Показать содержимое по тегу: фольклористика

Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.

Опубликовано в Центры коммуникации

1821–1867

Български революционен деец, историк, фолклорист, журналист, водеща фигура в Българското възраждане и освободителните борби.

1829 – 25.04.1854

Определяна като първата фолклористка, преводачка и поетеса през Българското възраждане. Една от ярките представители на българската интелигенция през XIX в. Публикува поезия и преводна литература в периодичния печат.

06.05. 1920 – 26.01. 2018

Български литературовед-русист и фолклорист, разработва проблеми, свързани с руско-българските литературни връзки и с художественото наследство на редица руски класици от XVIII и XIX век.

Опубликовано в Современные авторы

25.03(06.04).1833 – 26.11(9.12).1904

Russian literary and cultural historian, ethnographer and publicist who did pioneering work in studying and popularizing the literatures of the South Slavs, and the cultures and folklore of the Slavs in general.

Опубликовано в Современные авторы

06.09.1841 – 08.06.1895

Украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP