Показать содержимое по тегу: Russian emigration in Bulgaria

6/18.07.1868–22.04.1949

Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ в България.

15/27.01.1859–31.03.1943

Руски историк, публицист и политически деец, преподавател в Московския и Софийския университети, почетен доктор на Кеймбриджкия университет.

По различно време през периода 1920–1943 г. руски белоемигранти издават в България над 80 информационни, обществено-политически, литературни, военни и други периодични издания (списания, вестници, единични листове).

7/19.01.1873–13.10.1931

Руски библеист и църковен историк. Трудовете му са определяни като най-добрите изследвания върху историята и развитието на църквата за времето си.

14.03.1867– 05.10.1937

Руски историк, писател и политически деец.

29.07(11.08).1886–12.08.1980

Руски художник, литератор, фолклорист и преводач, емигрант от „първата вълна” в България, Франция и Италия.

01.09.1902 – след 1963

Руски писател и преводач емигрант, един от първите преподаватели по специалността Руска филология в Софийския университет.

В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.

През 20-те и 30-те години на ХХ век България се оказва едно от най-притегателните и подходящи средоточия на руското зарубежие, където чрез местния руски емигрантския периодичен печат и книгоиздаване се възраждат по-раншни или възникват и се присаждат от другаде съвсем нови течения в руската обществена мисъл.

За преобладаващата част от руската емигрантска интелигенция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век е характерен силно изразеният славянофилски дух, повишената угриженост за съдбата на славянската идея, подчертаното славянско самосъзнание.