Konstantin Fеdorovich Radchenko

Written by Иван И. Илиев
Konstantin Fеdorovich Radchenko Konstantin Fеdorovich Radchenko

20.05./2.06.1872–20.04/22.04./04.05.1908

Руски историк-славист. Специализира се върху рецепцията на богомилството в Източна Европа и историята на Втората българска държава, южнославянските литератури и тяхното въздействие върху източните славяни.

Статия

Ражда се в дома на съдебен съветник в Киев, където завършва средното си образование в Първа киевска гимназия през 1890 г. със златно отличие. Има подчертан интерес към филологията и по–специално върху класическата. За дипломната си работа „Трибните и центуриални реформи на Сервий Тулий“ получава Пироговска награда. Постъпва в Киевския университет и започва заниманията си със старобългарски език под ръководството на Т. Д. Флорински. През 1894 г. завършва историко-филологическия факултет на университета „Свети Владимир“ със златен медал за монографията си за сръбския писател Доситей Обрадович, която университетът издава. Издържа изпит за магистратура през 1896 г. и след това често е изпращан в Москва и Санкт Петербург за работа в местните архиви и библиотеки. В периода 1896–1898 г. е учител по руски език и литература в частната женска гимназия А. А. Бейтел в Киев. След като защитава магистърската си теза си по славянска филология на тема „Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием“ и е често изпращан на научни експедиции в Прага, Виена, Сърбия, България и Атон. Слуша лекции на редица изтъкнати слависти и се запознава с работата и подхода им и се занимава с практическа работа с ръкописи в различни библиотеки и манастирски хранилища. Честите му пътувания стават причина да се разболее от туберкулоза и се принуждава да ги прекрати и да се лекува. След завръщането си от чужбина през 1900 е хоноруван доцент в университета „Свети Владимир“ в Киев в Катедрата по славянска филология, а година по–късно е назначен за хоноруван професор в Нежинския историко-филологически факултет в Катедрата за руски език и славянски наречия, където се освободило място заради смъртта на В. В Качановски. През 1906 г. вече получава редовно място в Катедрата. Въпреки това Радченко остава свързан с Киев и е смятан за един от най–добрите българисти в Киевската школа. В края на своята научна кариера предприема още няколко пътувания в чужбина сред западните и южните славяни, по време на които събира материали и документи за историята на южнославянските литератури. Здравето му се влошава непоправимо, но той не спира да работи. Последната си лекция чете преди Великден през 1908 г. и почива на 36 г. в Нежин. Погребан е в Байковото гробище в Киев.

Въпреки формалната политематичност на заглавията на неговите проучвания, основният акцент на неговите изследвания са литературните взаимоотношения между южните и източните славяни, както и пътищата за осъществяването им. В частност, вълнува го цялостното състояние и съдба на южнославянските литератури, които изследва систематично, като започва със сръбската: „Досифей Обрадович и его литературная деятельность“, разделяйки труда на следните части – 1) Съвременно състояние на сърбите в Астро-Унгария; 2) Биография на Доситей Обрадович; 3) Литературната му дейност; 4) Философско-религиозни възгледи и влиянието на европейското просвещение върху него; 5) Характеристика на езика и стила и 6) Подробна критически представена библиография. Следващата литература, която той разглежда е българската, по време на своите обиколки в хранилищата и библиотеките на Москва и Санкт Петербург. Подробният му отчет е всъщност подготовка за последвалата дисертация „К истории философско–религиозного движения в Византии и Болгарии ХIV века“. Дисертацията е разделена на следните глави: 1) Очерк по външната и вътрешна история на България по време на Шишмановата династия; 2) Религиозно-нравствено състояние на Византия през XIV в.; 3) Религиозните течения в България през XIV в.; 4) Обзор на българската литература през XIV в. – (а) оригинална и (б) преводна; 5) Оценка на актуалните религиозни течения в България през XIV в. и последвалото им влияние върху източните славяни. Отчетът съдържа приложение с ценни историко-литературни ръкописни материали, пренесени в Руската империя. Основно работи с южнославянски ръкописи, което е свидетелство за отличната му кодикологична и палеографска подготовка. Разглежда и анализира десетки ръкописи, които съдържат различни свидетелства: сборника, преписан от поп Филип за цар Иван Александър от 1345 г.; различни сборници със смесено съдържание, номоканони, минеи, Скитски патерик, жития на св. Иван Рилски и много други. Резултатът от тези дирения са множество любопитни и интересни изводи за българската преводна литература по епохи, разглеждана от автора и групиране на произведенията: богословски съчинения, научни трактати, аскетични творби и есхатологични произведения. К. Радченко активизира интереса към литературната дейност на патриарх Евтимий и привежда нови данни за преводаческата му дейност през XIV в. Отхвърля тезата на Сирку, че патриарх Евтимий е автор на използваното от богомилите съчинение „Послания“, принадлежащо на Евтимий Зигавин. Разглежда и религиозно-нравственото състояние на Византия по същото време и взаимоотношението ѝ с България и последвалото влияние върху източните славяни. Едновременно стова Радченко се заема с въпросите за богомилството и неговото влияние върху Източна Европа, а също така и апокалиптичната литература за свършека на света. Изследва компилация апокрифи, с сред които и „Слово о древе крестном“ на поп Иеремия, и други („Слово о Адаме“, „Прение Христа с дяволом“ и др.) и отбелязва характерна черта на богомилите – приспособяване към учението си дори противобогомилски текстове. Изтъква, че апокрифът „Видение пророка Исаии“ заема важна роля в оформянето на космологичичните и есхатологичните представи за света на богомилите. Освен това е на мнение, че подчертаният им интерес към апокрифната литература не случаен и, че те я включват в същината на своята доктрина. Работи върху текста на особена версия на „Епистолия за неделята“ от ръкопис № 34 от Пловдивската народна библиотека, сравнява я със съдържанието на препис № 483 от библиотеката в Белград и установява, че са сходни. Цялостното проучване на паметниците и постигнатите резултати след сравнение с гръцкия текст на съчинението от своите проучвания въвежда в обращение в две последователни публикации. Сред приносите му е публикуването на два апокрифни разказа за началото и края на света, с които очертава литературните тенденции в Сърбия и България след турското нашествие.

Константин Радченко посвещава целия си живот на науката и неговите проучвания са фундаментални за развитието на познаването на южнославянските литератури. Той е смятан на времето си за безспорен специалист по старобългарска литература и история на Балканите и, въпреки младостта си, оставя трайна следа в българистиката.

Съчинения

  • Радченко К. Досифей Обрадович и его литературная деятельность. Киев, 1897.
  • Радченко К. Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и др. ученых учреждениях Москвы и Санкт-Петербурга в течение сентября и октрября 1896 года. Киев, 1898.
  • Радченко К. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. – Киевские университетские известия. Киев, 1898, № 5–8.
  • Radchenko, K. Einige Bemerkungen zur neugefund. Abschrift des Lebens d. heil. Barbara. – Archiv für slavische Philologie, T. XXII, 1900, 575–593.
  • Radchenko, K. Einige Bemerkungen über das Leben und die literarische Thätigkeit Dosithej Obradovic’s. – Archiv für slavische Philologie, T. XXII, 1900, 594–607.
  • Радченко К. К истории философско–религиозного движения в Византии и Болгарии ХIV века. – В: Научно–литературный сборник. Повременное изданиеГалицко–русской матицы“. Т. 2., Львов, 1092.
  • Радченко К. Малоизвестное сочинение Евфимия Зигабена, трактующее о богомилах. – Известия историко–филологического института кн. Безбородко в Нежине. Т. XX. Киев, 1902.
  • Радченко К. Новооткрытая Буквица Досифея Обрадовича. – Известия историко–филологического института кн. Безбородко в Нежине. Т. XX. Киев, 1902.
  • Радченко К. Заметки о некоторых рукописях Филиппопольской городской библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. VIII. Санкт-Петербург, 1903.
  • Радченко К. „Епистолия о неделе“ по филиппопольскому и белградскому спискам. – Чтения в обществе летописца Нестора. Киев, 1904.
  • Радченко К. Заметки о пергаменном сборнике XIV века Венской Придворной библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. VIII., к. 4, Санкт-Петербург, 1904.
  • Радченко К. Замечания относительно отдельных мест книги Иоанна Богослова по списку, изданному Деллингером. Санкт-Петербург, 1904.
  • Радченко К. Этюды по богомильству. К вопросу об отношении апокрифов к Богомильству. – В: Изборник Киевский, посв. Т. Д Флоринскому. Киев, 1904, 29–38.
  • Радченко, К. Апокрифическое житие самарянки по прологам Белградской Народной библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. XI., к. 4, Санкт-Петербург, 1906.
  • Радченко К. Заметки о рукописях, хранящихся в болгарской митрополии Скопья, с приложением службы Константину Философу по средне-болгарскому списку XIII века. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. XII, к. 3. Санкт-Петербург, 1907.
  • Радченко К. Этюды о богомильстве: видение пророка Исаии в пересказах катаров–богомилов. Киев, 1908.
  • Радченко К. Этюды по богомильству. Народные космогонические легенды славян в их отношении к Богомильству. – Сборник Отделения русского языка и словесности имп. АН. Т. 15. Кн. 4.,1910, 73–131.
  • Радченко К. Новейшие проекты реформы русской орфографии и мнения, высказанные по поводу их в печати нашими учеными. Нежин, 1910.

За него

  • Піскіжова, В. Болгаристичні студії в Україні хіх ст. Міжнародні зв’язки України: наукові пошуки та знахідки: Міжвідомчий збıрник наукових праць. Вип. 18. 2009, 271–284. 
  • Пелешенко, Ю. Болгарський вплив на українську літературу в добу пізнього середньовіччя (друга половина xiv – перша половина xvi ст.). Ad fontеs. Слово і Час, № 11, 2014, 25–32.
  • Константин Ф. Радченко – В: Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, Доп. IIa 1907, с. 511.
  • Резанов, В. И. К. Θ. Радченко (некролог). Журнал Министерства народного просвещения. Новая серия. Ч. XVI. Санкт–Петербург, 1908, 59–74.
  • Герасименко, Н. О. Радченко Костянтин Федорович. В: Енциклопедія історії України, Т. 9, 2012, с. 944. 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP