Показать содержимое по тегу: hagiography

Агиографските сборници за жени светици са рядък макрожанр, засвидетелстван в ограничен брой представители както във византийската, така и в средновековните славянски литератури.

Прологът е преводен писмен паметник, който възхожда към византийските синаксари и месецослови. Представлява агиографски календарен сборник с кратки синаксарни (проложни) жития, обединени според жанров признак.

270–345

Един от най-популярните християнски светци. Според неговите жития, той бил съвременник на император Константин Велики и епископ на Мира в Ликия, днешна югоизточна Турция. Роден е в Патара, в заможно християнско семейство.

Легендарна раннохристиянска великомъченица, пострадала при гоненията в малоазийския град Антиохия, област Писидия, изключително популярна и сред католици, и сред православни.

876–946

Най-почитаният български светец, преподобен, основоположник на Рилския манастир и на отшелничеството в България. Култът му е широко разпространен на Балканите и в цялото Източно православие.

1497–1515

Великомученик, сожжённый турками 11 февраля 1515 г. в болгарском г. Средец (София) за отказ принять ислам и ставший широко известным не только на славянском православном юге, но и в русских землях.

ІІІ–ІV в.

Един от най-популярните общохристиянски светци, великомъченик, пострадал в Лида (Диосполис) в Палестина по времето на имп. Диоклециан (284–286; 286–305).

начало XIII в. – после 1264

Сербский агиограф, иеромонахом афонского Хиландарского монастыря, современником и учеником первого сербского архиепископа Саввы Сербского.