Св. Марина Антиохийская

Автор Мая Петрова-Танева
Св. Марина Антиохийская Св. Марина Антиохийская

Легендарна раннохристиянска великомъченица, пострадала при гоненията в малоазийския град Антиохия, област Писидия, изключително популярна и сред католици, и сред православни.

Статия

Според най-ранната версия на нейното житие, т.нар. Passio a Theotimo, св. Марина била дъщеря на езически жрец. Под влияние на своята дойка отрано приела християнството. Заради отказа си да се омъжи за епарха Оливрий и да се отрече от вярата си тя последователно била подложена на редица мъчения и най-сетне обезглавена. Нейният най-известен подвиг е победата ѝ в тъмницата над различни дяволски сили – над змей, който успял да я погълне, но с помощта на кръстния знак светицата се измъкнала от утробата му, и над демона Велзевул, когото тя принудила да ѝ разкаже подробно за произхода на злите сили и за пъклените си дела, с които покварявал хората.

По традиция животът на св. Марина се свързва с управлението на император Диоклециан (284–305), макар това да не е изрично посочено в запазените текстове. За мъченицата липсват каквито и да е исторически сведения. Няма информация и за произхода на култа ѝ. Предполага се, че той отначало е локален и възниква в централната част на Анатолия,  около споменатата в Мъчението Антиохия Писидийска (Kälviäinen 2018). Първите сигурни свидетелства за нейното почитане датират от края на VIII в. Повечето изследователи смятат, че зад образа на светицата не стои реална личност. Х. Узенер разглежда легендата на св. Марина като една от християнските трансформации на мита за Афродита и вариация на историята на св. Пелагия/Маргарита (Usener 1879: хх–xxi; срв. също Delehaye 1907: 197–207), Ю. Дресвина открива в разказа за нея връзка с приказни сюжети (Dresvina 2009), а В. Фол смята светицата за ипостаз на Великата Богиня майка, в чийто образ се вплитат характеристики на други езически божества (Фол 1996). Изповедта на демона пък показва паралели с мотиви от античната митология и демонология, както и с някои апокрифни текстове, най-вече със Завета на цар Соломон и Въпросите на апостол Вартоломей (Boulhol 1994; Dresvina 2012).

На Запад светицата е популярна главно под друго име – Маргарита, но в отделни латински преписи на нейното Мъчение се пази гръцката форма на името ѝ – Марина (Dresvina 2012: 109). В най-ранните западни мартирологии и календари Марина Антиохийска и Маргарита Антиохийска присъстват едновременно. Така е и в известната старославянска Молитва против дявола, вероятно създадена от св. Методий по време на престоя му в Елвангел или Райхенау, където Марина и Маргарѣта се споменават една след друга (Конзал 2002: 110). Показателно за сливането на двата култа е едно изображение на светицата (ок. 1169 г.) от църквата „Рождество Христово“ във Витлеем, сигнирано с двуезичен надпис – на латински Sca Margarita и на гръцки – ἁγὶα Μαρίνα (Blacker, Burgess, Ogden 2013: 162).

Във Византия и славянския свят празникът на св. Марина се чества на 17 юли (вж. Сергий 2: 216; Христова-Шомова 2012: 805–806; в съвременния руски църковен календар 30 юли). В константинополските синаксари за тази дата е предвидено синаксарно четиво, а като центрове на култа във византийската столица са посочени църквите „Св. Мина“ и „Св. Богородица от морето“, както и манастира „Христос Всевиждащ“, където се е пазела главата на светицата (Delehaye 1902: 825; Сергий 3: 275).

Във византийски ръкописи са засвидетелствани многобройни варианти на Мъчението на св. Марина (BHG 1165–1168f). Последователността на тяхната поява и взаимовръзките помежду им са спорни и са в процес на проучване (Vinogradov 2016; Kälviäinen 2018; Kälviäinen 2019). Обикновено за най-ранна се приема пространната версия, съставена според текста от Теотим, очевидец на страданията на светицата (BHG 1165–1166, изд. Usener 1886: 15–47). Смята се, че тя се появява на гръцки език не по-късно от VII в. През 815–820 г. бъдещият константинополски патриарх Методий (843–847) прави препис от този текст и го снабдява с разяснителни схолии (изд. Usener 1886: 48–53). В последващите столетия Мъчението на Теотим е многократно преработвано и изчиствано от спорните от догматична гледна точка елементи (Kälviäinen 2018; Kälviäinen 2019). В ръкописи, датирани между втората четвърт на IХ и ХVI в., се разпространява и друг, по-кратък текст (BHG 1167), която според А. Виноградов може би е първична (Vinogradov 2016: 8). В Метафрастовата 10-томна колекция от жития на светци, широко разпространена във Византия след Х в., често се включва нов, стилистично подобрен и риторично обогатен агиографски текст за св. Марина (BHG1168), който обаче не е измежду творбите на Симеон Метафраст. Слова за антиохийската мъченица пишат още Григорий Кипърски (BHG 1169), Теодор Метохит (BHG 1169b) и Неофит Монах (BHG 1169d).

Южнославянската аудитория познава само част от тези текстове (BHBS 584–585; Петрова 2008). Още в старобългарската епоха са преведени пространна и кратка версия на Теотимовото Мъчение, като и двете се характеризират със старинни граматически и лексикални форми. В балканските кирилски ръкописи пространната версия е запазена в единствен препис в известния Бдински сборник, MS Ghent University Library 408 (https://sesdiva.eu/virtualni-stai/individualno-chetene/item/68-bdinski-sbornik), съставен през 1359–1360 г. за видинската царица Анна, но оцелял в препис от началото на XV в. (BHBS: 584, № 1; изд. Bdinski Zbornik 1973: 107–129; Bdinski Zbornik 1972: 77–106v; дигитални снимки са достъпни на сайта на Гентската библиотека: https://lib.ugent.be/). Очевидно този текст, изобилстващ с чудесни, свръхестествени и апокрифни елементи, в южнославянската средновековна литература постепенно се маргинализира и излиза от употреба. Той обаче се разпространява в редица руски, предимно чети-минейни сборници от XV–XVI в. (Творогов 2008: 80), където търпи както езикови, така и съдържателни промени. Интересна е най-вече съдбата на епизода с разпита на демона (interrogatio demonis), който явно смущава преписвачите с неговите „тайни“, неканонични признания за света на демоните. По тази причина в някои източнославянски копия тази част от разказа е значително редуцирана (напр. в ръкопис F19-86 от Библиотека на Литовската академия на науките във Вилнюс, втора четвърт на XVI в., f. 369–387v, изповедта на демона е пропусната; в ръкопис от сбирката на Йосифо-Волоцкия манастир, ф. 113, 200 /598/, f. 93-109, част от нея е маркирана с червени кръстчета, а в полето книжовникът съветва бъдещите кописти да прескачат това място: ѿселѣ престꙋпи до кр(с)та). Текст със същото начало като този в Бдинския сборник е поместен във Великите чети-минеи на митрополит Макарий, но според А. И. Яцимирски преводът е различен (Яцимирский 1909: 131).

В южнославянски чети-минеи, съдържащи ранни текстове и възхождащи към продукцията на Преславския книжовен център, както и в български и сръбски сборници със смесено съдържание от XIV – XVI в. е запазен още един архаичен превод на Мъчението на св. Марина. Глаголически фрагмент от него е оцелял в хърватски ръкопис от края на XIII в. или самото начало на XIV в. (Petrović, Mihaljević 2013: 193–199, изд. 209–210). Гръцкият прототип на тази версия засега не е уточнен. От XIV в. популярни стават два нови, най-вероятно търновски преводи – на т.нар. Метафрастово Мъчение и на Словото на константинополския патриарх Григорий Кипърски (1283–1289). О. Творогов не отбелязва тяхното наличие в руски агиографски състави до XV в. (Петрова 2008; BHBS: 584–585; Петрова, Малчев, Рангочев ESS; Творогов 2008: 80).

Славянският превод на Службата за св. Марина с канона на Теофан обикновено се свързва с дейността на Кирило-Методиевите ученици в България, откъдето преминава в Русия (Петрова, Малчев, Рангочев Encyclopaedia Slavica Sanctorum: http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=1184&lang=bg)..

Св. Марина е сред най-почитаните светици в Източното православие. Във фолклорната култура  на мъченицата се приписва специална власт над демоните и силата да спира тяхното вредоносно влияние. На Балканите тя е известна с прозвището „Огнена“ поради мястото на празника ѝ 17 юли в църковния календар, традиционно осмислян като един от най-горещите дни в годината. Чества се като пазителка от змии и лечителка.

Нейни изображения върху икони и стенописи са широко разпространени в славяно-византийския свят. Името ѝ носят църкви, селища, хора (както жени, така и мъже).

 

Библиография

  • Конзал 2002: : Конзал, В. Старославянская молитва против дьявола. Москва, 2002.
  • Коцева 2005: Коцева, Е. Св. Марина Лечителката, 27 юли. – В: Между ангели и демони. Международна научна конференция, проведена в Лесидрен от 30 август до 1 септември 2001 г. София, 2005, 216–224.
  • Петрова 2008: Петрова, М. За култа и агиографската традиция на св. Марина. – В: Християнска агиология и народния вярвания. Сборник в чест на ст. н. с. Елена Коцева. София, 2008, 134–154.
  • Петрова, Малчев, Рангочев ESS: Петрова-Танева, М., Р. Малчев, К. Рангочев. Св. Марина. – В: Encyclopaedia slavica sanctorum. [05.10.2018].
  • Петрова, под печат: Петрова-Таневa, M. За св. Марина, властта над демоните и „апокрифния“ характер на нейното Мъчение. – В: Сборник в чест на Искра Христова-Шомова. София, 2019.
  • Сергий 1–3: Сергий, архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1–3. М., 1997 (репр. по 2 изд. Владимир, 1901).
  • Творогов 2008: Творогов, О. В. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. Москва–Санкт Петербург, 2008.
  • Фол 1996: Фол, В. Забравената светица. София, 1996.
  • Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. 2. Изследване на синаксарите (Християнските празници в славянските апостоли). София, 2012, 805–806.
  • Яцимирский 1909: Яцимирский, А. И. К истории апокрифов и легенд в южнославянской письменности. VII: Сказания о святых женах. – Известия отделения русского языка и словесности, 14, 1909, 3, 126–133.
  • Atanassova 2013: Atanassova, D. Narrating Exorcism and Performing prayers (Aspects of Performativity of Some Early Martyria Spread in South Slavic Milieu). – В: Светци и свети места на Балканите. Материали от международната конференция, София, 14‒16 юни 2012. 1. Филология. Археография. Текстология. София, 2013, 362–375 (Старобългарска литература 47).
  • Bdinski Zbornik 1972: Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A. D. 1360. Facsimile edition. Ed. by I. Dujčev. London, 1972.
  • Bdinski Zbornik 1973: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. J. L. Scharpé and F. Vyncke. Bruges, 1973.
  • BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
  • BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 2. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957.
  • Blacker, Burgess, Ogden 2013: Life of St Margaret. Introduction. – In: Wice, The Hagiographical Works: The Conception Nostre Dame and the Lives of St Margaret and St Nicholas. Translation with introduction and notes by J. Blacker, G. S. Burgess and A. V. Ogden. Leiden, 2013, 149–187.
  • Boulhol 1994: Boulhol, P. Hagiographie antique et démonologie. Notes sur quelques Passions grecques (BHG 962z, 964 et 1165–66). – Analecta Bollandiana, 112, 1994, 255–303.
  • Clayton, Magennis 1999: Clayton, M., H. Magennis. Introduction. – In: The Old English Lives of St Margaret. Ed. by M. Clayton and H. Magennis. Cambridge, 1999, 3–7 (Cambridge Studies in Anglo-Saxon England 9).
  • Dresvina 2009: Dresvina, Ju. St Cinderella, a virgin martyr: literary and iconographic translations of the legend of St Margaret of Antioch. – In: Lost in Translation? Eds. Ch. Whitehead and D. Renevey. Turnhout, 2009 (The Medieval Translator 12), 281–296.
  • Dresvina 2012: Dresvina, Ju. The Significance of the Demonic Episode in the Legend of St Margaret of Antioch. – Medium Aevum, 81, 2012, 2, 189–209.
  • Dresvina 2016: Dresvina, Ju. A Maid with a Dragon. The Cult of St Margaret of Antioch in Medieval England. Oxford, 2016.
  • Kälviäinen 2017: Kälviäinen, N. Ἡ χειρόγραφη παράδοση τοῦ μαρτυρίου τῆς ἁγίας Μαρίνας καὶ τὸ πρόβλημα τῆς σχέσης τῶν παραλλαγῶν BHG 1165–1166 καὶ 1167(c). Paper, presented at the 2nd Meeting of Greek Byzantinists in Patra (13.–15.12.2017). (достъп 09.05.2019).
  • Kälviäinen 2018: Kälviäinen, N. Searching for the historical context of the genesis of the Greek premetaphrastic Passion of St. Marina of Antioch (BHG 1165–7c). Paper, presented at the University of Reading PhD Colloquium on Late Antiquity (04. –05.05.2018).  (достъп 09.05.2019).
  • Kälviäinen 2019: Kälviäinen, N. ‘Not a Few of the Martyr Accounts Have Been Falsified from the Beginning’. Some Preliminary Remarks on the Censorship and Fortunes of the Demonic Episode in the Greek Passion of St. Marina (BHG 1165–1167c). – In: Translation and Transmission. Collection of articles. Eds. J. Hämeen-Anttila, I. Lindstedt. Münster, 2019,107–137 (The Intellectual Heritage of the Ancient and Medieval Near East 3).
  • ODB: Oxford Dictionary of Byzantium. 2. New York–Oxford, 1991, 1299 s.v. “Marina”.
  • Petrović, Mihaljević 2013: Hrvatskoglagoljski fragmenti Legende o sv. Eustahiju i Pasije sv. Marine. – In: Hagiographia Slavica. Ed. Johannes Reinhart. München, 2013 (Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 82), 171–215.
  • Sauget 1966: Sauget, J.-M. Marina (Margherita). – In: Bibliotheca Sanctorum. 8. Rome, 1966, col. 1150‒1160.
  • Usener 1879: Usener, H. Legenden der heiligen Pelagia. Bonn, 1879.
    Usener 1886: Usener, H. Acta S. Marinae et S. Christophori. – In: Festschrift zur fünften Säcularfeier der Carl-Ruprechts-Universität zu Heidelberg. Bonn, 1886, 15–53.
  • Vinogradov 2016: Vinogradov, А. Yu. Two Hagiographic Notes. St. Simon – Apostle of Cimmerian Bosporus? (Higher School of Economics Research Paper No. WP BRP 127/HUM/2016 (достъп 07.05.2019).
  • White 2008: White, М. The Rise of the Dragon in Middle Byzantine Hagiography. – Byzantine and Modern Greek Studies, 32, 2008, 2, 149‒167.
  • Εὐστρατιάδης 1961: Εὐστρατιάδης, Σ. Ἁγιολόγιον τῆς Ὀρθοδόξου Ἐκκλησίας. Ἀθῆναι, [1961], 297.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP