Марин Степанович Дринов

Автор Мая Петрова-Танева
Марин Степанович Дринов Марин Степанович Дринов

20.10./01.11.1838 – 28.02./13.03.1906

Български историк, филолог, славист, етнограф и фолклорист, обществен и политически деец, основоположник на редица институции в следосвобожденска България, руски възпитаник, обвързал голяма част от живота си с Русия.

Биография

Роден в Панагюрище. След завършване началното си образование работи като учител в родния си град. Изпратен е да продължи обучението си в Русия на издръжка на своите съграждани. От 1858 до 1861 г. посещава философския клас на Киевската духовна семинария, след което продължава следването си в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. работи като частен учител в семейството на княз Голицин, с което пътува из цяла Европа – Австро-Унгария, Франция, Италия и Швейцария, прекарва известно време в Прага. Така има възможност да проучва съхранявани там в архиви и библиотеки важни документи, ръкописи и книги, свързани с българската история. През 1872 г. защитава в Московския университет магистърска дисертация на тема „Заселение Балканского полуострова славянами“, а след това и докторска – „Южные славяне и Византия в Х веке“ (1876). Назначен е като доцент (1873), а по-късно и като редовен професор (1876) в университета в гр. Харков (дн. Украйна), където преподава до смъртта си. Член е на няколко академии (руската, полската, чешката, хърватската), както и на множество научни дружества.

Марин Дринов е сред строителите на модерна България. През 1869 г., като един от изтъкнатите български учени, той участва в основаването на Българското книжовно дружество в Браила (по-късно преименувано на Българска Академия на науките), избран е за негов пръв председател, негов действителен (от 1869 г.) и почетен член (от 1898 г.), той е и дългогодишен редовен сътрудник в неговия печатен орган „Периодическо списание“. Вицегубернатор е на София по време на Руско-турската война (1877‒1878), пръв български министър на просветата (1878‒1879) и участник в създаването на първите закони за народното образование. Дринов е един от авторите на Търновската конституция. Инициатор е за създаването на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (на която устно завещава личните си книги, съпругата му Маргарита Дринова изпълнява това завещание) и на Историко-филологическото дружество в София. Радетел е за изработване на единен книжовен език за всички български области, който да способства за доброто им духовно израстване и за националното единство. Прави опит за налагане на официален български правопис („Дриновски правопис“), използван в първите години след Освобождението. Негово е и предложението София да бъде избрана за столица на България. Разочарован от политическата действителност по време на Режима на пълномощията (1881‒1883) и разрушаването на демократичните устои на младата българска държава, Марин Дринов трайно се установява в емиграция и се посвещава изцяло на научна дейност.

Научните му дирения са в няколко основни насоки – история, филология, етнография и фолклор. Макар че е воден от патриотични и славянофилски подбуди, Дринов обикновено се разглежда като първият български модерен историк, поставил изследванията си на строго научна основа и придобил авторитет и известност в Европа. Владее добре класическите, основните славянски и западноевропейски езици, проучва изворите в оригинал, използва езиков анализ, публикува неизвестни сведения и документи, предлага нови интерпретации. Автор е на редица монографични изследвания, статии, критични рецензии и отзиви.

Един от основните въпроси, които го вълнуват, е за произхода на българския народ. Аргументирано защитава хипотезата, че съвременните българи са славяни, че Аспаруховите българи са допринесли за обединението на разпокъсаните славянски племена, но не са оставили трайна следа в етногенезиса и езика и още към VIII в. са били претопени. Славянското усядане на юг от Дунав според Дринов започва от края на II – началото на III в., а различните славянските племена на Балканите спадат (по езикови данни) към източната или към западната им група. Разпалено критикува теорията за хунския произход на прабългарите. Специално внимание ученият отделя на епохата на цар Симеон (893‒927) и неговите наследници. Историята на южните славяни (българи, хървати, сърби и южно-далматински славяни), на техните контакти и отношения с Византия са тема на неговата докторска дисертация, публикувана като книга (1876). След политическото могъщество при Симеон, Дринов описва упадъка на Българската държава при цар Петър (927‒969), очертава появата и пагубната роля на богомилството, спира се на руско-византийската война и походите на киевския княз Светослав, на ликвидирането на Източното българско царство от император Йоан Цимисхий (969‒976) и създаването на Самуилова България. Във фокуса на научните проучвания на Дринов попада и съдбата на българската църква през вековете – от християнизацията на Балканския полуостров, покръстването на българите при цар Борис, историята на Търновската и Охридската патриаршия до българския църковен въпрос през Възраждането. На тези въпроси е посветена монографията му „Исторически преглед на българската църква от самото ѝ начало и до днес“ (1869), в която авторът използва историческия аргумент (самостоятелността на Българската църква още от IХ в.) като довод за правото на българите на църковна независимост. Изследва изворите за езика и народните вярвания на българите в Дебърско и отхвърля хипотезите за сръбския им произход в студията „Несколько слов об языке, народных песнях и обычаях дебрских славян“ (1988). В отделна публикация Дринов изтъква ролята на Паисий Хилендарски като пръв народен будител и свързва началото на Българското възраждане с неговото дело.

Дринов има съществен принос в изворознанието, като изследва и издава важни извори за политическата и църковна история – прави подробно описание на Ватиканския препис на Манасиевата хроника на цар Иван Александър (1331–1371), превежда и коментира грамоти на византийския император Василий II (976–1025) за Охридската архиепископия), проучва писмените документи за времето на „архиепископа на цяла България“ Димитър Хоматиан (около 1216–1234). Неговото име носи Софийският препис на Бориловия синодик (ръкопис НБКМ 432, ХVI в.), т. нар. „Дринов препис“. Ученият доказва, че запазеното в него славословие за св. Кирил и св. Методий е съставено през 1211 г. в Търново на основата на по-стари източници, вероятно във връзка с поръчания от цар Борил (1207–1218) превод на Синодика за Неделята на Православието. През 1869 г. Дринов изпраща известното си „Писмо към българските читалища“, в което призовава да се „да се издирват старите български ръкописни, църковни и др. книги“. Занимава се със събиране, записване и издаване на народни песни и приказки, проучва ценния езиков материал, който те отразяват.
Архивът на Марин Дринов е част от Научния архив на БАН (фонд № 104К); голяма част от съчиненията му са дигитализирани и достъпни на адрес http://digilib.nalis.bg.

Съчинения

Книги

  • Избрани съчинения. Т. I‒II. Под ред. на Иван Дуйчев. София, 1971.
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес. Виена, 1869 (https://archive.org/details/pogledvrukhproi00dringoog/page/n3, 03.01.2019).
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами. Москва, 1873.
  • Несколько слов об языке, народных песнях и обычаях дебрских славян. Санкт-Петербург, 1888.
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив‒Русчук‒Велес, 1869.
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909.
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911.
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. Служебни записки, наредби и разпоредби. София, 1915.
  • Южные славяне и Византия в Х веке. Москва, 1876.

Статии

  • За новобългарското азбуке. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1, 1870, 2, 9–29.
  • Нови паметници за историята на българите и на техните съседи. – В: Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1, 1870, 1, 36–60; 1, 1870, 2, 52–68.
  • Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 4, 1871, 1, 3–26.
  • Три грамоти дадени от импер. Василий ІІ на българский охридски архиепископ Иоан около 1020 лято. ‒ Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 7‒8, 1873, 1, 14‒25.
  • Няколко забравени списания на Софрония Врачанскаго. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 12, 1882, 3, 1–12.
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства народного просвещения, 238, 1885, 174–205.
  • Из старобългарската книжнина. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 7, 1889, 31, 113–121.
  • О некоторых трудах Димитрия Хоматиана, как историческом материале. 1. Византийский временник, 1, 1894, 319‒340 (http://www.byzantium.ru/library/vv_01_1894.pdf, 06.01.2019); 2. Византийский временник, 2, 1895, 1‒23 (http://www.byzantium.ru/library/vv_02_1895.pdf, 06.01.2019).

За него

  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 –1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik. – Palaeobulgarica, XVII, 1993, 4, 107–126.
  • Ангелов, Б. Дринов, Марин Стоянов. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614–616.
  • Дуйчев, Ив. Библиография на трудовете на Марин Дринов. – В: Изследвания в чест на М. С. Дринов. 1960, 225–231.
  • Горина, Л. Марин Дринов – историк и обществен деец. София, 2006.
  • Горина, Л. Марин Дринов: историк и общественный деятель. Москва, 1986.
  • Горина, Л. Професор Марин Дринов – основоположник на българското академично славянознание. София, 2009.
  • Дигитален архив „Марин Дринов“ – Научен архив на БАН, фонд № 104К „Марин Дринов“ (http://www.math.bas.bg/digi/drinov/archivnaspravka.html, 03.01. 2019).
  • Първанов, П. Марин Дринов и Стефан Савов Бобчев (https://www.researchgate.net/publication/328661616_MARIN_DRINOV_I_STEFAN_SAVOV_BOBCEV, 03.01.2019).
  • Сборник по случай 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов. София, 2009.
  • Сборниче за юбилея на профессора Марин С. Дринов 1869–1899. Нареди и издаде Българското книжовно дружество в София. София, 1900.
  • Филипов, Н. Марин Дринов. – LiterNet, 2004 (https://liternet.bg/publish10/nfilipov/mdrinov.htm, 03.01.2019).

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP