Статия

Савината книга представлява един от най-ранните кирилски писмени паметници. Тя съдържа сбор от изборно евангелие от различни епохи върху общо 166 пергаментни листове, от които от най-древната му българска част са оцелели 129 – те са разположени в средата ѝ – от 25 до 153 лист, със забележими липси.  Последната му част (л. 166) също е българска, ок XI в. Останалите части на преписа са допълнени на два пъти през следващите векове в Русия (XI–XII и XII–XIII в.), но и в тях също са регистрирани липси. Текстът е разположен на листове с неголям размер, формат 4°, 17 х 130–140 мм, а самото писмено поле е 130 х 90 мм.  Шрифтът е старинно уставно писмо, ранна форма на кирилицата, със следи от глаголица. Почеркът е леко наклонен надясно, на места видимо. Несложната украса се състои от зооморфни, растителни или геометрични инициали и концовки-заставки. Върху ръкописа има множество поправки и по-късни допълнения, глоси и рисунки от различни векове. От приписката на л. 1б се разбира, че през XVII в. паметникът е бил в Серьодкиния манастир край Псков. Оттам попада в Синодалната типография в Москва. След Октомврийската революция през 1917 г. този ръкопис, наред с останалите от Синодалната типография, биват пренесени в Руския държавен архив за древни актове (РГАДА), където се съхранява и до днес (фонд 381, № 14).

Названието си преписът дължи на две приписки, предположително съвременни на основния текст, в които се чете името на поп Сава на л. 51а и л. 56а. Изказвани са предположения, че той е преписвачът на евангелието или пък неговият собственик. Още през XI век са загубени листовете от 152 до 163. Те са подменени с нови, също дело на български книжовник, но почеркът му издава съвсем различна школовка и книжовна практика. Авторитетът и значимостта на паметника предполагат той да бъде постоянно допълван, което довежда и до разнородния му езиков и графичен състав. Различните пластове, почерци, както и съдържание, дават основание на учените да разделят паметника на четири основни части:

• Цикъл на подвижни празници от Пасха до Велика събота. В първоначалния правилен порядък тук са били включени и четения за Великден и Томина неделя. Тази част завършва със слова за първата неделя след Великден (л. 1–24), датирана към ΧΙΙΙ в.
• Втората част е същинската Савина книга, днес листове от 25 до 153. Съдържанието ѝ започва без началото на четиво за шестата неделя след Великден, следователно е налична пространна лакуна от слова за предходните недели. След л. 124 включва и цикъл на неподвижни празници – месецослов от 1 септември, начало на църковната година, датирана Х–ХΙ в.
• 12 листа, първоначално от 152 до 163, по-късно 151–155 и 157–163, днес от 154 до 165, съдържат извадки от единайсет утринни възкресни евангелия. Тази част не принадлежи към композицията на същинската Савина книга и частично я повтаря. Обичайно се датира около ХΙ–ХΙΙ в., макар че някои автори посочват и до ХΙΙΙ в.
• Последният лист представлява извадка от служба за ежедневна употреба, характерна за апракос евангелията, около ХΙ в.

Книгата е била комплектувана по този начин от чисто практически цели. Липсата на съществена украса, която е по-скоро функционална, отколкото декоративна, както и непретенциозният почерк предполагат, че е била използвана за всекидневно индивидуално четене.

Въпреки различната времева отдалеченост на частите на паметника, общото за всичките му части е еднаквите черти на кирилското уставно писмо. В Савина книга се употребяват 44 букви за 36 звука, а именно: а, б, в, г, д, е, ѥ, ж, з, и, і, ї, к, л, м, н, о, п, р, с, т, ѹ, ꙋ, ф, х, ц, ч, ш, щ, ъ, ы, ъї, ь, ѣ, ю, ꙗ, ѧ, , ꙙ, ѫ, ѭ, ѡ, ѳ, у. Буквите ѯ и ѕ са използвани само като цифрови означения, не се използва комбинацията шт, с едно изключение на лигатурата шⷮ на л. 65а – имѫшⷮюмѹ. Веднъж е засвидетелствана лигатурата оⷮ на л. 134б, вероятно дължаща се на грешка, на единични места в заглавията се открива ѿ, като на л. 64б. Буква ѱ също не се среща в ръкописа, въпреки че в приписката на л. 51а е използвана еднократно: поⷫ сава ѱалъ. Еровите гласни по принцип се пишат на етимологичните си места, въпреки че краесловните в повечето случаи се запазват, но тези в слаба позиция често се изпускат. Непоследователна е употребата на епентетично л.

При морфологичните особености трябва да се отбележи честата употреба на супин, наличие както на прост аорист, така и последователна употреба на втори сигматичен при глаголи с инфинитив на съгласна. Налице са 14 случая на окончание ть за 3 лице множествено число в сегашно време.

Сред синтактичните характеристики е редуването на дателен притежателен с родителен притежателен падеж, употребата на местоимението ихъ за винителен падеж множествено число и други български черти.

В областта на лексиката се откриват както кирило-методиеви архаизми като господа, прахнѣнъ, племѧ, прѫгъ и други, така и редица лексеми, характерни за Преслав – като пещера, задлога дѣлꙗ и наречието/съюз тьчьѭ.

Върху паметника, неговото възникване и особености са работили множество учени и са публикувани множество трудове, без проблемите на особеностите му да са напълно изяснени. Редица въпроси все още остават дискусионни, като например каква точно е ролята на поп Сава или кога може да се датират с най-голяма сигурност отделните части на ръкописа. Книгата е открита през 1866 г. от И. И. Срезневски, когато се намира в библиотеката на Московската синодална типография; нему принадлежи именуването на ръкописа и първата публикация върху Савина книга. Той го датира към XI в., но по-късно В. Ягич (1881) внася поправки върху неговото съобщение и времево позициониране. Първото издание на книгата, придружено от описание и няколко фотографии прави В. Н. Шчепкин през 1903 г., по-късно подлагано на множество поправки и рецензии. Негови са и първите задълбочени изследвания върху състава, материала, почерците и езиковите особености на паметника, като той посочва и някои грешки, породени от глаголическата подложка. Той същевременно защитава мнението, че книгата представлява скорошен препис на ранно глаголическо евангелие. А. Лескин отделя внимание предимно на употреба над еровите гласни (1905), докато И. Бърбулеску (1937) и Е. Врабие (1971) разработват произхода му, но първият защитава дакийския генезис на книгата, докато вторият го опровергава. Мненията им се базират върху езикови наблюдения основно в областта на лексиката. Според  Г. А. Илински (1908) ръкописът е пренесен от монаси в Русия след престой в Света гора, но неговата идея не може да бъде доказана. В. Погорелов работи предимно върху морфологическите особености на ръкописа и подкрепя тезите на Шчепкин (1927), а К. Хоралек (1948) разработва анализ на езиковата му история в контекста на ранните евангелски паметници. Върху Савината книга пише дисертация И. Тот и изтъква българския характер на протографа на паметника, по-късно потвърдено от публикации на О. А. Князевска (1998 и 1999), което е поредното свидетелство за интензивното книжовно взаимодействие между южните и източните славяни. Публикации и мнения по въпросите на паметника са издавали още В. Вондарк, Е. Ф. Карски, П. А. Лавров, Н. М. Карински, А. А. Покров, С. Кулбакин, В. Погорелов, Ст. Младенов, Б. Цонев, Б. Велчева, Е. Уханова, Е. Дограмаджиева и много др. Савината книга продължава да вълнува учените и работата върху разнообразни проблеми на паметника предстои.

През ХХ в. върху паметника се работи за неговото съхранение – първоначално със смяна на корицата през 50-те години, а в периода 1988–1991 г. е подложен на основна реставрация, като за целта е раздиплен, листовете му са пречистени с препарат и преподредени, залепени на места с цел недопускане на бъдещи увреждания, след което книгата е отново зашита и преподвързана. Въпреки добрите намерения тази реставрация нарушава правилния ред на листовете, водейки до изтъняването и потъмняването им, както и за трудното четене на приписките и по-късните пластове в кодекса.

Издания

• Щепкин, В. Н. Саввина книга (Памятники старославянского языка, т. 1). Санкт Петербург, 1903.
• Саввина книга. Издание подготовили О.А.Князевская, Л.А.Коробенко и Е.П.Дограмаджиева. Ответственный редактор О.А.Князевская. Москва, 1999.
• Саввина книга - издание в Интернет

Библиография

• Дограмаджиева, Е. За предисторията на Савина книга. – Старобългаристика, 15, 1991, № 1, 25–34.
• Дограмаджиева, Е. Савина книга. – В: Кирило-методиевска енциклопедия. Гл. ред. Л. Грашева. Т. 3. София, 2003, 506–515.
• Иванова-Мавродинова, В., Мавродинова, Л. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – В: Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 43–47.
• Князевская, О. А. Древнерусские дополнения в рукописи № 14 Типографического собрания (ЦГАДА, Москва). – Wiener Slavistischer Almanach, 25/26, 1990, 221–222.
• Князевская, О. А., Н. С. Коваль, О. Е. Кошелева, Л. В. Мошкова. Каталог славяно-русских книг XI-XIV вв., хранящихся в ЦГАДА СССР. ч. 1. Москва, 1988, 28–29.
• Костова, К. Савината книга в контекста на ранната кирилска книжовна традиция. – Старобългаристика, 26, 2002, № 3, 13–19.
• Папазисовска, В. За Савината книга. – В: Кирил Солунски: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. Т.2. Cкoпje, 1970, 301–317.
• Погорелов, В. Опыт изучения текста Саввиной книги. – Sbornik filosoficke fakulty Universiy Komenskeho v Bratislave, 5, 1927, 1–119.
• Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР (XI-XIII вв.). Москва, 1984, 30–33.
• Срезневский, И. И. Древние славянские памятники юсового письма. Изд. 2-ое. Санкт Петербург 1868, 5–20.
• Срезневский, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. № XXV. Санкт Петербург, 1867, 44–57.
• Тот, И. Х. Древнейшая русская часть Саввиной книги. Сегед, 1995.
• Тот, И. Х. Русская редакция древнеболгарского языка. София, 1985, 63-66, 114–120, 173–177, 198–199, 264–268, 273–274, 280–281, 300–302, 307.
• Тот, И. Х. Русская часть Саввиной книги (Публикация текста). Dissertationes Slavicae XV, 1982, 193–245.
• Тот, И. Х. Русская часть Саввиной книги. Dissertationes Slavicae, XII, 1977, Szeged, 177–205.
• Уханова, Е., В. Саввина книга: отношение древнерусского писца к южнославянскому оригиналу. – В: Палеография, кодикология, дипломатика: Современный опыт исследования греческих, латинских и славянских рукописей и документов (ред. И. Г. Коновалова). Москва, 2013, 333–340.
• Христова, И. Савина книга. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. София, 1992, 397.
• Христова, И. Савина книга. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, 438.
• Щепкин, В. Н. Рассуждение о языке Саввиной книги. Санкт Петербург, 1899.
• Bǎrbulescu, I. Jarǎşi despre Savina Kniga şi Codex Suprasliensis in Dacia Traiană. – Archiva Societǎţii Istorico-Filologice din Jaşi, 44, 1937, 59–75.
• Horálek, K. Vyznam Saviny knigy pro rekonstrukci staroslověnského překladu evangelia. Praha, 1948.
• Jagić, V. Das altslovenische Evangelistarium Pop Savas. – Archiv für slavische Philologie, 5, 1881, 580–612.