Показать содержимое по тегу: славистика

1818 – 22.3 / 3.4.1882

Руски фабрикант и търговец, библиофил и колекционер.

7.10.1821 – 26.04.1894

Руски католик-йезуит, археолог и мисионер, противник на Руската православна църква, който цели да запознае западния читател с православната история и култура. Най-значимият автор и издател, писал на френски и латински за Източното православие, издирил ценни славянски паметници.

Опубликовано в Современные авторы

20.10./01.11.1838 – 28.02./13.03.1906

Български историк, филолог, славист, етнограф и фолклорист, обществен и политически деец, основоположник на редица институции в следосвобожденска България, руски възпитаник, обвързал голяма част от живота си с Русия.

Опубликовано в Современные авторы

11.10.1928–03.05.2003

Литературовед, професор по българска възрожденска литература, доктор на филологическите науки, един от най-изтъкнатите специалисти в областта на литературата и културата на Българското възраждане. Научните му изследвания имат съществен принос за разкриване на нови полета в творчеството и обществената дейност на възрожденските писатели.

Опубликовано в Современные авторы

30.07/11.08.1855-23.06/8.071905

Полихроний Сирку е роден на 30 юли/11 август 1855 г. в с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния, в семейството на румънците Евгения Георгиева и Агапий Андреевич Сирку.

30.04/12.05.1815–19.12.1876

Славист, филолог, историк, пръв декан на Историко-филологическия факултет на Одеския университет (1865-1876), член-кореспондент на Петербургската Академия на науките (1851), почетен член на Московския университет (1876).

19.08.1934 - 05.04.2001

Български, руски и чехословашки литературовед, медиевист и фолклорист.

Опубликовано в Современные авторы

1831–1872

Славист, лингвист, фольклорист и дипломат, член-корреспондент Петербургской Академии наук (1856).

1876–1918

Первый профессиональный словенский писатель, классик, прозаик, драматург, публицист, критик и поэт. Автор 30 книг: 9 романов, целого ряда повестей и сборников малой прозы, драматических пьес и комедий, центральная фигура словенского «модерна».

1804–1929

Одно из старейших научных обществ России, возникло при Московском университете с целью изучения и критического издания русских летописей, сыграло важную роль в становления славяноведения в России в первой половине XIX столетия.

Опубликовано в Современные авторы
Страница 1 из 2
×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP