Кирил Пейчинович

Автор Николай Желев
Книга сия зовомая огледало, Кирил Пейчинович Книга сия зовомая огледало, Кирил Пейчинович

ок. 1771–1845

Духовник, просветител, следовник на Софроний Врачански.

Статия


Предполага се, че Кирил Пейчинович е роден около 1771 г. в с. Теарце. Не е известно светското му име. Образованието си започва в килийното училище на с. Лешок. Вероятно е бил ученик на Йоаким Кърчовски в Дебърския манастир „Св. Йоан“. Баща му решава да продаде имота си и да се покалугери в Хилендарския манастир. Този пример следва и Кирил Пейчинович. Не е известно колко време прекарва в Света гора. През 1801 г. става игумен на манастира „Св. Димитър“, където остава до 1818 г. В манастира написва своята книга „Книга сия зовомая огледало“. Тя е отпечатана в Пеща през 1816 г. През 1818 г. се връща в Хилендарския манастир, а след това се заселва в манастира „Св. Атанасий“, където остава до края на живота си. В манастира развива широка просвещенска дейност. Замисля дори да отвори печатница, но плановете му не се осъществяват. Написва втора книга – „Утешение за грешните“ през 1831 г., но успява да я издаде едва през 1840 г. в печатницата на архимандрит Теодосий в Солун. Умира на 12 март 1845 г.

Кирил Пейчинович не оставя голям брой произведения. Неговата надгробна епитафия е свидетелство за едно от най-ранните български стихотворения във възрожденската литература. Подготвя я сам и макар да няма голяма литературна стойност, тя ни дава информация за неговия живот. Подобно на образите на поп Пунчо и епископ Софроний Врачански е запазен портрет и на Кирил Пейчинович в един миней. Художникът е негов ученик на име Арсений, който нарисувал и себе и споделя в едно изречение под образа на Пейчинович: „Кирил от Теарце Аризанов мъчител“.

„Книга сия зовомая огледало“ ни дава представа за живота на българите в началото на XIX в. В книгата са отразени редица суеверия, които отдалечават миряните от идеите на християнството. Целта на книгата е да поучи читателите и да ги отдалечи от разпространяваните тогава суеверия. Тъй като книгата трябва да бъде предназначена за широката публика, авторът пише книгата на достъпен говорим език, неговият диалект в областта Долни полог. В лексиката могат да се срещнат редица сърбизми и турски думи, а в граматиката – черковнославянски особености, но въпреки това запазва българския си характер.

Пишейки на разбираем говорим език за популярния читател в дидактичната съдържание на книгата той следва примера на епископ Софроний Врачански и неговият „Кириакодромион, сиреч Неделник“. Съчинението на врачанския епископ се смята, че е било достъпно на Кирил Пейчинович в манастира „Св. Атанасий“.

Ученият Петър Парашкевов прави интересно сравнение между „Книга сия зовомая огледало“ и т.нар. детски жанр „шпигели“ (от немски „spiegel“ „огледало“). Шпигелът възниква като дидактичен жанр, предназначен за деца, който трябва да подготви малките си читатели как да се държат в обществото, за важността на образованието и др. Освен съвпадението на имената между името на жанра и заглавието на книгата на Пейчинович няма много общо.

За втората си книга „Утешение за грешните“ се предполага, че използва друг източник – поученията на Илия Миниат. Българският учен Марин Дринов прави предположение, че Пейчинович е чел съчинението му в руски превод. Съчинението отново съдържа поучителни слова за християнския читател. В предговора Теодосий Синаитски характеризира езика на книгата така: „прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител“, като възхвалява силата на словото, сравнявайки го с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце.

Като един от ранните възрожденци творчеството на Кирил Пейчинович е малко – едва две отпечатани книги, една оставанала в ръкопис („Житие и правило на княз Лазар“). Той се отличава като продължител на делото на епископ Софроний Врачански и като следовник на традицията на българските дамаскинари.

Литература

  • Арнаудов, М. Български образи: Литературни студии и портрети, София, Хемус, Т. I, 1944.
  • Динеков П. Кирил Пейчинович. – В: Първи възрожденци. София, 1944, 141–152.
  • Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1970, 92–102.
  • Парашкевов П. Жанрова специфика на Софрониевия „Неделник“ и на „Книга сия, зовомая огледало“ от Кирил Пейчинович: С оглед литература за деца през Българското ранно възраждане. – Език и литература, 46, 1991, № 5, 3–16.
  • Парашкевов, П. „Книга сия зовомая огледало...“ на Кирил Пейчинович в контекста на шпигелите като жанр за деца по Европа. – Балканистичен форум, 2, 1992, 2-3, 109–114.
  • Пенев, Б. История на новата българска литература, София, Български писател, Т. 2, 1977.
  • Селищев А. М. Кирилл Пейчинович. – В: Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност. София, 1925, 389–405.
  • Селищев А. М. Полог и его болг. население: Ист., этнографические и диалектологические очерки Сев.-Зап. Македонии. София, 1929, 1981, 141–142.
  • Сивриев, С. За празнуването на господските празници в „Огледалото“ (Буда, 1816) на йеромонах Кирил Пейчинович. – В: Стопански миграции, институции и организационен живот на българите в диаспора. София, ИК „Арка“, 2015.
  • Турилов А. А. Кичевский сборник с Болгарской апокрифической летописью: (Датировка, состав и история рукописи). – Palaeobulgarica, София, 19, 1995, № 4, 2–39.
  • Шопов, А. Из новата история на българите в Турция, Първата печатница в Солун. Живота на архимандрит Теодосий; За живота на Кирил Пейчинович; Отговор на Ястребова, Гопчевича и Драганова. Пловдив, 1895.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP