A story about the establishment of the Bulgarian and Serbian Patriarchates

Author Деница Петрова
A story about the establishment of the Bulgarian and Serbian Patriarchates A story about the establishment of the Bulgarian and Serbian Patriarchates

Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриашии е произведение, възникнало на руска почва ок. 1460–1461 г., включва се в състава на юридическия сборник известен като Кръмчая.

 

Статия

Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриашии е по-известен със заглавието Сказание за българските и сръбските патриарси, както го назовава Ярослав Н. Щапов. Българският изследовател Боню Ст. Ангелов го нарича Разказ за възстановяване на Българската и Сръбската патриаршии. В повечето ръкописи текстът няма заглавие. В два преписа, произлизащи от общ първообраз, съчинението е озаглавено Поставяне на сръбския митрополит.

Текстът на съчинението тематично се разделя на четири части. Първата проследява ранната история на християнската религия, възникването на Римската и Константинополската църкви. Втората част е посветена на възстановяването на Българската патриаршия. Името на българския владетел не е посочено, но е ясно, че се говори за въздигането на Църквата в патриаршески ранг през 1235 г. при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218–1241). Подчертава се фактът, че Българската църква е въздигната и призната от Цариградския патриарх. Третата част на съчинението разказва за учредяването на Сръбската патриаршия, като реалните исторически факти са преплетени с легенди. Накратко е описано издигането на Сръбската църква в патриаршия през 1346 г., както и последвалото коронясване на крал Стефан Душан (1331–1355) за цар. В последната част накратко се описва, че по същия начин се въздигат патриарси и при иверците, (грузинците). Информацията за Българската и за Сръбската църкви е изложена по сходен начин – разказва се за приемането на християнството от народа, за отношенията с гръцките (византийски) духовници и за създаването на автокефални църкви.

Разказът е познат само по руски преписи, около 30 на брой, включени в сборника Кръмчая. Всички преписи произхождат от североизточните руски земи. Най-стари са Вязниковският (ВРКМ, № 1053) и Софийският (РНБ, Соф. 1173), датирани към 1460–1461 г. През XIII в. Номоканонът на св. Сава – славянски превод на византийския сборник, направен в Сърбия – навлиза в руската книжнина под името Кръмчая в 70 глави. През ХІV–ХVІ в. на руска почва са направени шест редакции на сборника. Около средата на ХV в. най-вероятно в Кирило-Белозерския манастир е съставена т. нар. Софийска редакция, в която като уводна статия е включен Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии. Съчинението се съдържа също като заключителна статия в Кръмчаята на Васиан Патрикеев и като уводна в Никифоровската Кръмчая. През 1653 г. излиза печатно издание на юридическия сборник, направено по т. нар. Синодален кодекс, известно като Никоновска Кръмчая. В него е поместен съкратен и преработен вариант на Разказа за патриаршиите.

Известни са и два преписа на Разказа, които се намират в антилатински сборници – конволют от края на ХV – началото на ХVІ в. (РНБ Соф. 1465), писан най-вероятно в Кирило-Белозерския манастир, и сборник от ХVІ в. (ГИМ Син. 561). Тяхна особеност е, че съдържат само сведенията за Сръбската и Иверската патриаршии.

До момента са публикувани няколко предиса на Разказа. За първи път откъс от него публикува Г. А. Розенкампф по ръкопис от ХV в. (РГБ, Рум. 256 № 231). През 1859 г. П. Р. Славейков обнародва съчинението по печатното издание от 1653 г. Ал. Востоков публикува малък откъс по сборника, използван от Розенкампф. По-късно разказът е обнародван от Б. Ст. Ангелов и от Е. Белякова. В науката са изказвани различни мнения за произхода на съчинението. Б. Ст. Ангелов предполага, че Разказът е възникнал през ХVІ в. Я. Н. Щапов приема, че е създаден около 1414–1415 г. във връзка с поставянето на Григорий Цамблак за литовски митрополит. Щапов предполага, че разказът е писан на Света гора, а авторът му е от Балканите, най-вероятно сърбин. В. Гюзелев отнася съставянето му към края на ХІV–началото на ХV в. Той открива общи черти между него и Зографския манастирски летопис, затова предполага, че съчинението е създадено в този манастир от български монах.

Проучванията доказват, че Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии е съставен на руска почва около 1460–1461 г. Появата му се свързва учредяването на автокефална руска църква. През 1461 г. всерусийският митрополит Йона (1448–1461) умира, а негов приемник става митрополитът на Ростов Феодосий Бивалцев (1461–1464). Той е въздигнат в ранг от руските епископи без участието на Цариградския патриарх Генадий Схоларий (1454–1464) и е утвърден от великия княз Иван ІІІ (1462–1505) вместо от Цариградския патриарх. Със съчинението трябва да се обоснове правото на митрополита да бъде ръкоположен от епископите. Най-вероятно Разказът е съставен с тази цел, специално за да бъде включен в Софийската редакция на Кръмчаята. Е. Белякова установява, че авторът е руски книжовник. Според А. А. Турилов в Разказа за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии сведенията за живота на св. Сава са заимствани не от литературен източник, а от устни предания. Не е изключена и връзка на съчинението с Разказа за възстановяването на Българската патриаршия. Според А. Николов е възможно този разказ да е бил включен в български Номоканон, недостигнал до днес, но познат на руските книжовници. Може да се предположи, че Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии е компилативно съчинение, създадено въз основа на недостигнали до нас исторически текстове. Фактологичните неточности с него могат да се обяснят с дистанцията на времето и стремежа на автора да пригоди текстовете към актуална политическа цел.

Библиография

Издания

  • Ангелов, Б. Ст. Стари славянски текстове. – Известия на института за българска литература, т. ІV, 1958, 259–269.
  • Востоков, Ал. Описание словенороссийских рукописей Румянцевского музеума. СПб., 1939.
  • Горский, А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. отд. ІІ. кн. 3. М., 1896.
  • Розенкампф, Г. А. Обозрение кормчей книги в историческом виде. СПб., 1839, 191-192.
  • Славейков, П. Р. [Без заглавие]. – Български книжици, ІІ, 1859, юни, кн. ІІ, 375–376.
  • Кормчая. Печатный двор, Москва, 1653.
  • Белякова, Е. В. Обоснование автокефалии в русских кормчих. – В: Церковь в истории России. Москва, 2000, 145–159.

Изследвания

  • Белякова, Е. В. Издание Кормчей книги и переломный этап русской культуры. – Российская история, 2011, 4, 103–113.
  • Белякова, Е. В. Источники печатной Кормчей. – Вестник церковной истории, 2008, 3, 99– 115.
  • Белякова, Е. В. К вопросоу о первом издании Кормчей книги. – Вестник церковной истории, 2006, 1, 131–149.
  • Белякова, Е. В. О происхождении Ярославского списка Кормчей книги. – В: Ярославский список Правды Русской. Законодательство Ярослава Мудрого. Ярославль – Рыбинск, 2010, 23–50.
  • Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (ХІІІ–ХІV в.) София, 1985.
  • Корогодина, М. В. „Сказание о болгарской и сербской патриархиях” и происхождение Софийской редакции Кормчей книги. – Очерки феодальной России, 15, 2012, 26–44.
  • Корогодина, М. В. „Сказание о болгарской и сербской патриархиях” – Афон или Москва?. – В: Афон в истории и културе Християнского Востока и России. Капретервские чтения. Т. 14. Москва: ИВИ РАН, 2016, 92–99.
  • Корогодина, М. В. О редакции Кормчей книги из Кирилло–Белозерского монастыря. – В: Каптеревские чтения. Сборник статей. Т. 8. Москва, 2010, 23–34.
  • Корогодина, М. В. Чин избрания и поставления епископов и канонические книги. – Древняя Русь: Вопросы медиевистики, 2 (44), 2011, 113–117.
  • Николов, А. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (ХІ–ХVІІ в.). София, 2016.
  • Новикова, О. Формирование и рукописная традиция „Флорентинского цикла” во второй половине ХV–первой половине ХVІІ в. – Очерки феодальной России, 14, 2010, 6–29.
  • Петрова, Д. Хипотези за произхода на Разказа за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии. – В: Сребърният век: нови открития. София, 2016, 257–263.
  • Проданов, Н. Проблеми на историографската текстология. Велико Търново, 2006.
  • Турилов, А. Святогорец Растимир: Святой Савва Сербский и Русь. – Родина: Российский исторический иллюстрированный журнал, 2003, 10, 46–49.
  • Щапов, Я. Н. Византийское и южнославянское правовое наследие на Руси в ХІ–ХІІІ вв. Москва, 1978.
  • Щапов, Я. Н. Южнославянский политический опыт на службе у русских идеологов ХV в. – Byzantinobulgarica, II (1966), 203–209.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP