Людмила Йосифовная Боева

Автор Радослава Илчева
Людмила Йосифовная Боева Людмила Йосифовная Боева

19.08.1934 - 05.04.2001

Български, руски и чехословашки литературовед, медиевист и фолклорист.

Биография

Л. Боева е родена в г. Астрахан (Русия). През 1956 г. завършва руска филология в Саратовския държавен университет „Н. Г. Чернишевски“. През 1956–1959 г. е аспирант в Московския държавен педагогически университет „В. И. Ленин“.

От 1959 до 1970 г. преподава руска литература в Братиславския университет „Ян Амос Коменски“ (Чехословакия). През 1966 г. защитава кандидатска дисертация „Руските сатирични повести от XVII век“, а през 1969 г., във Философския факултет на Карловия университет в Прага – хабилитационен труд „Пародията в руската литература от XVII в.“.

От началото на 70-те години Л. Боева живее и работи в България. През 1971–1982 г. е научен сътрудник в Института за литература – БАН, като работи по съвместителство (1972–1981) и в СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции по руска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1977–1980; 1998–1999).

От 1982 г. научната дейност на Л. Боева се разгръща в Катедрата по руска литература на СУ. През 1988 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“ на тема „Проблеми на жанровете в руските повести от XVII в.“. От 1982 г. е доцент, а от 1989 г. – професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII в.

Била е ръководител на Катедрата по руска литература в Софийския университет (1992–1996), дългогодишен член на редколегията на списанията „Болгарская русистика“ и „Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии (Литературознание)“. Подготвила е много студенти, дипломанти и докторанти, участвала е в редица проекти и образователни програми. Автор е на няколко монографии и около 100 статии и студии.

Научните интереси и постижения на Л. Боева са в областта на славянската медиевистика – поетика, история, развитие на жанровете в руската средновековна литература с особено внимание към сложния за проучване поради своята нееднородност XVII в. Обект на нейните изследвания са знакови явления (житийна традиция, формиране на авторско начало, пародия), произведения („Повесть временных лет“, „Слово о полку Игореве“, „История славеноболгарская“), жанрове (битова повест) и фигури (протопоп Авакум, Доситей Обрадович, Софроний Врачански) в славянските литератури. Особено внимание е отделено на българо-руските литературни връзки и културно-историческите контакти между южните и източните славяни през Средновековието и в Новото време.

Важно място в трудовете на Л. Боева заема и XVIII в.: взаимодействие на руски и западноевропейски културни модели, специфика на руските барок, класицизъм и сантиментализъм. Предлага прочит през погледа на медиевиста и на редица произведения от новите българска и руска литератури.

Съчинения

Книги, учебници, христоматии

  • Вопросы древнерусской литературы. София, 1981.
  • Старата Киевска Русия. История. Култура. Литература. София, 1983.
  • Развитие жанров в русской и болгарской литературах XVII–XVIII вв. София, 1985.
  • Проблемы русской литературы XI–XVIII вв. София, 1985.
  • Русский фольклор. Очерки и образцы. София, 1991.
  • Древнерусские повести (жанры XVII века). София, 1992.
  • Древнерусская литература. Хрестоматия. София, 1992 (съвместно с А. Вачева).

Студии и статии (избрана библиография)

  • Житийные повести и становление автобиографических повествовательных жанров в трех славянских литературах. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 68. Кн. 2, 1975, 89–143.
  • Типологический рельеф автобиографической повести в славянских литературах (Протопоп Аввакум, Досифей Обрадович, Софроний Врачанский). – Славянска филология. Т. 16, 1978, 89–101.
  • О житиях Супрасальского сборника. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, 1978, № 3, 60–71.
  • „История славеноболгарская“ като литературно произведение. – В: За литературните жанрове през Българското възраждане. София, 1979, 45–62.
  • Традиции Тырновской школы в болгарских и русских житиях XVI в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. София, 1980, 253–265.
  • Понятието за авторска личност през Българското възраждане. – Литературна мисъл, 1983, № 2, 30–50.
  • „Повесть временных лет“ – болгарские источники и параллели. – Славянска филология. Т. 18, 1983, 27–36.
  • Софроний Врачански и идеологията на немската реформация. – В: Българо-немски литературни и културни взаимоотношения през XVIII и XIX в. София, 1985, 158–176.
  • Рецепция русского барокко Болгарским Возрождением. – В: Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията. София, 1988, 54–74.
  • Към въпроса за историческите жанрове и възприемателя през Ранното възраждане. – В: Жанр и възприемател през Възраждането. Велико Търново, 1991, 18–26.
  • Некоторые проблемы старшей болгарской и древнерусской литературы в компаративном аспекте. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 87. Кн. 2. Литературознание, 1994, 5–44.
  • Специфика жанровой системы русского классицизма. – В: Osemnáste storočie v ruskej literature. Bratislava, 1996, 19–38.
  • Християнски топоси в лириката на А.С. Пушкин. – Литературна мисъл, 1999, № 1, 31–43.
  • Библейски цитати в текста и интертекста на Софроний Врачански. – В: Традиция, приемственост, новаторство (В памет на Петър Динеков). София, 2001, 394–400.
  • Лечебники и рецепты как формы сатирического обличения. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики. № 1 (11), 2003, 56–62.
  • Сергий Радонежский и русская монастырская культура. – Славистични изследвания. Т. 7. София, 2005, 153–162.
  • Некоторые вопросы русского сентиментализма в компаративном аспекте. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 91–93. Кн. 2. Литературознание, 1998, 190–287.

За нея (избрано)

  • Лихачов, Д.С. Автобиографиите на Софроний Врачански и Авакум Петров (Опит да се обяснят техните различия). – Литературна мисъл, 1978, № 10, 89–95.
  • Михайлов, М. Людмила Боева. Вопросы древнерусской литературы. София, Наука и изкуство, 1981, 279 с. – Болгарская русистика, 1982, № 1, 82–84.
  • Томова, Е. Людмила Боева. Вопросы древнерусской литературы. София, Наука и изкуство, 1981. – Старобългарска литература, 1983, № 13, 166–169.
  • Рябов, В. Вопросы древнерусской литературы. София, Наука и изкуство, 1981. – Slavica Slovaca, 1983, № 2, 211–212.
  • Дилевски, Н.М. Людмила Боева. Развитие жанров в русской и болгарской литературах XVII–XVIII вв. София, БАН, 1983, 172 с. – Старобългарска литература, 1984, № 16, 142–146.
  • Чекова, И. Людмила Боева. Русский фольклор. Очерки и образцы. София, 1991. – Български фолклор, 1993, № 2, 106–110.
  • Илчева, Р. „Древнерусская литература“. Хрестоматия. – Болгарская русистика, 1994, № 1, 52–57.
  • Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934 – 2001). Река времен. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевой (1934–2001). София, 2007.
  • Вачева, А. Боева, Людмила Йосифовна. – В: Енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища. В 3 тома. Т. I. А-Й. С., Акад. изд-во „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 94.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP