Петр Михайлович Бицилли

Автор Никола Р. Казански
Петър Михайлович Бицилли, http://savedarchives.net/dokumentalen-arhiv - снимката е предоставена с любезното съдействие на Таня Галчева Петър Михайлович Бицилли, http://savedarchives.net/dokumentalen-arhiv - снимката е предоставена с любезното съдействие на Таня Галчева

13.09.1879 – 25.08.1953

Руски и български историк, културолог, литературовед и филолог. Считан за основател на културологията в България. Негови ученици са повечето видни български историци от първата половина на ХХ век.

Биография


Роден в Одеса. Произхожда от дворянско семейство с италиански корени. Завършва Втора одеска класическа гимназия. През 1910 завършва Историко-филологическия факултет на Новороссийския университет с магистърска степен като ученик на Е. Н. Щепкин (1860-1920), а през 1912 защитава дисертация в Петербургския университет на тема „Салимбене. Очерки итальянской культуры XIII века“. Специализира в Италия и Франция и владее гръцки, латински и седем съвременни чужди езика. Назначен е за доцент и професор в Новороссийския университет на Одеса. Преподава история на Западна Европа и в Одеските висши женски курсове.

В 1920 г. П. Бицилли емигрира в кралство Сърбия, където е библиотекар в град Враня (окръг Пчиня) и по-късно преподава в Университета на Скопие. През 1924 г. по настойчива препоръка на проф. Ервин Грим (1870-1940), заемал Катедрата по нова и най-нова история в Софийския университет (след като получил разрешение да се завърне в Русия), Бицили получава покана да го замести. Той заема поста като редовен професор (по препоръка също на академик Н.П. Кондаков) до 1948 г. когато е уволнен по идеологически причини. Принуден е да живее в мизерия, което ускорява кончината му. Умира в София.

П. Бицилли се смята за основател на културологията в България. Като преподавател води над 80 учебни курса. Негови ученици са повечето видни български историци от първата половина на ХХ век като Христо Гандев, Иван Дуйчев, Александър Бурмов, Димитър Косев, Димитър Ангелов, Цветана Георгиева, Виржиния Паскалева, Крумка Шарова, Петър Петров, Борислав Примов, Евлоги Бужашки, Петър Тивчев и много други.

Член на Руския академичен съюз в България (1921). Секретар на Съюза на руските писатели и журналисти (1926). Председател на научния комитет на Руския народен университет в София (1927).
Носител на ордена „Свети Александър“ IV (1938) и III степен (1943).

Автор е на 27 монографии, 30 студии, 144 статии и 118 рецензии. Той публикува в най-авторитетното българско научното издание „Годишник на Софийския университет“, в списанията „Българска мисъл“ (ред. Михаил Арнаудов), „Български преглед“ (ред. Стоян романски), „Изток“ (ред. К. Гълъбов и Ч. Мутафов), „Просвета“ (ред. Петър Мутафчиев), „Родина“ (ред. Борис Йоцов), „Философски преглед“ (ред. Димитър Михалчев) и вестниците „Литературен глас“ и „Литературни новини“. Сътрудничи активно на руските емигрантски издания като „Современные записки“, „Звено“, „Новый град“, „Путь“, „Россия и Славянство“, „Русские записки“, „Числа“ и други. Публикува и в авторитетни чужди списания като „Slavia“ (Прага), „Zeitschrift für Slavische Philologie“ (Хайделберг), „Revue des études slaves“ (Париж), „Seminarium Kondakovianum“ (Белград), „Revue de la literature compare“ (Париж), „Tierre firme“ (Мадрид) и други. Той е най-плодовития автор в емблематичното емигрантско издание „Современные записки“, където е един от най-авторитетните автори с 30 статии и 75 рецензии.

Творчеството на Бицилли може да се раздели на следните тематични групи:

1. Античност и средновековие.
Тук се открояват дисертацията на Бицилли „Салимбене“ (1916), „Падането на Римската империя“ и „Елементи на средновековната култура“ от 1919 г. В тях се обосновават неговата теза, че „човекът е пряк субект на историята“ и че „историята трябва да търси общия смисъл на историческия процес като движение на човека и на маси от хора“.

2. Всеобща история.
Идеята на Бицилли за „историческия синтез, чрез който се достига до историческия universum“ е изложен в монографиите „Увод в световната история“ (1923), „Увод в изучаването на новата и най-новата история“ (1927) и „Основни насоки в историческото развитие на Европа“ (1940).

3. Теория на историческата наука и историография
Кредото на автора, че „историкът по неизбежност е субективен, но това не значи, че историята не е истинска наука или субективността на историческото познание не изключва неговата обективност“ е защитено основно в „Очерци по теория на историческата наука (1925) и множество статии с методологически характер.

4. Класическа руска литература
Изхождайки от постулата, че „колкото една личност е гениална, толкова тя е жизнена и близка до реалния живот“ Бицилли създава множество блестящи анализи на творчеството на Гогол, Лермонтов, Некрасов, Достоевски, Л.Н. Толстой и Чехов. Гук се открояват „Етюди за руската поезия“ (1926), „Творчеството на Чехов: опит за стилистически анализ“ (1942) и „Към въпроса за вътрешната форма на романа у Достоевски“ (1946). Показателни са например изводите му за „Класическата комедия представя пародия на живота, а при Гогол самият живот е представен като пародия на комедията“ или че „Куклената“ антропология на Достоевски произхожда от гоголевия човек-маска“.

5. Философска антропология.
Множество студии по националните въпроси говорят че „смисълът на историята, както и на човешкото съществуване, е в трагизмът на неговия екзистенциален избор“.

6. История на Русия и руската култура и цивилизация.
Идеята му, че „Русия осъществява творчески синтез между източните и западните култури“ е развита в книгата „История на Русия: От началото на ХІХ-ия век до втората революция (1917 г.)“ (1947).

7. Теория и история на руската и световната литература.
В „Етюди за руската поезия“ (1926) и „Кратка история на руската литература“ (1934) Бицилли развива идеята, че „романтическият индивидуализъм е ключ към разбирането на историзма въобще“. 

8. Руски литературен език и фолклор.
Тук се открояват монографиите „Бележки за ролята на фолклора в развитието на съвременния руски език и руската литература“ (1944) и „Бележки за някои особености в развитието на съвременния руски литературен език“ (1954).

9. Българистика и славистика.
Според Бицилли българският език от древността е първообраз на всички славянски езици. Показателно за дълбочината на неговите българистични и славистични изследвания са изводите, че „Българското възраждане, макар и най-късно, е най-образцовото от всички европейски възраждания и е истинска национална епопея“, „Чудомир и Александър Божинов са истински български класици“ и „на старобългарски „язык“ означава едновременно език и народ“.

10. Социология и културология.
В поредица трудове се застъпват тезите че„културата е съвкупност от индвидуалните творчески усилия“ и че „цивилизацията олицетворява общото ниво на култура и съответстващата му система от общозначими символи". Те полагат основите на културологията в България.

11. Пушкинистиката е застъпена широко в „Етюди за руската поезия“ (1926),
„Пушкин и Вяземски“ (1939), „Пушкин и проблема на чистата поезия“ (1945) както и в над 30 статии и рецензии.

12. Съвременни руски писатели.
В редица студии и огромно количество рецензии Бицилли се изявява като проникновен анализатор не само на руските класици, но и на новите руски автори като И. Бунин, А. Блок, В. Шкловски, М. Алданов, Ю. Герман, Зошченко, Тефи и други. С основание се счита за откривателят на таланта на Владимир Набоков, като по думите на последния Бицилли пръв е „разгадал“ неговата дълбока същност като автор и мислител.

Съчинения


Книги

  • Салимбене: Очерки итальянской жизни ХIII века. Одесса, 1916.
  • Падение Римской империи. Одесса, 1919.
  • Элементы средневековой культуры. Одесса, 1919.
  • Увод у светску историjу. Београд, 1923.
  • Очерки теории исторической науки. Прага, 1925.
  • Этюды о русской поэзии: Эволюция русского стиха. Поэзия Пушкина. Место Лермонтова в истории русской поэзии. Прага, 1926.
  • Увод в изучаването на новата и най-новата история : Опит за периодизация. София, 1927.
  • Краткая история русской литературы: От Пушкина до нашего времени. София, 1934.
  • Основни насоки в историческото развитие на Европа : От началото на християнската ера до наше време. София, 1940.
  • История на Русия: От началото на ХІХ-ия век до втората революция (1917 г.) : Вътрешна политика и обществени движения. София, 1947.
  • Anton P. Cechov: Das Werk und Sein Stil. München, 1966.
  • Основни насоки в историческото развитие на Европа : От началото на християнската ера до наше време. София, 1993.
  • Увод в изучаването на новата и най-новата история : Опит за периодизация. София, 1993.
  • Европейската култура и Ренесансът: Избрани студии. София, 1994.
  • Очерци върху теорията на историческата наука. София, 1994.
  • Класическото изкуство: Стилови изследвания. София, 1995.
  • Элементы средневековой культуры. Москва, 1995.
  • Избранные труды по филологии. Москва, 1996.
  • Место Ренессанса в истории культуры. Санкт-Петербург, 1996.
  • Трагедия русской культуры: Исследования, статьи, реценции. Москва, 2000.
  • Малки творби. София, 2003.
  • Нация и култура. София, 2004.
  • Въведение в световната история. София, 2007.

Статии

  • Болгария и Русь. – Россия и славянство (Париж), 1929, № 18, с. 4.
  • Краят на европейския културен свят (мисли на един художник, тъмен поради излишната си яснота). – Философски преглед, 1931, № 5, 445–448.
  • Народ, народност и народностно съзнание. – Философски преглед, 1933, № 4, 301–307.
  • Кризата на демокрацията. – Философски преглед, 1936, № 4, 333–341.
  • Основни проблеми на теорията и историята. – Родина, 1, 1938, 93–104.
  • Творчество Чехова. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 38, 1942, 1–138.
  • Заметки о роли фольклора в развитии современного русского языка и русской литературы. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 40, 1944, 1–53.
  • Пушкин и проблема чистой поэзии. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 41, 1945, 1–61.
  • К вопросу о внутренней форме романа Достоевского. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 42, 1946, 1–72.
  • Заметки о Чеховском „Рассказе неизвестного человека“. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 44, 1948, № 4, Езикознание и литература, 1–13.
  • Проблема человека у Гоголя. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 44, 1948, № 4, Езикознание и литература, 14–32.
  • Заметки о некоторых особенностях развития русского литературного языка. – Годишник на СУ. Историко-филологически факултет, 47, 1954, 201–236.
  • Пушкин и руският роман. – Болгарская русистика, 1993, № 1, 63–68.
  • Творчеството на Чудомир и българският хумор. – Летописи, 1994, № 11–12, 51–62.

За него

  • Гандев, Хр. Проф. Петър М. Бицилли: Некролог. – Исторически преглед, 1953, № 5.
  • Мещерский, А.П. Незивестные письма И. Бунина. – Русская литература, 1961, № 4, 152–158.
  • Bicilli P. – Bicilli P. M. Anton P. Cechov: Das Werk und Sein Stil. München, 1966, 239–243.
  • Гандев, Хр. Проф. Петър М. Бицилли. – Векове, 1980, № 2, 38–42.
  • Струве, Г. Русская литература в изгнании. Нью-Йорк, 1984, с. 56.
  • Алманах на Софийския университет : Т. 2. София, 1988, 212–213.
  • Каганович, Б. С. П. М. Бицилли как литературовед. – Studia Slavica Hungarica, 34, 1988, № 1–4, с. 205, 218, 220.
  • Туниманов, В.А. Вступительная статья к „П. М. Бицилли. Статьи : История, культура, литература“. – Русская литература, 1990, № 2, 135–153.
  • Галчева, Т., Хр. Манолакев, Г. Петкова. Непубликувани писма на И.А. Бунин до проф. П. М. Бицилли. – Век 21, 1991, № 18.
  • Harris, J. G. A Humanist Reading of Tolstoy: The Writings of Petr M. Bitsilli. – Tolstoy Studies Journal, 4, 1991, 73–96.
  • Галчева Т. Н. П. М. Бицилли - опыт возвращения. – Бицилли П. М. Избранное. София, 1993, 7-4.
  • Каганович, Б. П. М. Бицилли как историк средневековой и ренессансной культуры. – Бицилли П. М. Культура Возрождения и средние века. Москва, 1993, 186–197.
  • Недков, З. Набоков и Бицилли. – Литературен форум, 17–23 февр. 1993.
  • Пантев, А. Завръщането на професор Бицили. – Бицили, П. Увод в изучаването на новата и най-новата история. София, 1993, V–VIII.
  • Делчев, К. Мястото на Бицили в културфилософията на Ренесанса. – Философски алтернативи, 1994, № 2, 118–121.
  • Каганович Б. С. П. М. Бицилли как историк культуры. – Одиссей: Человек в истории. Москва, 1994, 256–271.
  • Нерознак В. П. Петр Бицилли - ещё одно возвращение на Родину. – Вестник РАН, 64, 1994, № 6, 524–536.
  • Свинтила, Вл. Спомени за Бицили. – Философски алтернативи, 1994, № 2, 122–125.
  • Veleva М. Problèmes de la théorie de l'histoire dans l'œuvre du prof. P. Bicilli. – Bulgarian Historical Review, 1994, № 3, 122–135.
  • Велева, М. П. М. Бицилли в Софийския университет. – Минало, 1995, № 1, 81–92.
  • Велева, М. Из архивното наследство на П. М. Бицили. – Български ежегодник : Т. 2. Харьков–София, 1996, 201–221.
  • Бирман, М.А. П. М. Бицилли (1879–1953). – Славяноведение, 1997, № 4, с. 49, 62–63.
  • Димитрова, П. Познатият и непознатият Бицилли. – Историческо бъдеще, 1997, № 2, 182–184.
  • Тончев, Ал. Пётр Михайлович Бицилли и понятие „исторический синтез“. – Бялата емиграция в България. София, 2001, 180–185.
  • Велева, М. Българската съдба на проф. П. М. Бицилли. София, 2004.
  • Бирман, М. А. П. М. Бицилли (1879–1953): Штрихи к портрету ученого. – П. М. Бицилли. Избранные труды по средневековой истории : Россия и Запад. Москва, 2006, 633–712.
  • Галчева, Т. Н., Голубович, И. В. Понемногу приспособляюсь к “независящим обстоятельствам“: П. М. Бицилли и семья Флоровских в первые годы эмиграции. София, 2015.
  • Бирман, М. А. П. М. Бицилли (1879–1953): Жизнь и творчество. Москва, 2018.
  • http://savedarchives.net/dokumentalen-arhiv

 

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP