Показать содержимое по тегу: folklore studies

Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.

1821–1867

Български революционен деец, историк, фолклорист, журналист, водеща фигура в Българското възраждане и освободителните борби.

1829 – 25.04.1854

Определяна като първата фолклористка, преводачка и поетеса през Българското възраждане. Една от ярките представители на българската интелигенция през XIX в. Публикува поезия и преводна литература в периодичния печат.

06.05. 1920 – 26.01. 2018

Български литературовед-русист и фолклорист, разработва проблеми, свързани с руско-българските литературни връзки и с художественото наследство на редица руски класици от XVIII и XIX век.

25.03(06.04).1833 – 26.11(9.12).1904

Russian literary and cultural historian, ethnographer and publicist who did pioneering work in studying and popularizing the literatures of the South Slavs, and the cultures and folklore of the Slavs in general.

06.09.1841 – 08.06.1895

Украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.