Показать содержимое по тегу: Болгарская литература

ок. 1330–16.09.1406

Светец, български и руски книжовник и църковен деятел, виден интелектуалец от кръга на исихастите в края на XIV и началото на XV в., радетел за единството на Руската църква, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия.

Опубликовано в Популярные святые

Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.

Опубликовано в Центры коммуникации

Киев е един от притегателните културни и образователни центове за българската възрожденска интелигенция – Н. Бончев, М. Дринов, В. Друмев, митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, Н. Даскалов, Т. Икономов, Т. Бурмов и др.

Опубликовано в Центры коммуникации

„Света Екатерина“ е манастир на Йерусалимската православна църква, построен между 527 и 565 година от византийския император Юстиниан I Велики в Южен Синай в Египет. Най-старият непрекъснато действащ християнски манастир от основаването си до днес.

Опубликовано в Центры коммуникации

28.11.1906–30.9.1999

Руски теоретик и историк на литературата, филолог, палеославист, културолог, изкустовед.

Опубликовано в Современные авторы

ок. 1364/5–1419/20

Киевски митрополит, дипломат, игумен на няколко манастира, книжовник в българската, сръбската, молдавската и руската литератури. Автор на произведения във всички средновековни жанрове – ораторска проза, агиография и химнография. Представител на Търновската книжовна школа.

Опубликовано в Популярные святые

The Bulgarian reception of one of the most famous writers of world literature, Lev Nikolaevich Tolstoy (1828–1910), comprises far more than an enumeration of his works translated in Bulgarian. It also deals with the way in which not only the writings themselves, but also the thoughts and ideals of the Russian count inspired many of his Bulgarian contemporaries (by ‘early reception’ we mean here the reception until Tolstoy’s death in 1910).

Опубликовано в Культурный обмен

Проникването на ранната българска историография в Русия може да бъде възстановено според преписите в т.нар. Архивен хронограф, наричан още Юдейски хронограф (Истрин 1893) или Български хронограф (Горина 2005) от ХV в. (Росийский Госурственный архив древных актов, ф. 181, № 279/685), Виленски от ХVІІ в. (Библиотека на Литовската Академия на науките, Вилнюс, № 19/109) и Варшавски от края на ХV–началото на ХVІ в. (Национална библиотека на Полша, Варшава, BOZ cim 83).

Опубликовано в Культурный обмен

В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.

Опубликовано в Культурный обмен

1877–1953

Историк, славист, академик, крупный администратор, политический флюгер, неоднозначная фигура в науке. Искренность и любовь к Болгарии и болгарской культуре сочетались у него с необходимостью писать и поступать так, как это нужно по соображениям политической конъюнктуры.

Опубликовано в Современные авторы
Страница 1 из 2
×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP