Показать содержимое по тегу: paleoslavistics

11.03.1876–14.12.1937

Руски славист, езиковед, историк, археограф.

Филолог, историк, археограф, палеограф, нумизмат, фолклорист, един от основоположниците на руското славянознание, основоположник на руската българистика.

28.11.1906–30.9.1999

Руски теоретик и историк на литературата, филолог, палеославист, културолог, изкустовед.

1856–1929

Русский филолог, палеославист, профессор Новороссийского (с 1898), Петербургского (с 1900) и Пермского (с 1916) университетов, академик АН СССР (1923, до 1925 — РАН; член-корреспондент Петербургской АН с 1902).

1894 –1987

Изворовед, историк, археограф, протойерей. В кръга на неговите интереси са славистиката, византинистиката, славянската и гръцката палеография. Един от най-ярките представители на руската емиграция в Югославия. Директор на Архива на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Основател и завеждащ на Археографското отделение на Народната библиотека в Белград. Основател на Университета в Скопие.

1933–2011

Български русист, медиевист, езиковед и общественик, посветил живота си на българо-руските езикови и културни контакти.

11/24.11.1909 – 28.12.1991

Български литературен историк, медиевист, специалист по история на славянските литературни връзки и полско-българските литературни отношения.

1.051907–24.04.1986

Български историк, медиевист, византолог, изворовед и палеограф. С изключителен принос в изследването на културната история на Византия, България и южните славяни.

25.07.1866–30.03.1944

Руски и български филолог-славист, историк и палеограф, професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките. 

6.01.1915–26.10.1989

Филолог, литературовед и изворовед с изключителен принос в палеославистиката и литературата на Възраждането, изследовател на руско-българските и българо-руските литературни взаимоотношения.