Показать содержимое по тегу: literary sources
1894 –1987
Изворовед, историк, археограф, протойерей. В кръга на неговите интереси са славистиката, византинистиката, славянската и гръцката палеография. Един от най-ярките представители на руската емиграция в Югославия. Директор на Архива на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Основател и завеждащ на Археографското отделение на Народната библиотека в Белград. Основател на Университета в Скопие.
11/24.11.1909 – 28.12.1991
Български литературен историк, медиевист, специалист по история на славянските литературни връзки и полско-българските литературни отношения.
1.051907–24.04.1986
Български историк, медиевист, византолог, изворовед и палеограф. С изключителен принос в изследването на културната история на Византия, България и южните славяни.
6.01.1915–26.10.1989
Филолог, литературовед и изворовед с изключителен принос в палеославистиката и литературата на Възраждането, изследовател на руско-българските и българо-руските литературни взаимоотношения.
1804–1929
Одно из старейших научных обществ России, возникло при Московском университете с целью изучения и критического издания русских летописей, сыграло важную роль в становления славяноведения в России в первой половине XIX столетия.
