Константин Фeдорович Калайдович

Автор Радослава Илчева
Константин Фeдорович Калайдович Константин Фeдорович Калайдович

Филолог, историк, археограф, палеограф, нумизмат, фолклорист, един от основоположниците на руското славянознание, основоположник на руската българистика.

Статия

Константин Калайдович е роден в г. Елец (по други данни, в г. Елня или Киев) в семейството на лекаря от далматински (или хърватски) произход Фьодор Калайдович. Завършва със званието „кандидат на словесните науки“ Словесното отделение на Московския университет (1810), където негов наставник е познатият в научните кръгове професор по гръцка и латинска словесност Р. Ф. Тимковски. През 1811–1812 г. преподава история и география в университетската гимназия и в Московския университетски благороден пансион. По време на Отечествената за Русия война от 1812 г. е участник в Московското опълчение и се сражава в боевете при Тарутин и Орша.

На 19 години (1811) Калайдович става действителен член на Дружеството за история и руски древности (Общество истории и древностей российских – ОИДР) и член-сътрудник на Дружеството на любителите на руската словесност (Общество любителей российской словесности). Оттогава е първата му научна публикация – в списанието Вестник Европы. Впоследствие печата и в Сын Отечества и Труды Общества любителей российской словесности. Издирва древни текстове – само през 1813–1814 г. открива в московските и околните на Москва манастирски библиотеки Богословие и Шестоднев на Йоан, Екзарх Български, съчиненията на средновековния богослов Кирил Туровски, Евангелието от 1144 г. и др. Тези ръкописи предопределят пътя му в науката.

Научна слава на Калайдович донасят публикуваните староруски и славянски паметници. През 1815 г. излиза подготвената от него още през 1812 г. Първа част от издаваните от ОИДР „Русские достопамятности“. Тя съдържа неотпечатани дотогава произведения на староруската литература – Поучение епископа Луки Жидяты, Послание митрополита Никифора к Владимиру Мономаху, Послание митрополита Иоанна к Иакову черноризцу и др. Известният вече в науката ранносредновековен юридически документ Русская Правда пък е публикуван по новооткрит препис от XIII в. Калайдович включва варианти от различните намерени от него преписи, снабдява публикуваните паметници с предисловия и бележки.

С финансовата подкрепа на мецената граф Н. П. Румянцев през 1818 г. Калайдович публикува „Древние российские стихотворения, собранные Киршею Даниловым“. Обстойното предисловие към изданието е първият в науката опит за изследване на руския билинен епос. В статията си „Опыт решения вопроса: на каком языке написана Песнь о полку Игореве“ (1818), като се позовава на открития от него послепис на Домид в Псковския апостол от 1307 г., защитава не само автентичността паметника, но и набелязва много важни насоки за по-нататъшното му изследване.

Научни интереси и дружба свързват Калайдович с Н. М. Карамзин, Н. Н. Бантиш-Каменски, митрополит Евгений (Болховитинов), А. И. Мусин-Пушкин и, най-вече, с Н. П. Румянцев. Плодотворно е сътрудничеството му с П. М. Строев. През 1819 г. двамата издават „Законы великого князя Иоанна Васильевича и Судебник царя и великого князя Иоанна Васильевича, с дополнительными указами“, а през 1825 г. – „Обстоятельное описание славяно-российских рукописей, хранящихся в Москве, в библиотеке графа Ф. А. Толстого“. В него Калайдович за пръв път в руската археография представя методика за описване на архивни документи – един от значимите му научни приноси. В приложението към този труд публикува палеографска таблица на почерците от XI–XVIII в.

По покана на Н. П. Румянцев участва в издаването на 2–4 томове от „Собрание Государственных Грамот и Договоров“ (1819–1824). През 1821 г. публикува “Памятники российской словесности XII в.“. Изданието е удостоено със сребърен медал на Академията на науките и се възприема като патриотичен подвиг. В него са включени 21 произведения, сред които 15 Слова на еп. Кирил Туровски – образци на староруското тържествено красноречие, Слово о Данииле Заточнике, Впрашание Кюриково, Послание еп. Владимирского св. Симона к Поликарпу. За по-голяма достъпност староруските текстове са напечатани с граждански шрифт, с разкриване на титлите и с препинателни знаци. Всички паметници са съпроводени с подробни коментари и образци на почерците. Въз основа на задълбочен анализ Калайдович определя времето на създаване и авторите на произведенията. Специално внимание е отделено на еп. Кирил Туровски – руски оратор от XII в.

Трудът, който поставя Калайдович сред основоположниците на руското славянознание и руската българистика, е „Йоан, Екзарх Български“ (1824). Резултат от над десетгодишна проучвателска работа, той е важен принос в разработването на началния период на старобългарската литература.

Изследването се състои от увод, шест глави и приложения. Първа глава показва формирането и основните етапи в развоя на славянските езици (сръбски, български и руски). От Моравия центърът на славянската култура се премества в силна, самостоятелна България. Българите са онзи народ, при който могат да бъдат открити паметници на най-старата славянска писменост (с. 7). Заслуга за това има цар Симеон, „по военни доблести достоен за титлата герой и известен по усърдието към просветата“ (с. 14). Втора глава обобщава оскъдните данни за личността на Йоан Екзарх – „знаменития приемник на славата на образователя на книжовния език славянски“ (с. 9), живял в края на IX – началото на X в. (с. 16).

Третата глава е посветена на превода на Йоан Екзарх на Богословие на Йоан Дамаскин. Ръкописът е представен подробно. Лингвистичният анализ на превода, вниманието към почерка и употребата на препинателните знаци, съпоставянето (с. 29–36) на обширен евангелски цитат от пролога със съответните цитати в 15 други произведения (14 средновековни, едно съвременно на учения), както и някои други съпоставки открояват спецификата на паметника. Четвъртата глава представя Шестоднев и, по-специално, Хилендарския му препис от 1263 г., чиито особености (влючително и състоянието на ръкописа) са изброени подробно. Включени са и по-късни преписи. Произведението на Йоан Екзарх е сравнено с оригинала на Василий Великий и превода на Епифаний Славинецки (XVII). Калайдович вижда в Шестоднев доказателство за „достатъчната обработеност на език славянски през Х в. и за онази способност, с която е действал древният писател и преводач, имайки малко примери за подражание“ (с. 65). Главата завършва с възхвала на старобългарския книжовник – „безсмъртен мъж“, „един от най-учените мъже на своето време“ (с. 73) Пета глава коментира предполагаем превод на Граматиката на Йоан Дамаскин, за който Калайдович смята, че е дело на Йоан Екзарх.

Шеста глава всъщност е заключението към изследването. Старобългарският писател Йоан Екзарх успешно върви по стъпките на безсмъртните наставници във вярата св. св. Кирил и Методий. Калайдович предвижда, че това откритие би могло да предизвика учудване, смесено с недоверие: „Но моите паметници, дълго стаявали се в книгохранилищата, сега са открити: нека всеки да чете, проверява и отсъжда. Мислещият и безпристрастен читател ще се съгласи, че славяните в самото начало на своето образование са направили невероятни, исполински успехи“ (с. 84).

Солидният научно-справочен апарат на изданието впечатлява и днес. Той заема близо 140 страници (от общо 228) и включва бележки, приложения, допълнения и поправки, рисунки. В приложението са публикувани 15 текста: еврейско-руски речник (Речь жидовского языка преложена на русскую, 193–195), справочник по славянска ортография (Алфавит, како которая речь говорити, или писати, 198–207), О книгах истинных и ложных, и о суевериях (208–212) и др. Сред тях е За буквите на Черноризец Храбър („О составлении Словенскаго Алфавита, сочинение монаха Храбра“, с. 189–192) – още един старобългарски автор, когото Калайдович представя на своите съвременници.

Калайдович по подходящ начин издава различни по време на създаване източници. Текстовете по преписи до XV в. включително се публикуват със запазване на правописа, титлите, надредните и други знаци, на излезли от употреба букви. Към основния препис се дават разночетения по други преписи. Тези след XV в. се публикуват опростено. Благодарение на точността на възпроизвеждане на древните текстове публикациите на Калайдович стават ценен източник не само за исторически, но и за лингвистични и палеографски изследвания.

Високото ниво на научен анализ се съчетава при Калайдович с умение да заинтригува една по-широка аудитория. На места научният стил отстъпва пред емоционалния разказ. Научната дейност на К.Ф. Калайдович съвпада с един период в културния развой на Русия, който, с необходимата доза условност, ще определя като романтичен синкретизъм между филологическата наука и художествената литература. Подклажданият от писателите-романтици интерес към собственото Средновековие е един от мощните обществени стимули за изследване на староруската литература и култура. Често писатели и учени членуват в едни и същи сдружения, познават взаимно произведенията си, водят активен и ползотворен диалог. В очите на съвременниците си Калайдович е един от най-авторитетните познавачи на старославянската и староруската писменост и литература.

Както и в „Памятники российской словесности XII в.“, на титулния лист на „Йоан, Екзарх Български“ е изобразен гербът на граф Н. П. Румянцев – и този труд е отпечатан със средствата на известния меценат. Той излиза в тираж 600 екземпляра и става научна сензация. През следващата 1825 г. Калайдович е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.

По време на работата над изследването за Йоан Екзарх ученият въвежда в научен оборот намиращия се тогава в московската Синодална библиотека български сборник от 1348 г., преписан за цар Иван Александър. Освен За буквите, сборникът съдържа и Написание за правата вяра с името на Константин Философ.

Ревностен изследовател на средновековната книжнина, Калайдович предава всички намерени от него материали в държавните или частните хранилища. Той ги снабдява с описи, каталози, обяснения, оценки. Понякога тези пояснения са толкова обширни, че по същество представляват самостоятелни научни изследвания. Особено голям е приносът му за формирането на колекцията на Н. П. Румянцев.

Смъртта на графа-меценат е тежък удар за впечатлителния и раним Калайдович. Той е принуден да се оттегли от Комисията по печатане на държавните грамоти и договори и да преустанови започнатото описание на Синодалната библиотека. Много негови начинания, като издаването на списанието за история, археология, словесност и сравнителни костюми „Русский зритель“, остават нереализирани (редакторската работа по излезлите през 1828–1830 г. броеве е поета от неговите приятели). Здравето му се влошава, проявяват се симптоми на психическо заболяване. Видният славист умира на 16.04.1832 г.

Големият архив на К.Ф. Калайдович днес се пази в ръкописния отдел на Руската национална библиотека (РНБ) в Санкт Петербург, Ф. 328. Оп. 253а.

Библиография

  • Известия о древностях славяно-русских и об Игнатии Ферапонтовиче Ферапонтове, первом собирателе оных. – Вестник Европы, 1811, Ч. 55, № 1, 57–62; отпечатък: Москва: Унив. тип., 1811.
  • Древние российские стихотворения, собранные Киршею Даниловым и вторично изданные с прибавлением 35 песен и сказок, доселе не известных, и нот для напева. Москва, 1818.
  • Опыт решения вопроса: на каком языке написана Песнь о полку Игореве. – Труды Общества любителей российской словесности. Москва, 1818, Ч. 11, 1–32.
  • Законы великого князя Иоанна Васильевича и Судебник царя и великого князя Иоанна Васильевича, с дополнительными указами. Москва, 1819.
  • Памятники российской словесности XII в., изданные с объяснением, вариантами и образцами почерков К. Калайдовичем. Москва, 1821.
  • Иоанн, ексарх Болгарский: Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы IX и X столетий. Москва, 1824
  • Обстоятельное описание славяно-российских рукописей, хранящихся в Москве в библиотеке гр. Ф. А. Толстого. Москва, 1825

За него

  • Андреева, Т. В., В. П. Козлов. Переписка К. Ф. Калайдовича и П. М. Строева – Записки Отдела рукописей Государственной библиотеки им. Ленина. Вып. 46. Москва, 1987.
  • Астахина, Л. Ю. К. Ф. Калайдович (1792–1832) и издание русских рукописей. – Румянцевские чтения: Материалы международной научной конференции (9–21 апреля 2011). Москва, 2011, Ч. 1. 9–25.
  • Бессонов П. А. Константин Федорович Калайдович: биографический очерк. 2 т. Москва, 1861–1862.
  • Виноградов, Г. С. Первый русский болгарист. Памятка о Константине Калайдовиче к столетию со дня его смерти (1832). – В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му (1863–1933). София, 1933, 591–621.
  • Волкова, Е. В. Калайдович, Константин Фьодорович. [онлайн]. [прегледан 10.04. 2020]. https://w.histrf.ru/articles/article/show/kalaidovich_konstantin_fiedorovich
  • Дилевски, Н. М. Константин Фьодорович Калайдович (1792–1832) – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, 78–86.
  • Дилевски, Н. М. К. Ф. Калайдович – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, 1995. Т. 2., 207–209.
  • Калайдович. – В: Православная энциклопедия, т. 29, 414–418. Електронна версия [онлайн]. [прегледан 17.05. 2020]. http://www.pravenc.ru/text/1319911.html
  • Козлов, В. П. Роль К. Ф. Калайдовича в разработке принципов научного описания исторических источников. – Советские архивы, 1975, № 2.
  • Козлов, В. П. Константин Федорович Калайдович и его труды по славянской литературе, истории и письменности. – Palaeobulgarica / Старобългаристика, 1978, № 4, 83–92.
  • Овчинников Г. Д. Владимирский эпизод из жизни К. Ф. Калайдовича. – Отечественные архивы. 2000. № 3.
  • Райков, Д. Българите и България в старата руска книжнина. София, 1983, 193–202.
  • Творогов, О. В. Калайдович Константин Федорович. – В: Энциклопедия Слова о полку Игореве [онлайн]. [прегледан 23.03. 2020]. http://feb-web.ru/feb/slovenc/es/es3/es3-0051.htm

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP