Сборники с житиями святых женщин

Автор Мая Петрова-Танева
Сборники с житиями святых женщин Сборники с житиями святых женщин

Агиографските сборници за жени светици са рядък макрожанр, засвидетелстван в ограничен брой представители както във византийската, така и в средновековните славянски литератури.

Статия


Важността индивидуалните или групови четива да се подбират според това, дали аудиторията е женска или мъжка, е подчертана в редица средновековни писмени извори. Още през V в. Теодорит Кирски отбелязва нуждата от полово-диференцирани модели, а в края на VII–началото на VIII в. Теодор Студит в писмата си, адресирани до жени, ги съветва да четат историите на раннохристиянските мъченици, като св. Текла, св. Феврония и св. Евгения от Александрия. Уставът на константинополския женски манастир Θεοτόκος τῆς Βεβαίας Έλπίδος от 1345 г. препоръчва на игуменията да следва „живите и вдъхновяващи примери“ от житията на светиците и така да стане образец за подчинените ѝ монахини (Rapp 1996, 323–326). Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия (ок. 1330–1406), също изтъква, че в молитвата по време на ритуала на подстригване на монахините имената на мъжете светци трябва да бъдат заменяни с имена на светици (Ответы 1908, кол. 256). На този фон не е изненадващо и съществуването на специални „женски книги“, съставени единствено (или предимно) от женски истории, обикновено четени и понякога поръчвани и притежавани от жени (Ehrhard 1952: 906‒915; Rapp 1996; Ангушева 1998; Гагова 2010: 182‒204; Петрова 1999 и 2009).

Трудно е да се каже кога точно историите за жени започват да се обособяват в отделни кодекси. Най-ранният известен такъв гръцки ръкопис е от края на XII или началото на XIII в. и е съставен от някой си авва Исая за неговата духовна дъщеря, монахинята Теодора – вероятно Теодора Ангелина, дъщеря на император Исак II Ангел (1185–1195, 1204–1205). Исая назовава творението си „женска книга“ (βιβλίον γυναικεῖον) или „метерикон“, обединяващ известни апофтегми на свети подвижнички, от чиято подвизи и мъдрост Теодора трябва да се учи. За тази цел в книгата си той цитира сентенциите и преразказва деянията на известни отшелнички (сред които Матрона, Мелания, Пелагия, Сара, Синклитика и Теодора), но всъщност, за да набави достатъчен брой женски примери, доста често използва думите и делата на мъже, като променя имената им в женски род. Метериконът си авва Исая придружава с три писма до Теодора и няколко поучения, написани специално за нея. Сборникът е известен в няколко преписа, а един от тях – Cod. gr. 243, РНБ, Санкт Петербург от 1450 г., в два тома, е богато илюстриран с 48 забележителни миниатюри (Guillard 1939; Hausherr 1946; Beck 1959: 645–646; Stiernon 1971; Лихачева 1977: 50–55; Петрова 1999: 67–68; Петрова 2009: 139–141; Луховицкий 2011). Текстът на гръцкия оригинал не е публикуван. През 50-те години на XIX в. епископ Теофан Затворник (Георгий Говоров) превежда Метерикона на руски език по Cod. gr. 243, който той открива в Йерусалим, и през 1853–1859 г. го обнародва в няколко последователни броя на сп. „Воскресное чтение“. Неговият превод ляга в основата на редица по-късни издания (включително електронни) и преводи на съвременни езици (вж. Митерикон 1891, 1892, 1908, 1995, 2014; Материк 1997, 2004; Материкон 2003; Matericon 2001; Meterikon 2002; Meterikon 2004 и др.).

Друга византийска антология от текстове за жени, извлечени от патерични сборници и независима от книгата на авва Исая, е запазена в единствен препис като част от ръкопис № 513 в Националната библиотека на Гърция, Атина (датиран от различни изследователи между XIII и XV в.). Тя придобива известност в науката под името „Нов Метерикон“ (Πάσχος 1990; Новый Митерикон 2010). Нейният издател П. Пасхос отнася създаването ѝ към XIII в.

Наред с колекциите от материчен тип (специфичен „женски“ паралел на патериците) във византийската литература са познати шест агиографски сборника от периода XIV–XVI в., съдържащи различни селекции от жития на жени светици. Включените текстове са най-често (но не задължително) според версията на Симеон Метафраст и обикновено са подредени според църковния календар. Тяхното предназначение – за колективно или индивидуално четене, за женски или мъжки манастири, е обект на научна дискусия, тъй като в много редки случаи е пояснено от приписки или колофони (Ehrhard 1952; Rapp 1996).

Макар никой от трите засвидетелствани типа гръцки сборници да не се възпроизвежда директно в средновековната славянска книжнина, „женски“ състави все пак могат да се открият и в някои славянски кодекси. Сравнени с византийските си образци, те показват редица характерни особености, най-съществената от които е, че смесват текстове за жени, спадащи към различни жанрове и очевидно са подбрани от различни подложки. Това личи особено ясно в южнославянските ръкописи. Тъй като българските и сръбските книжовници не разполагат с големи агиографски сводове, а чети-минеи с текстове за цялата година са били налични само в най-важните манастирски центрове, те най-често спояват в една книга женски жития и легенди за жени от различни патерици. Типичен пример в това отношение е българският ръкопис № 57 от сбирката на Гилфердинг в РНБ, Санкт Петербург от края на XIV – началото на XV в. В началото му е разположена група жития (Евпраксия; Феврония; Вяра, Надежда, Любов и София; Ефросина; и мъченица Пелагия), последвани от тридесетина патерични разкази с герои жени от Сводния, Азбучно-Йерусалимския и Римския патерик, „Полезно слово за монашеското житие“, след което са добавени още две женски жития (на Теодора Александрийска и на Рипсимия и Гаяния). Подобна комбинация от текстове се открива и в други кодекси, например ръкопис Harlay 7630 от Британската библиотека в Лондон от XVII в. В много случаи темата за женската святост е разработена в отделни обемисти дялове от сборници, които последвани или предхождани от важни монашески четива – срв. например ръкопис 1037 от НБКМ, София от края на XIV в., ръкопис 12.3.9 от БАН, Санкт Петербург от последната четвърт на XIV в., ръкопис 93 от Печката патриаршия от първа третина на XV в. и др. (Петрова 1999).

За разлика от южнославянските колекции, разчитащи предимно на комбинацията от жития на светици и патерични разкази за жени, повечето руските ръкописи предлагат много богат репертоар от женски жития – понякога над двадесет (срв. например ръкописи F 98 и F 140 от сбирката на П. Вяземский, РНБ, Санкт Петербург, XV в.; № 815 от сбирката на М. П. Погодин в РНБ, Санкт Петербург, XV в.; № 13 от ф. 775, сбирка на М. И. Чуванов, РГБ, Москва от третата четвърт на XV в. и др.). Въпреки това те също се съпътстват от слова, поучения и манастирски правилници. Така например в ръкопис Пог. 815 житията на светици са поместени заедно с текстове за Богородични празници. Във Вяз. F 98 групата от 22 женски жития се предхожда от текстове за големи християнски празници (главно за Великден и писани най-често от Кирил Туровки), а след нея са добавени няколко слова, които не са директно адресирани към женска аудитория. Във Вяз. F 140 част от женските агиографски наратива са маркирани с маргинална бележка, наблягаща на ползата на тези четива за монахините: Добро сие слѡ(в) проита(ти) ерноризица(м), и насочващи към неговата употреба в трапезарията на женски манастир (Петрова 2009). Чув. 13 помества единадесет агиографски наратива за жени, отделени от останалата част на кодекса със свое заглавие Житьѧ. и поⷣвиги. и моуениѧ. ст҃ыⷯ прпⷣбныⷯ женъ. и ст҃ыⷯ стрⷭтотерпецъ жень. Избрание. Предхожда ги известното „Поучение на св. Зосима към неговата духовна дъщеря Анастасия“ (изд. Невоструев 1862), чийто автор обикновено се отъждествява с Зосима Ворбозомски (Салмина 1988; Пигин, Романова 2009). Текстът представлява послание, написано в отговор на молбата на монахиня Анастасия за утешение и изпълнено е с конкретни съвети към нея. В него авторът многократно акцентира върху примери от живота на светите жени – Ефросина, Евпраксия, Екатерина, мъчениците, пролели кръвта си за Христос, разкаялите се блудници, преживели десетилетия в усамотение и т.н. По тази причина може да се допусне, че то е функционирало като увод към цикъла женски жития. Последният текст в групата предлага руски модел за женска святост – житието на София Ярославна, княгиня на Твер, монахиня и основателка на женски манастир, живяла в края на XIII – началото на XIV в. Макар причината за съставянето на цикъла от агиографски произведения за жени, неговият адресат и причината за включването му в сборник Чув. 13 да остават неясни, напълно е възможно той да представлява препис от самостоятелно съществувал ръкопис, обрамчен от двете посочени творби.

Засега са познати само два примера на славянски антологии от женски жития, обемащи цели кодекси, без допълнения на четива спадащи към други жанрове (патерични разкази за жени, Богородични текстове, поучения, извадки от манастирски правила и т.н.). И двете книги са били съставени по изрична царска поръчка.

Най-известният и хронологически най-ранен славянски агиографски сборник е жития на жени светици е Бдинският сборник (http://bdinski.obdurodon.org/) Ghent University Library, Cod. 408 (често определян като материк). Поръчан е през 1360 г. от Анна, съпругата на видинския цар Иван Срацимир (1356 – 1396), и е запазен в препис от самото начало на XV в. (Petrova 2001). Той помества дванадесет пространни до-Метафрастови и четири проложни жития на популярни светици и завършва с едно „Слово за светите места в Йерусалим“. Негов близък типологически паралел е сборникът с женски жития П I A 30 от БАН, Санкт Петербург, принадлежал на семейството на руския цар, а по-късно император Петър I (1682–1725). Може да се предположи, че на богато илюстрирания кодекс се е гледало като на фамилна ценност, тъй като той е бил сред вещите, пренесени от Москва в Петербург при преместването на столицата си ок. 1709–1711г. Сборникът включва десет текста, посветени както за общохристиянски, така и за руски светици, сред които са такива, чиито имена носят бабата, майката и четирите сестри на цар Петър. Няма данни някога да е напускал семейната библиотека (Петрова 2009; Лебедев 2003: 56–58).

Литература

  • Beck 1959: Beck, H. G. Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich. München, 1959, 645–646.
  • Ehrhard 1952: Ehrhard, A. Textsammlungen für Feste weiblicher Heiliger. ‒ In: Ehrhard, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. 3. Berlin–Leipzig, 1952, 906‒915.
  • Guillard, J. Une compilation spirituelle du XIIIe siècle: Le livre II de l'abbé Isaïe. – Échos d'Orient. Revue trimestrielle d'histoire de géographie et de liturgie orientale, 38, 1939, 72–90.
  • Hausherr, I. La Métérikon de l'abbé Isaïe. – Orientalia Christiana Periodica, 12, 1946, 286–301.
  • Matericon 2001: Matericon. Instructions of Abba Isaiah to the Honorable Nun Theodora. With an Introduction by St Theophan the Recluse. Safford, AZ: St. Paisius Serbian Orthodox Monastery, 2001.
  • Meterikon 2002: Meterikon: i detti delle madri del deserto. Milano, 2002.
  • Meterikon 2004: Meterikon. Die Weisheit der Wüstenmütter. Augsburg, 2004.
  • Petrova 2001: Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: the Original or a Copy? – Slavica Gandensia, 28, 2001, 115–144.
  • Rapp 1996: Rapp, C. Figures of Female Sanctity: Byzantine Edifying Manuscripts and Their Audience. – Dumbarton Oaks Papers, 50, 1996, 313‒344.
  • Stern 2016: Stern, D. Personalisierte Buchproduktion und Lektüre in der Slavia orthodoxa: der Bdinski Sbornik als persönliches Vademecum. – Die Welt der Slaven, 61, 2016, 1, 12–37.
  • Stiernon, D. Isaïe. – In: Dictionnaire de spiritualité. T. 7. Paris, 1971, 2080–2082.
  • Ангушева 1998: Ангушева-Тиханова, А. По следите на един изчезнал жанр (Към типологията на „женските сборници“. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998, 282–290.
  • Гагова 2010: Гагова, Н. Владетели и книги: Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX‒XV в.): рецепцията на византийския модел. София, 2010, 182–204 (=Георгиева 1998: Георгиева, Н. Съставителската концепция на Бдинския сборник, образованите владетелски съпруги и техните книги. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998, 258–281).
  • Лебедев 2003: Лебедев, И. Н. Библиотека Петра I. Описание рукописных книг. Санкт-Петербург, 2003.
  • Лихачева 1977: Лихачева, В. Д. Византийская миниатюра: Памятники византийской миниатюры IX–XV веков в собраниях Советского Союза. Москва, 1977, 50–55.
  • Луховицкий 2011: Луховицкий, Л. В. Исаия. – Православная энциклопедия. Т. 27. Москва, 2011, с. 128 (http://www.pravenc.ru/text/674828.html, 06.01. 2020).
  • Материк 1997: Материк. Света Гора Атонска Манастир Хиландар 1997 (= Материк 2009: Материк. Беседе на монашењу. Поуке свечасним монахињама о томе шта од њих захтева монаштво. Збирка поука аве Исаије свечасној монахињи Теодори. Манастир Хиландар, 2009 (Хиландарски путокази, бр. 22).
  • Материкон 2003: Материкон. Сборник от наставления на Авва Исаия към всечестната монахиня Теодора. Света гора, Атон. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, 2003.
  • Митерикон: Митерикон собрание наставлений всечестной инокине Феодоре. М., 1891, 1892, 1908, 1995, 2014 (уеб-страница; уеб-страница, 06.01.2020).
  • Невоструев 1862: Невоструев, К. И. Поучение и послание Изосима святаго к Настасеи, дщери своей. – Духовный вестник. Харьков, 1862, июль, 148–56
    Новый Митерикон 2010: Новый Митерикон (Словеса душеполезные. О честных и святых женах). – В: Иросанфион, или Новый рай. Собрание текстов монашеской агиографии Палестины, Египта и Византии V–XV вв. Пер. Н. А. Олисовой, О. А. Родионова, А. Б. Ваньковой; отв. ред. Д. С. Бирюков. Святая гора Афон, 2010 (уеб-страница, 06.01. 2020).
  • Ответы 1908: Ответы митрополита Киприана игумену Афанасию. – В: Памятники древнерусского канонического права. Ч. 1. Памятники XI–XV в. (=Русская историческая библиотека. Т. 6). СПб., 1908, кол. 244–270.
  • Петрова 1999: Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66–83.
  • Петрова 2009: Петрова, М. Жени и книги: за „женските“ сборници и модели на поведение във Византия и Slavia Orthodoxa. – In: Homo Byzantinus? Cофия, 2009, 137–151.
  • Пигин, Романова 2009: Пигин, А. В., А. А. Романова. Зосима Ворбозомский. – В: Православная энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 342–344 (уеб-страница, 06.01. 2020).
  • Салмина 1988: Салмина, М. А. Зосима Ворбозомский. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2 (вторая половина XIV – XVI в.). Ч. 1: А–К. Ленинград, 1988, с. 367 (уеб-страница, 06.01.2020).
  • Πάσχος 1990: Πάσχος, Π. Β. Νέον Μητερικόν. Ἄγνωστα καὶ ἀνέκδοτα πατερικὰ καὶ ἀσκητικὰ κείμενα περὶ τιμίων καὶ ἁγίων Γυναικῶν (Αγιολογική Βιβλιοθήκη, 3). Néa Smyrni, 1990.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP