Иван Михайлович Мартынов

Автор Иван И. Илиев
Иван Михайлович Мартынов Иван Михайлович Мартынов

7.10.1821 – 26.04.1894

Руски католик-йезуит, археолог и мисионер, противник на Руската православна църква, който цели да запознае западния читател с православната история и култура. Най-значимият автор и издател, писал на френски и латински за Източното православие, издирил ценни славянски паметници.

Статия

Роден е на 7 октомври 1821 г. в гр. Казан в дребно дворянско семейство. Следва философия в Санкт Петербург и завършва със златно отличие през 1843 г. Като частно лице заминава да учителства във Франция, където се запознава с йезуита Ксавие дьо Равинян и на 18 септември 1845 г. подава молба за приемане в йезуитския орден. Продължава образованието си по философия в Белгия и богословие във Франция. Ръкоположен е за свещеник на 20 септември 1851 г. След това следва патрология в Париж (1852–1853) и се заселва във Версай. Осъден е задочно от руските власти (1854) за „самоволно пребиваване и постъпване в монашество на йезуитския орден“ и така на практика му е забранено да се завърне в Русия. Във Франция заедно с други съотечественици като Иван Гагарин, Евгений Балабин и Павел Пирлинг създава дружество на руснаци-йезуити, които продължават своите научни проучвания върху руската история и славянската култура. Мартинов работи заедно с Гагарин и Виктор Де Бук, белгийски католик-икуменист, върху изданието на томове от X/7 до X/13 на Acta Sanctorum (1854–1883) и тримата оставят внушателна кореспонденция, състояла се по време на събирането на информация за подготвяните за отпечатване текстове. Независимо че прекарва по-голямата част от живота си в чужбина Мартинов поддържа интензивна кореспонденция с свои колеги-слависти като Н. П. Барсуков, А. Н. Веселовски, П. П. Вяземски, А. Н. Пипин, Ф. И. Буслаев, И. И. Срезневски, Ф. И. Успенски и др. Публикува на френски в периодичното издание Courrier russe последните новости от руския културен и научен живот. Иван Мартинов оставя след себе си обширно и политематично творчество, включващо над 50 статии, преводи и монографии.

Посвещава делото си на писмена полемика с Източното православие за изтъкване на предимствата на католицизма, но и същевременно превежда и издава на латински редица православни творби, пише за историята на православието с цел опознаването на православната култура на Запад и за нуждите на католицизма. Занимава се активно с религиозна публицистика и архивистика – посещава чуждестранни библиотеки, в които търси текстове, които превежда и публикува с въведения и с бележки. Участва в основаването на Кирило-Методиевско дружество в Париж, по-късно закрито заедно с други йезуитски организации; основател е на „Славянска библиотека“ и издава „Кирило-Методиевски сборник“ (т. 1. през 1863 и т. 2 през 1867 г., Лайпциг и Санкт Петербург). През 1870 г. като експерт-богослов участва в Първия Ватикански събор (1869–1870), а през 1883 г. е назначен за консултант в Конгрегацията за разпространение на вярата по източните въпроси. Почива на 26 април 1894 г. в Кан.

Осъществява латински превод на Житието на св. Иван Рилски от руски старопечатен Стишен пролог, направен вероятно между 1854 и 1858 г., което е вторият по ред превод от славянски на латински език след превода на Житието на св. Петка от хърватина Рафаел Левакович. Преди текста на Житието на латински авторът включва пространен коментар за историята на светеца, пренасянето на мощите му, както и отделя място за него в му в българската и европейската история с оглед на култа, дава разяснения за споменатите лица и събития. Прави и частичен превод на Житието на светеца, написано от патриарх Евтимий, но издаденият текст е фрагментарен и значително съкратен, представен в извадки. И двете жития са публиикувани в Acta Sanctorum 9 през 1858 г.

Автор е на „Les manuscrits slaves de la Bibliothèque Impériale de Paris“ (1858) – опис на славянските ръкописи от Кралската библиотека в Париж (днес Френска национална библиотека), в който обяснява необходимостта от разграничаване на славянския език от санскрит и коментира други проблеми, стоящи пред славистиката. Въвежда принципи за структурата на описа, обръща специално внимание върху носовите гласни и тяхната важност, като отбелязва и разликите между отделните славянски езици. Подчертава, че се ръководи по подобие на чешките описи на хърватски глаголически паметници. Описанията му следват еднаква структура – брой листове, материал – пергамент или хартия, почерци (устав, полуустав и курсив) датировка и подробно съдържание. По този начин във Франция за първи път са описани общо 29 ръкописа.

През 1863 г. Мартинов превежда на френски език Житието на св. Петка от Стишния пролог – Sainte Parascève, преди това преведено на латински, публикувано девет години по-рано в том 7 на Acta Sanctorum – като го допълва със свои бележки и допълнителна информация за пренасянето на мощите в Сърбия, Константинопол и накрая в Яш.

Annus ecclesiasticus Graeco-Slavicus от 1863 г. е една от най-известните и ценени творби на Мартинов. До издаването на „Православен месецослов“ на архимандрит Сергий (1875–1876), книгата на автора е най-пълният компендиум по православна агиология, съдържащ подробно и критически обработено животоописание на светците, почитани от всички православни църкви, но и такива от Грузия, България, Черна Гора, Гърция, както и местни руски култове. В допълнение включва и паметите, засвидетелствани в ранни кирилски паметници от XI в. насетне. Така се оказва, че първият православен църковен календар не излиза на език, използван от православни народи, а на латински, при това в Западна Европа. Изданието е включено следващата година в том 11 на Acta Sanctorum. Мартинов дава допълнителна информация за Житието и изданието на св. Петка на латински и описва издаденото от Неофит Рилски през 1836 г. Житие на рилския отшелник, наред с осъществения от него превод на Житието от Стишния пролог.

„Grammaire paléoslave: suivie de textes paléoslaves, tirés, pour la plupart, des manuscrits de la Bibliothèque Impériale de Paris et du Psautier de Bologne“ – е ръководство по старобългарски език, включващо текстове от ръкописи от Кралската библиотека в Париж и Болонския псалтир. Изданието е отпечатано през 1869 г. в съавторство, но под името на Александър Ходзко, и включва обзор за състоянието на славистиката, все още не добре позната за френския читател, изследванията и изданията на Ф. Миклошич и други слависти. Първата глава е отделена на фонетиката и диалектните особености на славянските езици, втората се занимава с корените, образуването на различните глаголни форми, видовете склонитбени типове на съществителни, прилагателни имена, местоимения, както и спрежението на глаголите. Разгледана е подробно цялата граматична система на старобългарския език и всяка единица е представена от корен и са изброени различните наставки и окончания. Втората част на граматиката съдържа антология от различни текстове, най-вече от евангелията и псалтира, които предоставят възможност за упражнение и да служат като самоучител.

Иван Мартинов е откривателят на Бдинския сборник и го представя на общественото внимание. Подчертава българския характер на паметника, съставен по поръка на царица Ана, съпругата на цар Иван Срацимир (1356–1396), която има пряка заслуга за оформянето му. През 1882 г. той обнародва части от сборника (фрагменти от житията на св. Марина и св. Теофана) с увод, в който дава кратки сведения за съдържанието на ръкописа.

Мартинов също така се включва в полемиката за датировката на Италианската легенда с две проучвания (1884 и 1887), с които доказва убедително нейната старинност и това, че тя не е свързана със славянските извори и има уникални черти. За него са важни сведенията, предоставени от жителите на Херсон за мощите на св. Климент Римски, както и информацията, че Константин-Кирил е ръкоположен за епископ.

Съчинения

  • Бдынский сборник 1360: рукопись Гентской библиотеки. Санкт-Петербург, 1882.
  • Sainte Parascève. – In: Collection de précis historiques. Texte établi par Éd. Terwecoren. J. Vandereydt, Bruxelles, 1863, 289–296.
    Sainte Parascève. Princesse de Polotsk, supérieure du monastère de saint-sauveur, près de Polotsk. – In: Collection de précis historiques. Texte établi par Éd. Terwecoren. J. Vandereydt, Bruxelles, 1863, 489–494.
  • Les manuscrits slaves de la Bibliothèque Impériale de Paris. Paris, Julien, Lanier, Cosnard, 1858; 20172.
  • Annus ecclesiasticus graeco-slavicus: editus anno millenario sanctorum Cyrilli et Methodii Slavicae gentis apostolorum. Bruxellis, Goemaere, 1863.
  • Saulus et Paulus Ruthenae Unionis sanguine B. Josaphat transformatus sive Meletius Smotriscius. Susza, Jacobus, 1610–1685. Bruxelles, Vromant, 1864. Editio nova emendatior et auctior / curante Joanne Martinov.
  • Cursus vitae et certamen martyrii B. Josaphat Kuncevicii archiep. Polocensis, ep. Vitebscensis et Mstislaviensis ordinis D. Basilii Magni. Susza, Jacobus. 1610–1685, Parisiis, Palmé, 1865.  Ed. nova / emendatior et auctior curante Joanne Martinov.
  • Le plan d'abolition de l'église Grècque-Unie: document historique. Paris, Albanel, 1873.
  • Brevis enarratio historica de statu ecclesiae Moscoviticae. Ribera, Bernardo, Parisiis, Taranne, 1874. Ed. nova, emendatior et auctior juxta rarissima exemplaria ed. Viennensis an. 1733 / curante Joanne Martinov.
  • De la langue russe dans le culte catholique. Extrait des Études religieuses. Lyon, Imprimerie Pitrat aîné, 1874.
  • Courrier russe. – In: Revue des questions historiques, 24, 1878, 293–301.
  • Saint Méthode, apôtre des Slaves et les lettres des souverains pontifés conservées au British Museum. –In: Revue des questions historiques, 28, 1880, 369–97.
  • La légende italique des SS. Cyrille et Méthode. – In: Revue des questions historiques, 35, 1884, 110–166.
  • A propos de la légende dite italique. – In: Revue des questions historiques, 41, 1887, 220–232
  • Récit sur les lieux saints de Jérusalem, in the Archives de l’ Orient latin. – In: Documents, II, 1884, 389–393.

За него

  • Барсов, Н. Мартынов (Иван Михайлович). – В: Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. 18а, Санкт-Петербург, 1890–1907, 701–702.
  • Заимова, Р. Иван Мартинов. – В: Кирило-методивска енциклопедия. Гл. ред. Л. Грашева. Т. 2. София, 1995, 625–627.
  • Sommervogel, C. Bibliothèque de la Compagnie de Jésus. Bruxelles / Paris, 1900, vol. IX, col. 645–652.
  • Ивaн Михaйлович Мартынов. https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Martynov (ползван на 29.11.2019).

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP