кл. Иванова. София, 1977.
• Крутова 1997: Крутова, М. С. Святитель Николай Чудотворец в древнерусской письменности. Москва, 1997.
• Легких 2011: Легких, В. Службы на преставление и перенесение мощей святителя Николая Мирликийского в славянской рукописной традиции XII – начала XVII в.: текстология гимнографии. Москва-Санкт-Петербург, 2011.
• Лосева 2001: Лосева, О. Русские месяцесловы ХІ–ХІІІ в. М., 2001.
• Лосева 2006: Лосева, О. Известие о перенесении мощей свт. Николая Чудотворца из Мир в Бари (по греческой Афонской рукописи Vatopediou 1145, 1431 г.). – Византийский временник 65, 2006, 186–190.
• Лосева 2007: Лосева, О. Почитание свт. Николая Чудотворца в державе короля Милутина. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовској Митровици. Центар за Црквене студије, Ниш, Филозофски факултет, Косовска Митровица, Манастир Бањска. Ниш, 2007, 287–292.
• Лосева 2009: Лосева, О. Жития русских святых в составе древнерусских Прологов XII – первой трети XV веков. Москва, Рукописьные памятники Древней Руси, 2009.
• Макеева 1997: Чудеса Николы Мирликийского. Подготовка текста и комментарии И. Макеевой, пер. Л. Соколовой. – В: Библиотека литературы Древней Руси / РАН. ИРЛИ; Под ред. Д. Лихачева, Л. А. Дмитриева, А. А. Алексеева, Н. В. Понырко. Т. 1: XI–XII века. СПб., 1997. уеб-връзка
• Макеева 2003: Макеева, И. Сказание чудес Николая Мирликийского. – В: Лингвистическое источниковедение и история русского языка, 2002–2003. Москва, 2003, 228–310.
• Макеева 2011: Макеева, И. И. Древнейшие славянские рукописи с чудесами Николая Мирликийского. К проблеме славянского перевода. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 176–186.
• Маринов 1914: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – СбНУ 28, 1914.
• Миљковић 2007: Миљковић, Б. Немањићи и Св. Никола у Бариjу. – ЗРВИ 44/1, 2007, 275–294.
• Мирчева 2001: Мирчева, Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ век. София, 2001.
• Наумов 2011: Наумов, А. Святитель Николай и святой Стефан Дечанский. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 188–191.
• Никольский 1906: Никольский, Н. К. Материалы для повременного списка русских писателей и их сочинений (X–XI вв.), Санкт-Петербург, 1906, 302–395; 461–466.
• Пенкова 2008: Пенкова, Б. Чудото на св. Никола с килима в Боянската църква. – Проблеми на изкуството, 1, 2008, 6–10.
• Потапов 1922: Потапов П. О. К литературной истории рукописных сказаний о св. Николае-чудотворце. – Ученые записки Высшей школы г. Одессы. Отдел гуманитарно-общественных наук. Одесса, 1922, т. 2, 121–129.
• Радовановић 2008: Радовановић, J. Свети Никола. Житије и чуда у српској уметности. Београд, 2008.
• Суботин-Голубовић 2005: Суботин-Голубовић, Т. Празновање преноса моштију светога Николе (9/22. мај) према српским рукописима. – Старобългарска литература 33–34 (Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина.), 2005, 225–233.
• Суботин-Голубовић 2008: Суботин-Голубовић, Т. Култ Светог Николе у средњовековноj Србиjи. – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С., 2008, 29–37.
• Творогов 1987а: Творогов, О. Житие Николая Мирликийского. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Ленинград, 1987. уеб-връзка
• Творогов 1987б: Творогов, О. Ефрем, епископ Переяславля Южного. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Ленинград, 1987. уеб-връзка
• Толстой 1907: Толстой, Н. Историческая ошибка (Новооткрытая славянская рукопись в Ватиканской библиотеке) – ИОРЯС, 12, 1907, кн. 2, 451–474.
• Успенский 1982: Успенский Б. А. Филологические разыскания в области славянских древностей: (Реликты язычества в восточнославянском культе Николая Мирликийского). М., 1982.
• Черкасова 2004: Черкасова, С. Русская гимнография св. Николаю: проблемы ее изучения. – В: Правило веры и образ кротости…: Образ св. Николая, архиепископа Мирликийского, в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 356–369.
• Яцимирский 1906: Яцимирский А. И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии. ХV–ХVІІ в. СБП 1906 (= ПДПИ 162).
• Anrich 1913: Anrich, G. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. I. Die Texte. Berlin, 1913.
• Anrich 1917: Anrich, G. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. II. Prolegomena, Untersuchungen, Indices. Berlin, 1917.
• BHВS: Иванова Кл. Bibliotheca Hagiographica Balkano-Slavica. С., 2008.
• BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 3 ed. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957 (Subsidia Hagiographica, 8a) (reprinted 1986).
• Cioffari G. San Nicola nella critica storica. Bari, 1988.
• Ševčenko I., N.P. Ševčenko 1984: The Life of St. Nicholas of Sion. Ed. by I. Ševčenko and N. P. Ševčenko. Brooklin (Mass.), 1984.
• Ševčenko 1983: Ševčenko N. P. The Life of Saint Nicholas in Byzantine Art. Torino, 1983.
• Špehar, Tomić-Đurić 2013: Špehar, P., M. Tomić-Đurić. Architectural, artistic and archaeological traces of the cult of St. Nicholas in Medieval Serbia. – In: En Orient et en Occident le culte de saint Nicolas en Europe X–XXIe siècle. Actes du colloque de Lunéville et Saint-Nicolas-de-Port, 5-7 décembre 2013. Sous la direction de V. Gazeau, C. Guyon, C. Vincent. Cerf Patrimoines, 229–255.