Lavrentiy’s miscellany

Written by Мая Петрова-Танева
Lavrentiy’s miscellany Lavrentiy’s miscellany

Сборник с нравоучителни, догматически и исторически четива – преводни съчинения и оригинални старобългарски творби, съставен през 1348 г. за българския цар Иван Александър (1331–1371). В науката е известен още като Иван-Александров сборник от 1348 г.

Статия

Ръкописът се пази в Санкт Петербург, Руска Национална библиотека, под сигнатура F.I.376. Изписан е на груба, дебела хартия, формат 1°, 214 л., с почерк, определян като „стар висок устав“ (Коцева 1985: 44) или „търновски литургически полуустав“ (Турилов 2012: 318). Украсата му е скромна, в неовизантийски стил. В началото (л. 1а) е разположена голяма заставка, представляваща „лозница с перли“, вписана в арка и правоъгълник, отстрани допълнена с растителни орнаменти – този тип e характерен за представителни търновски и зографски ръкописи от средата и втората половина на XIV в. (Гагова 2010: 80). Киноварните заглавия на отделните текстове се предхождат от малки заставки-разделители под формата на плетеници, често допълнително маркирани с маргинални указатели (цветя и растителни детайли) (Куев 1981: 31–35; Джурова 1981; Джурова 1990). Пространният колофон, запазен на последния лист (л. 214), дава информация, че „тази душеполезна книга“ е написана през 1348 г. от „многогрешния и смирен свещеноинок Лаврентий“ „за благоверния и христолюбив, превисок и самодържавен цар на българи и гърци“ Иван Александър – за „живот, здраве и утвърждение на неговото и на децата му царство“ и за полза на всеки християнин, който я прочете с вяра и любов. Божествените книги са сравнени с чист извор, от който пристъпващия с усърдие приема жива вода, осигуряваща му вечен живот.

В сборника са поместени следните произведения: (1) Житие на Йоан Милостиви от Леонтий, епископ на гр. Неапол на о. Кипър; (2) 13 глави от Синайския патерик; (3) Творбата на Нил Синайски „За осемте духовни порока“; 4/. Вероизповедният фрагмент Написание за правата вяра, приписван на Константин-Кирил Философ; (5) „За буквите“ на Черноризец Храбър; (6) Въпроси и отговори към княз Антиох от Атанасий Александрийски; (7) Eротапокритично съчинение „Църковно учение за светата вяра“; (8) Въпроси и отговори на Анастасий Синаит; (9) „Черковно сказание“ в превод на Константин Преславски; (10) „Слово за шестия псалм“, приписвано на Йоан Златоуст; (11) Сказание за седемте вселенски събора; (12) Анонимни въпроси и отговори; (13) Тълкувание на съня на цар Йоас; (14) Тълкувание на надписа на Соломоновата чаша; (15) Тълкувание на евангелските притчи.

Важността на Лаврентиевия сборник за палеославистиката се определя от няколко фактора. Първо, това е един от малкото оцелели оригинални царски ръкописи от Българското средновековие, даващ представа за това, какви теми са интересували владетеля и неговото обкръжение. В този смисъл могат да се очертаят някои тематични паралели със Симеоновия (Светославовия) изборник от 1073 г. (Гагова 2010: 100–101). Второ, той съдържа селекция от ранни старобългарски текстове, голяма част от тях представени тук в най-старите им запазени и понякога единствени български преписи, като по този начин свидетелства за приемствеността между литературата на Първото и Второто българска царство.

Съществува изчерпателна научна литература, посветена на палеографските, кодикологическите и езиковите особености на сборника, на включените в него индивидуални текстове, на историческото му и литературно значение. Издаван е два пъти – наборно от К. Куев, с археографско проучване на съществуващите преписи на включените творби (Куев 1981), и фототипно, с встъпителна студия от Е. Зашев (Zashev 2015). По този ръкопис през 1824 г. К. Ф. Калайдович публикува и Храбровото сказание „За буквите“, запазено тук в най-ранен препис (Калайдович 1824: 189–192).

Лаврентиевият сборник съхранява най-ранни копия и от други класически за старобългаристиката текстове: от „Черковно сказание“ от патриарх Герман Костантинополски (715–730) в превод на Константин Преславски и от „Написание за правата вяра“ – един от най-древните славянски паметници, представляващ превод на фрагмент от трактата Apologeticus Major на патриарх Никофор I (806–815), в заглавието отнесен към книжовното наследство на Константин-Кирил Философ. Към преводи, осъществени в България през IX–X в., отвеждат повечето части на сборника – напр. въпросо-ответните съчинения, патеричните разкази и т.н. (Милтенова 2004: 93–105, 115–120; Зашев 2012). Не всички дялове обаче са синхронни – Житието на Йоан Милостиви е в среднобългарски превод, осъществен по мнението на различни изследователи между XII и XIV в. (Радченко 1989: 69; Куев 1981: 48; Шаламанов 1994). Някои от включените произведения носят ясни белези от редакторска намеса (Куев 1981; Зашев 2012).

Съдбата на кодекса е подробно проучена от К. Куев. След превземането на Търново от турците ръкописът преминава, заедно с други ценни български книги, в земите на север от Дунава. Оттам, вероятно през XVI или XVII в., е пренесен на Атон, в манастира „Св. Павел“, който по това време поддържа тесни връзки с румънските владетели, където през 1655 г. го открива Арсений Суханов – монах от Троице-Сергиевата лавра, натоварен от руския патриарх Никон (1652–1666) със задачата да издири стари гръцки и славянски ръкописи във връзка с подготвяната от него реформата на богослужебните книги в Русия. Така Лаврентиевият сборник достига до Москва, а в последствие и до Санкт Петербург, където се съхранява сега. През следващите столетия той привлича вниманието на редица изтъкнати руски учени, между които К. Калайдович, И. Херсонски, Ив. Сахаров, П. Лавров, К. Радченко и др. (Куев 1979: 185–187; Куев 1981: 19–24; вж. също Полывянный 2011).

Съществува ръкопис близнак на Лаврентиевия сборник – Москва, ГИМ, сбирка Е. В. Барсов, № 1948, писан през XVI–XVII в. от руски книжовник. Двата кодекса са идентични по съдържание, като единствената разлика е, че краят на Барсовия сборник липсва. Спорно е обаче каква точно е връзката между тях. Според Г. Илински те възхождат към общ протограф, но нямат генетично родство (Ильинский 1925: 72). Н. Гагова, която предполага, че Лаврентиевият сборник е бил тиражиран още в Търново, също допуска, че руското копие Барс. 1948 може да не отвежда директно към книгата на цар Иван Александър (Гагова 2010: 87), а К. Куев приема, че Барсовият сборник е препис на Лаврентиевия, възникнал най-вероятно по време на престоя му на Атон (Куев 1981: 28–29).
Информацията в колофона за личността на книжовника Лаврентий, който може би е и съставител на сборника, е крайно оскъдна. Неговият почерк обаче се открива в немалък брой ръкописи (Иванова 1981: с. 309, табл. 59; Караджова 1995: 230–231; Турилов 2004, 2012, 2012а), които доказват, че той е бил известен и доста продуктивен калиграф, работил активно в периода между 40-те и 60-те години на XIV в. Присъствието на негови ръкописи в библиотеката на Зографската обител поражда различни хипотези по въпроса къде е работил – в Търново (в дворцов скрипторий или в някой от големите столични манастирски комплекси, свързани както с царска протекция, така и със Света гора), на Атон или в Парория (вж. Турилов 2012: 324–325; Гагова 2010: 90–92; Zashev 2015: 29–35). Както отбелязва А. Турилов, сборникът от 1348 г. с поместените в него старинни текстове стои встрани от останалите преписани от свещеноинок Лаврентий книги, които съдържат основно преводи и редакции, възникнали през XIV в. (Турилов 2012: 325). Така става ясно, че той е имал достъп до книгохранилище, съхранявало много архаични, редки и ценни старобългарски паметници, намиращо се обаче вероятно в книжовно средище, ангажирано с подготовката и разпространението за новите състави.
Предназначението на Лаврентиевия сборник също е обект на научни дискусии (вж. Зашев 2008: 193; Zashev 2015: 35–36). Според К. Куев със своята догматическа и историческа част и текстове, целящи да утвърдят вярата и да предпазят православието, книгата значително надхвърля възможностите на тогавашния среден читател. Нейното разнообразно съдържание, допълнено от нравоучителни и хомилетични глави и разисквания по важни за епохата верски и етични проблеми, недвусмислено показва, че тя е била използвана за небогослужебно, индивидуално четене като „домашно четиво на царската фамилия“ (Куев 1979: 185; Куев 1981: 24–27). Кл. Иванова също приема, че сборникът е съставен за цар Иван Александър и семейството му и че при подбора на включените душеспасителни наративи от значение е била не само ползата, но и удоволствието от тяхното четене. Тя специално подчертава присъствието в книгата на „оригиналната българска тема“ и на въпроси, свързани с българското минало, от което българският владетел изглежда специално се е интересувал (Иванова 2002: 156–157). Тези идеи доразвива Е. Зашев, който предполага, че този скромен кодекс, написан на хартия (а не на пергамент както повечето царски ръкописи), отличаващ се с енциклопедизъм на съдържанието, е представлявал своеобразно учебно пособие („христоматия“) за споменатите в колофона царски наследници (Зашев 2008: 193; Zashev 2015: 36; вж. също Славянские рукописи 2009: 69). По-различно становище застъпва Н. Гагова. Думите на Лаврентий, че книгата е създадена „за полза на всеки християнин, който я прочете с вяра и любов“, тя тълкува в смисъл, че книгата, заплатена от царя, не е бил предназначена лично за него, а е принадлежала на библиотеката на голям ктиторски царски манастир в околностите на Търново, където е можела да бъде по-широко достъпна, четена и преписвана (Гагова 2010: 87).

Библиография

Издания

  • Куев 1981: Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. София, 1981.
  • Zashev 2015: Zashev, E. Lavrentiy's Miscellany/Tsar Ivan Alexandăr's Miscellany of 1348: Phototype Edition. Sofia, 2015.

Изследвания

  • Бележки 2003: Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х–ХVIII век. Т. 1. София, 2003, № 53.
  • Гагова 2002: Гагова, Н. За един ръкопис на цар Иван Александър: Бележки върху Лаврентиевия сборник. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад: Ценности, традиции, общуване. София, 2002, 255–262.
  • Гагова 2010: Гагова, Н. Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (ІХ–ХV в.): рецепцията на византийския модел. София, 2010, 78–92.
  • Джурова 1981: Джурова, А. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, 1981.
  • Джурова 1990: Джурова, А. Украсените ръкописи от ХIV в., излезли от Търново и околностите му. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. С., 1980, 533–554.
  • Зашев 2008: Зашев, Е. Размисли за търновския книжовник Лаврентий от XIV в. – Старобългарска литература, 39–40, 2008, 184–196;
  • Зашев 2012: Зашев, Е. Патеричният дял в Лаврентиевия сборник – история и особености на текста. София, 2012.
  • Иванова 1981: Иванова, Кл. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981, 309, табл. 59.
  • Иванова 2002: Иванова, Кл. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. София, 2002, 156–158.
  • Ильинский 1925: Ильинский, Г. А. „Написание о правой вере“ Константина Философа. – В: Сборник в чест на проф. Васил Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност, приготвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925, 63–73.
  • Калайдович 1824: Калайдович, К. Йоан Екзарх Болгарский. Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы IX и XI столетий. Москва, 1824, 189–192.
  • Караджова 1995: Караджова, Д. Археографски приноси за ръкописно книгохранилище на Зографския манастир в Света гора. – Археографски прилози, 17, 1995, 225–245 (с. 230–231).
  • Коцева 1985: Коцева, Е. Развитие на българското кирилско писмо през ХIV–ХV в. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т. 2. С., 1985, 23–47.
  • Куев 1969: Куев, К. М. Судьба сборника Ивана Александра 1348 года. – ТОДРЛ, 24, 1969, 117–121.
  • Куев 1979: Куев, К. Иван Александров (Лаврентиев) сборник от 1348 г. – В: Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София, 1979, 185–187.
  • Куев 2003: Куев, К. Иван-Александров сборник от 1348 г. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. София, 1992, с. 182; 2ро изд. Велико Търново, 2003: с. 208.
  • Лавров 1914: Лавров, П. А. Палеографическое обозрение кирилловского письма. Петроград, 1914 (Энциклопедия славянской филологии. Вып. 4.1),154—158, ил. 146–156.
  • Луховицкий 2007: Луховицкий, Л. В. Греческий оригинал Написания о правой вере Константина Философа: структурная организация и полемические задачи. – Славяноведение, 5, 2007, 65–73.
  • Ляпунов 1933: Ляпунов, Б. М. Несколько замечаний о языке и в особенности о словаре болгарского сборника 1348 года. – В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му 1863–1933. София, 1933, 95–107.
  • Милтенова 2004: Милтенова, А. Erotapokriseis. Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература. София, 2004, 93–105, 115–120.
  • Николова 1980: Николова, С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София, 1980, 43 – 45, 61 – 62.
  • Полывянный 2011: Полывянный, Д. И. Иоанна-Александра сборник. – В: Православная энциклопедия. Т. 25. Москва, 2011, с. 63 (ползвано на 28.04.2020 http://www.pravenc.ru/text/577932.html).
  • Полывянный 2015: Полывянный, Д. И. Лаврентий. – В: Православная энциклопедия. Т. 39. Москва, 2015, с. 618 (ползвано на 28.04. 2020 http://www.pravenc.ru/text/2462471.html).
  • Радченко 1898: Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других учреждениях Москвы и С.-Петербурга в течение сентября и октября 1896. – Университетские известия, 38, 1898, 4, 69.
  • Славянские рукописи 2009: Христова, Б., В. Загребин, Г. Енин, Е. Шварц. Славянские рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке – Санкт-Петербург / Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека – Санкт Петербург. София, 2009.
  • Турилов 2004: Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубадина. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 150–161.
  • Турилов 2012: Турилов, А. А. К истории тырновского „царского“ скриптория XIV в. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, 316–336 (с. 318–325).
  • Турилов 2012а: Турилов, А. А. Заметки о тырновских „обыденных“ рукописях и книгописцах первой половины – середины XIV в. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, 337–342 (= Старобългарска литература, 41–42, 2009, 164–171).
  • Шаламанов 1994: Шаламанов, Б. Из лексиката на Иван-Александровия сборник от 1348 г. – В: Търновска книжовна школа. Т. 5: Паметници, поетика, историография. Велико Търново, 1994, 321–334.
  • Юрченко 2002: Юрченко, А. И. К проблеме идентификации одного из древнейших памятников славянской письменности, прежде известного как „Написание о правой вере“ Святого Константина-Кирилла, просветителя славян (ползвано на 28.04.2020 http://www.textology.ru/urch/pv/pv1.pdf).
  • Янакиева 2014: Янакиева, Цв. Иван Александровият сборник от 1348 год. – от Златния до Сребърния век. – В: Преславска книжовна школа. Т. 14. Шумен, 2014, 474–481.
  • Miltenova, Angusheva-Tihanov 2019: Miltenova, А., A. Angusheva-Tihanov. The enigma of the night: dream interpretations in medieval Slavonic apocrypha. – In: Enigma in Medieval Slavic Culture. Symposium, 14th–16th November 2019. The Slavic Institute, University of Cologne (in print).
  • Rusek 1985: Rusek, J. Ze studiów nad Zbornikiem Iwana Aleksandra. – Prace Filologiczne, 32, 1985, 283–289.
  • Zashev 2015а: Zashev, E. Scriptor Lavrentiy and His Miscellany of 1348. – Papers of BAS: Humanities and Social Sciences, 2, 2015, № 1–2, 43–61.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP