Показать содержимое по тегу: Bulgarian Russian literary relations
1810–23.01.1877
Български възрожденски просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител. Един от първите български възпитаници на одеското образование през XIX век и участник на Одеския литературен кръг. Инициатор за развитието на модерното българско образование.
1833–1897
Български писател, критик, преподавател, езиковед. Възможно е да се приеме като автор на най-ранната прозаична творба на български език.
22.08. 1927 – 11.04. 2011
Български литературовед-русист, автор на интерпретации на руската литература и взаимоотношенията между руската и българската литература.
1818–1864
Учен, публицист, преводач, просветен деец.
1933–2011
Български русист, медиевист, езиковед и общественик, посветил живота си на българо-руските езикови и културни контакти.
11/24.11.1909 – 28.12.1991
Български литературен историк, медиевист, специалист по история на славянските литературни връзки и полско-българските литературни отношения.
1796 г.
Ръкопис с разнообразно съдържание, създаден от свещеника от село Мокреш (Ломско) поп Пунчо (Пуно) в 1796 г. Съставът му отразява личните интереси на книжовника и неговото познание за съвременната книжовна традиция – ръкописна и старопечатна.
6.01.1915–26.10.1989
Филолог, литературовед и изворовед с изключителен принос в палеославистиката и литературата на Възраждането, изследовател на руско-българските и българо-руските литературни взаимоотношения.
