Константин Христов Миладинов

Автор Румяна Дамянова
Константин Христов Миладинов Константин Христов Миладинов

1830-07.01.1862

Български поет, публицист, преводач, фолклорист – събирач на народни песни, автор, заедно с брат си Димитър Миладинов, на сборника “Български народни песни”, издаден в Загреб, 1861 г.

Статия

Константин Миладинов е роден в Струга, в семейството на Христо и Султана Миладинови; баща му е бил грънчар. По-малък брат е на Димитър Миладинов (1810–1862) е виден възрожденски учител и книжовник, а също и на Наум Миладинов (1817–1897) – изкуствовед, музиковед, събрал народни песни, които нотира; в края на живота си пише кратка биография на Димитър и Константин Миладинови, която не успява да издаде. Първоначално К. Миладинов учи при брат си Д. Миладинов, докато е бил учител в Охрид (1837–1839) и в Кукуш (1840–1842), продължава образованието си в гимназията в Янина (1844–1847). Става учител за кратко в с. Търново, Битолско (1847–1849). Записва се в Атинския университет и завършва гръцка филология (1849–1852). Има данни, че посещава Зографския манастир на Атон и там се среща с йеромонах Партений Зографски, който също е учил при Д. Миладинов в Охрид, но впоследствие се замонашва. Той запознава К. Миладинов с църковнославянския език и подхранва интереса му към славянската първооснова на езика. За известно време е учител в с. Магарево, Битолско.

През 1856 г. К. Миладинов заминава за Одеса. През същата година се запознава и сближава с Александър В. Рачински. Той му съдейства да посети Киев и Смоленск, а заедно с друг българин – Васил Бонев, ги кани многократно по няколко месеца през лятото в имението си „Соколники“ в с. Минино, Саратовска губерния. К. Миладинов се записва като доброволен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1857–1860). Попаднал в среда на български младежи, той създава по-тесни връзки с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Райко Жинзифов, Васил Попович и др. С тях, също и с Хр. Даскалов, К. Геров и други, К. Миладинов е един от създателите на Московската българска дружина „Братски труд“. През 70-те години на ХХ век руската изследователка Л. И. Ровнякова открива в Государственный исторический музей (Москва) оригинала на Програмата на Московската българска дружина. Тя носи заглавие „Записка на членовете на Московската българска дружина за нейното създаване и цели“. Според една новооткрита справка за финансовите дела на Московската дружина от 30 декември 1857 г., съхранена в архива на М. П. Погодин, Лиляна Минкова изказва предположението, че това е годината на създаването на Дружината. Сред нейните задачи са: да запознава руското общество с българската литература, да привлича български младежи да се учат в Москва, да допринася за развитието и обогатяването на българската литература с нови оригинални преводни творби и др. Като орган на Московската дружина започва да излиза списание „Братски труд“ с мото „Бащино огнище не забравяй. Стари обичаи не презирай“. От него са публикувани общо четири броя: на страниците му печатат свои творби К. Миладинов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Г. Теохаров, В. Попович и др. Там излиза и статията на К. Миладинов „Охридската архиепископия“. А професор Осип М. Бодянски, виден славист и преподавател на българите в Историко-филологическия факултет, публикува в сп. „Русская беседа“ една народна песен, дадена му от К. Миладинов. През това време К. Миладинов публикува стихове в сп. „Български книжици“ (1858–1860), вестника на Г. Раковски „Дунавски лебед“ (1860) и сп. „Братски труд“ (1860).

Именно Ал. Рачински възлага на К. Миладинов да направи превод на част от книгата на Иван Фрелов „О православных церковных братствах, противоборствовавших унии в Юго-Западной России в XVI, XVII и XVIII столетиях“. Този труд на Фрелов излиза през 1857 г. в Санкт Петербург в обем от 200 стр. Преводът на български език излиза в Москва през 1858 г., издаден от Университетската типография, и е в обем от 40 стр. Очевидно на К. Миладинов му е възложено да преведе увода на книгата и някои части от други глави, като целта е да се запознаят българските читатели с опасността от евентуално приемане на унията.

Константин Миладинов е сред най-образованите българи от втората половина на XIX. Той е публицист, преводач, фолклорист с богати филологически познания, но преди всичко талантлив поет. Неговите стихове са образец за носталгичен копнеж по родното и заемат представително място в историята на българската литература. В бр. 20 на в. „Дунавски лебед“(1861, г. I, 7 февруари ) излизат две негови стихотворения, станали класически – „Тъга за юг“ и „На чужина“. С тях К. Миладинов внася в българската поезия мотива за тъгата от раздялата с родното, усещането за изолация и чуждост в тази „чужина“, горчивата съдба на емигрант. Сред стиховете му значителна популярност получават и „Голапче“, „Бисера“, „Желание“(„Български книжици“, 1858, кн. I,), „На санцето“ („Братски труд“, 1860, кн. I), „Гърк и българин“, „Сираче“ и др.

Културният подвиг на Димитър и Константин Миладинови е подготвянето и издаването на сборника „Български народни песни“ през 1861 г. Освен поетични и публицистични творби, К. Миладинов работи над събраните от родния край от брат му Димитър Миладинов народни песни, а също и записи на песни, предоставени му от българите в Москва. Когато сборникът с български народни песни е готов, К. Миладинов, изпраща на Г. С. Раковски писмо с молба да публикува във вестник „Дунавски лебед“ „Оглас“ за издаването на сборника. В писмото отбелязва: „Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема“; цената, оповестена във вестника, е „во Турско гроши двадесет, или една рубла“. В публикувания „Оглас“ („Дунавски лебед, 1861, г. I, бр. 20) К. Миладинов отбелязва: „Песните пред шест години зафатихме да собираме от секакви стърни от западната Болгария, т.е. от Македония…; още и от восточната Болгария“, като се обръща към спомоществователите да изпратят средства и „честните си имена“, за да може сборникът да бъде отпечатан. През 70-те години на ХХ век Л. Ровнякова съобщава, че в архива на Измаил Срезневски има малко сборниче с народни песни – общо 14, две от тях са преведени на руски език, а към осем от песните са дадени 215 обяснителни бележки. Л. Минкова издаде този ръкопис и коментира в предговора неговата история. Според нея преводът на руски език на двете песни и преводът на бележките е направен съвместно от К. Миладинов и Ал. В. Рачински, като ръкописът е бил подготвен от двамата за докладване пред Петербургското археологическо дружество, което е потвърдено и от запазените протоколи. Очевидно сред многото цели и намерения на К. Миладинов – най-вече да се запознаят руските учени с българския фолклор, е била и надеждата да съдействат за издаването им, но е известно,че руските учени не подкрепят идеята сборникът с български народни песни да бъде отпечатан в Русия.

В ранната пролет на 1861 г. Константин Миладинов напуска Русия и се среща във Виена с хърватския епископ Йосиф Щросмайер, който многократно е помагал на българите. Една по-късна среща на Иван Д. Шишманов с епископ Й. Щросмайер хвърля повече светлина върху историята на издаването на сборника „Български народни песни“. К. Миладинов остава в имението на Щросмайер – Дяково и успява да подготви сборника за издаване. С материалната помощ и благородна подкрепа на епископа, през 1861 г. в Загреб излиза от печат сборникът „Български народни песни. Собрани от братя Миладиновци, Димитрия и Константина и издани от Константина“. В книгата има две посвещения на епископ Щросмайер – първото е от издателя, а второто е лично посвещение от Константин Миладинов.

Краткият живот на Константин Миладинов завършва трагично. Прибирайки се в родината, той научава, че големият му брат Димитър Миладинов, след разпра с охридския владика фанариот, е арестуван в Цариград и веднага заминава за там. В Цариград и той е арестуван и хвърлен в затвора. И двамата братя – Димитър и Константин Миладинови – умират в цариградската тъмница, според някои биографи от тиф, а според предания са били отровени от фанариотите.

Съчинения

  • Православни църковни братства во Югозападната Русия. От рускийт язик преведе К. Миладинов, Москва, в Университетской типографии, 1858.
  • Български народни песни. Собрани от братя Миладиновци Димитрия и Константина и издадени от Константина. Загреб, в книгопечатницата на А. Якич, 1861.

За него

  • Шапкарев, К. Материали за животоописанието на братя Миладинови Димитрия и Констанатина. София, 1884.
  • Шишманов, Ив. Владика Йосиф Щросмайер. Спомени от една лична среща. – Български преглед, V, 1899, кн. VI.
  • Хаджов, Ив. Братя Димитър и Константин Миладинови. София, 1944.
  • Табаков, Н. Братя Миладинови. Биография. София, 1966.
  • Арнаудов, М. Братя Миладинови. Живот и дейност (1810, 1830–1862). София, 1969.
  • Ровнякова, Л. И. Bugarica в Ленинградских архивохранилищах. – В: Русско-болгарские фольклорные и литературные снязи. В двух томах. Том 2. Ленинград, 1977, 335–373.
  • Минкова, Л. Нови сведения за Миладиновския сблорник. – Вестник АБВ, бр. 41/93 от 7 окт. 1980, с. 4.
  • Ровнякова, Л. И. Борьба южных славян за свободу и Русская периодическая печать (50–70-е годы XIXвека). Ленинград, 1986.
  • Райков, Д. Димитър и Константин Миладинови. София, 1986.
  • Братя Миладинови и българската култура. Сборник с изследвания. 1991.
  • Генчев, Н., Даскалова, Кр. Българска възрожденска интелигенция. София, 1988.
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. Отг. Ред. Иван Радев. В. Търново, 1996.
  • Минкова, Л.,Антонова, Л. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски. София, Акад. Изд „Проф. Марин Дринов“, 2008.
  • Григор Пърличев и братя Миладинови. Нови изследвания и прочити. Съст. и научен ред. Ив. Кайчев. София, Унив. Изд. „Св. Кимент Охридски“, 2011.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP