Димитр Стефанов Мутев

Автор Николай Желев
Димитр Стефанов Мутев Димитр Стефанов Мутев

1818–1864

Учен, публицист, преводач, просветен деец.

Статия

Роден е в Калофер на 4 септември 1818 г. През 1831 г. заминава за Влашко, а след това, през 1833 г., пристига в Одеса. В черноморския град посещава гимназията на Ришельовския лицей, като се дипломира през 1837 г. с отличие. През същата година става студент във физико-математическия отдел на Ришельовския лицей. Завършва го през 1840 г. и продължава образованието си в университета в Бон. Там не остава за дълго и през 1841 г. се записва във Философския факултет на Хумболтовия университет в Берлин, където подготвя дисертация под заглавие За психрометрията. Защитава я и получава научната титла „доктор“. През следващите години не е съвсем изяснено с какво точно се е занимавал. Различни сведения посочват, че се е завърнал в Руската империя и е живял известно време в Одеса, Москва и Петербург. През 1857 г. заминава за Истанбул, където става редактор на „Български книжици“. След около година здравето на Мутев се влошава и е принуден да предаде редактирането на списанието на Иван Богоров. Заминава от Цариград и се установява първоначално в Одеса, а после в Болград (1859). Той оглавява Болградската гимназия няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията. Умира в Болград на 13 януари 1864 г.

За времето си Димитър Мутев е смятан за един от най-образованите възрожденци. Той е един от първите българи, успял да защити докторат. Дисертацията му „За психрометрията“ е посветена на метеорологията. Към текста е проявен голям интерес от редица учени, изследващи методите, използвани в дисертацията и нейното значение за науката като цяло.

В българска среда най-забележителна остава работата на Димитър Мутев като редактор на списание „Български книжици“. Той установява своята концепция за списанието от първата годишнина до кн. 14; от кн. 14 до кн. 16 работят съвместно с Иван Богоров, който от 17 септември 1858 г. се заема с „натъкмяване“ на изданието. В него редакторът публикува на части превода си на романа на Хариет Бичър Стоу „Чичо-Томовата колиба“ (в превода на Мутев – Чичева Томова колиба, 1858). Предполага се, че Мутев публикува и редица други статии, които са неподписани, но езикът и тенденцията стриктно да се изписва библиографията го „издават“. Тематиката на списанието е разнообразна – за историята, за физическите науки, за преводи. Списанието се превръща и в платформа за публикуване на редица оригинални български произведения, едно от които е първата повест на български език „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев.

Преводът му на „Чичо Томовата колиба“ е високо оценяван от редица възрожденци. Първият български критик Нешо Бончев я препоръчва в писмо до майка си като четиво за неговата сестра. Първоначално се смята, че преводът е правен без език-посредник, т.е. не е използван друг превод, за да бъде направен българския превод. Мария Пилева открива, че Димитър Мутев превежда готов предговор от първото руско издание на романа със заглавие „Хижина Дяди Тома“, публикувано като приложение от кн. 1 на т. 12 от 1857 г. на списание „Руский вестник“. За руската следа в превода говори и удвояването на съгласните в някои наименования – „Миссисипи“, Гарри и др.

Тематиката и основният мотив на романа вероятно е водеща причина д-р Мутев да реши да преведе книгата. Фокусирането върху историята на Елиза в първата част навлиза в българското пространство като наратив, третиращ отрицателната същност на робството, но повече чрез проблематиката, свързана с пола, отколкото с расата  – Елиза не бяга от робството, но и от „доброто“ патриархално общество, което вече не може да ѝ подсигури сигурността (Пилева, 2017: 179). През Възраждането голяма тема е било мястото на жените в обществото и дали трябва да получават същото образование като мъжете. Редица възрожденци дискутират нуждата от образование за жените.

Творчеството на Димитър Мутев е относително скромно, но той си спечелва място на един от първите български учени, работещи да приближат науката по-близо до възприемането на българите.

 


Съчинения

  • Мутев 1858: Мутев, Димитър. Метеорологически явления. – Български книжици, г. 1, 1858, кн. 1, 15–34.
  • Мутев 1859: Мутев, Димитър. За леточислението или хронологията. – Месецослов [на българската книжнина] за 1859 г. Цариград, 1859, 1–42.
  • Мутев 1869: Мутев, Димитър. Естествена история за първо запознавание с естеството. От ръкописи на Д. Мутева. Пловдив, 1869.

За него

  • Станева К., Стойчева П., Пулева М. (съст.). Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, Сборник с материали от научна конференция, посветена на 160 години от смъртта на Елена Мутева (1829–1854) и 150 години от смъртта на Димитър Мутев (1818–1864). София, УИ: Св. Климент Охридски, 2017.
  • Бъчварова, Н. Първият български учен-физик. – Земя: българският вестник, IV, бр. 221, 11. 10. 1993.
  • Борисов, М. Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България. София, Народна просвета, 1985.
  • Младенова, М. Д-р Димитър Ст. Мутев: първи опит за портрет. – Liternet, 14.12.2018, № 12 (229) [ползван на 30.10.2019].
  • Михайлов, К. Среща с двама възрожденци. – kultura.bg, 02.10.2018 [ползван на 30.10.2019].
  • Пилева, М. Бунт, надежда, изкупление: Англоезичните преводи от българския ХІХ век. София: Кралица Маб, 2017.
  • Чернокожев, Н. Ранните пътища на българската модерност. – Литературен вестник, год. 26, бр. 42, 20–26 декември 2017.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP