Киприан

Written by Мая Петрова-Танева
Св. Киприан Св. Киприан

ок. 1330–16.09.1406

Светец, български и руски книжовник и църковен деятел, виден интелектуалец от кръга на исихастите в края на XIV и началото на XV в., радетел за единството на Руската църква, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия.

Статия

Данните за ранните години на Киприан за доста оскъдни. Приема се, че е роден ок. 1330 г. в българската столица Търново, където получава солидно образование. Въпросът за неговата принадлежност към аристократичния род Цамблак (с разклонения в България и Византия) е спорен. Основание за обвързването му с тази фамилия е сведението в Похвално слово за Киприан от Григорий Цамблак, че Киприан е брат на неговия отец, но изразът може да се тълкува както буквално – т.е. че Григорий е негов племенник, така и преносно, като подчертаване на духовната му връзка с търновския патриарх Евтимий (1375–1393) (Holthusen 1968; Дончева-Панайотова 1981: 52–62; Оболенский 1998: 528–529; Thomson 2005: 525). Поради липса на ясни индикации в изворите в сферата на предположенията остава и пребиваването на Киприан в един от най-важните исихастки центрове – Кефаларевския манастир на Теодосий Търновски. Обикновено се приема, че Киприан и Евтимий са сред четиримата най-близки и талантливи ученици на търновския светител, придружили го през 1363 г. в Константинопол. Смята се, че оттам, след смъртта на учителя си, двамата заминават за Атон, където Киприан остава около 10 години (Дончева-Панайотова 1981: 63–66). Писмото на патриарх Евтимий „до монаха Киприан, живеещ на Света гора“, съдържащо отговори на уставни питания, е най-вероятно адресирано до него (Оболенский 1998: 529; Кенанов 1988).

Първите сигурни сведения за Киприан датират от 1373 г., когато, завърнал се в Константинопол, той става част от обкръжението на византийския патриарх Филотей Кокин (1353–1355, 1374–1376). Като негово доверено лице той е натоварен с редица дипломатически мисии. През 1374–1375 г. последователно е изпратен като патриаршески апокрисиарий във Великото Литовско и Великото Московско княжество със задачата да помири вече твърде възрастния руския митрополит Алексий (1354–1378) с литовския и с тверския княз, за да може обединената Руска църква да подпомогне съпротивата на православните славяни срещу нарастващата мюсюлманска опасност. Междувременно, през 1375 г. по изричното настояване на литовския княз Олгерд (1345–1377) Киприан е ръкоположен от патриарх Филотей за Киевски и Литовски митрополит (по това време Киев се намира на територията на Литовското княжество), с условието, че след смъртта на митрополит Алексий Киприан ще стане единствен глава на Църквата на цяла Русия. Това обаче се оказва трудно осъществимо, тъй като московският княз Дмитрий Донски (1359–1389) иска да скъса с традицията руските митрополити да бъдат избирани и налагани от Византия и се опитва да постави на този пост своя изповедник Михаил (Митяй). На път за Константинопол, където е изпратен да иска одобрението на Патриаршията, през 1379 г. Митяй умира, а съпровождащите го руски пратеници успяват да убедят новия византийски патриарх Нил (1379–1388) да назначи за митрополит на Москва и на цяла Русия архимандрит Пимен. Под юрисдикцията на Киприан остават литовските православни епархии.

Още преди да дочака произнасянето на синода през 1380 г., подложен от Дмитрий Донски на унижения и тормоз, Киприан се отправя да търси подкрепа във византийската столица, преминавайки през румънските и българските земи. В началото на 1379 г. той е тържествено посрещнат в Търново от своя съратник Патриарх Евтимий, за което подробно разказва Григорий Цамблак. Борбата на Киприан за московската катедра среща подкрепата на влиятелни монаси-исихасти в Константинопол и Москва и през пролетта на 1381 г. той е поканен да я оглави. С това обаче неговите премеждия не свършват. След като при обсадата на Москва от татарите през 1383 г. бяга в Твер, Киприан е изгонен от града и принуден отново да се оттегли в Киев. Едва през 1389 г. той е окончателно провъзгласен за всеруски митрополит, а разпокъсаните руски земи са обединени под неговия скиптър. Този пост Киприан заем до смъртта си. Като глава на Руската православна църква Киприан активно участва в духовния и културния живот, поддържа тесни връзки с видни представители на руското монашество като игумена на Св. Троицка лавра Сергий Радонежки и игумена на Симоновия манастир Теодор, осъществява редица реформи, занимава се с книжовна дейност. Почива на 16 септември 1406 г. Погребан е в Успенския събор в Московския Кремъл. Канонизиран е за светец от Руската православна църква. Паметта му се отбелязва на 27 май/9 юни и 16/29 септември.

Промените, които Киприан осъществява в Руската православна църква, са до голяма степен инспирирани от литургическата реформа на патриарх Филотей Кокин във Византия, прокарвана в балканските славянски държави от атонските и търновските книжовници, сред които и неговия приятел и съмишленик Патриарх Евтимий. (Дмитриев 1963; Дончева-Панайотова 1981: 113–161). С името на Киприан се свързва ранният период на т. нар. Второ южнославянско влияние в Русия – проникването там на новите или променени според изискванията на атонско-търновските редактори преводи на библейските и аскетическите съчинения и свързаните с исихазма паметници. Киприан сам превежда каноните и молитви на патриарх Филотей, а вероятно също и съставения от него Диатаксис. Съществен е приносът му за прехода от Студийския към Йерусалимския устав в Русия, за „изправянето“ на богослужебния репертоар чрез въвеждането в употреба на нови редакции на Служебника, Требника и Псалтира, макар че неговата лична роля в тяхното създаване и произхода на използваните антиграфи подлежи на доуточняване (Желтов 2014; Турилов 2014; Афанасьева 2016). По времето на Киприан и вероятно с негово участие се извършва преработка и допълване на руския летописен свод (т. нар. Летописен свод от 1408 г.), редакция на сборника от закони Кръмчая книга, разпространява се Евтимиевата редакция на Синодика, както и специален Писмовник (заимстван от търновската канцелария или преведен от гръцки), съдържащ формуляри за кореспонденция с високопоставени църковни и светски лица, съставя се Списък на руските градове, далечни и близки (Турилов 2014). На Киприан се приписва също и изготвянето на разширена версия на Индекса на забранените книги, която вероятно е извлечение от т. нар. Киприанов Молитвеник (Кобяк 1984, 1997).

Множество приписки в кодекси от края на XIV–XVI в. обвързват възникването, притежанието или първообраза им с преводаческото и преписваческото дело на Киприан. Сред тях единствен негов сигурен автограф е т. нар. Киприанова Лествица (РГБ, МДА, ф. 173. I, № 152), писана с типичен грецизиран южнославянски полуустав („Попгерасимово писмо“) и съдържаща бележка от собствената му ръка, че книгата е създадена от него в Студийския манастир през 1387 г. Т. нар. Киприанов псалтир с последования (РГБ, МДА, ф. 173. I, № 142), определен в приписка като „писмо Кипреана“, в чийто месецослов присъстват южнославянски светци, се датира по водни знаци към 2-рата или 3-тата четвърт на XV в., а Киприановият служебник (ГИМ, Син. 601) е с традиционен руски почерк – т.е. и двата ръкописа вероятно възхождат към недостигнали до нас по-ранни оригинали, разкриващи широтата на Киприановите литературни и реформаторски амбиции. Началната фаза на тяхното разпространение, както и на други състави, в чието оформяне Киприан играе водеща роля, може да се свърже с действащия около светителя книжовен кръг, допринесъл значително за тиражирането и популяризацията в Русия на новите текстове и книги (Князевская, Чешко 1980; Афанасьева и др. 2015; Афанасьева 2016).

Свидетелство за размаха и многопосочността на дейността на Киприан като общественик и църковен предстоятел е запазената му служено-делова кореспонденция – грамоти, персонални писма и послания по църковни въпроси, адресирани до конкретни лица (сред които Сергий Радонежки, Теодор Симоновски, Атанасий Висоцки и др.), до духовенството или до цялото паство. Те имат значение както като важни исторически документи с църковно-религиозно съдържание, така и като литературни творби, макар че най-често се отличават с лексикална и синтактична простата, близост до диалогичната форма, конкретност, отсъствие на риторични украшения. Известната Прощална грамота на Киприан, продиктувана от него четири дни преди смъртта му и прочетена по време на неговото погребение, се превръща в образец за подобни митрополитски завещания в руската литература, помества се в редица летописни сводове, както и във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (Дмитриев 1963: 228–235; Турилов 2014).

От оригиналните произведения на Киприан най-широко разпространение придобива цикъла творби, включващ Пространно житие, Похвално слово, Служба и Канон, посветени на първия московски и всеруски митрополит Петър (починал 1326 г.), запазени в голям брой преписи. Насочвайки се към култа (с локално значение) на своя предшественик със сходна на собствената му сложна житейска съдба, Киприан преследва няколко различни цели – изтъква значимостта на катедрата си, заздравява позицията си, внушава идеите си за отношенията си между църковната и светската власт (Дмитриев 1963: 236–254; Дончева-Панайотова 1981: 162–207; Ангушева 2008; 586–587). На Киприан се приписват също две творби за неговите съперници за московския митрополитски престол – памфлета Повест за Митяй и разказа За Алексей митрополит.

На Киприан са посветени Похвално (надгробно) слово от Григорий Цамблак, съставено през 1409 г., кратко житие от XVI в. под наслов Сказание вкратце за премъдрия Киприан, митрополит Киевски и на цяла Русия, запазено в няколко разновидности, както и Разказ за смъртта на Киприан (също в различни версии, поместен в редица руски летописи). Негови изображения като светец върху икони и миниатюри се появяват през XVII в.

Съчинения

  • Ангелов 1958: Ангелов, Б. Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. 1. София, 1958, 159–176.
  • Библиотека литературы Древней Руси. Т. 6. Санкт Петербург, 1999, 412–423, 564–566.
  • ВМЧ: Великие Минеи-Четии, собранные Всероссийским митрополитом Макарием. Декабрь, дни 18-23. Санкт Петербург–Москва, 1907, кол. 1620–1646.
  • Павлов 1860: Павлов, А. С. Послания Всероссийского митрополита Киприана, доселе еще не изданные. – Православный собеседник. Казань, 1860. Ч. 2, № 5, 75–106.
  • ПДРКП: Памятники древнерусского канонического права. Ред. А. С. Павлов. Ч. 1: Памятники XI–ХV вв. Санкт-Петербург, 1982 (РИБ, т. 6), № 26-32, кол. 229–270;
  • Прохоров 1978: Прохоров, Г. М. Повесть о Митяе: Русь и Византия в эпоху Куликовской битвы. Ленинград, 1978, 193–228.

Библиография

  • Ангушева 2008: Ангушева, А. Киприан, митрополит Киевски, Московски и Всеруски. – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 582–587 (№ 5.5.4).
  • Афанасьева 2013: Афанасьева, Т. И. К вопросу о редакциях славянского перевода Диатаксиса Божественной литургии патриарxа Филофея Коккина и об авторстве его древнерусской версии. – Лингвистическое источниковедение и история русского языка. Москва, 2013, 67–85.
  • Афанасьева 2016: Афанасьева, Т. И. Некоторые спорные вопросы русских редакций Служебника и Требника времени митрополита Киприана. – Труды Отдела древнерусской литературы, 64, 2016, 69–77.
  • Афанасьева и др. 2015: Афанасьева, Т. И., В. В. Козак, Г. А. Мольков, Е. Г. Соколов, М. Г. Шарихина. Языковые инновации в переводах, связанных с именем Киприана. – Словѣне, 2015, 1, 13–38.
  • Бетин 1977: Бетин, Л. В. Митрополит Киприан и Феофан Грек. – Etudes balcaniques, 13, 1977, 1, 109–115.
  • Георгиева 2003: Георгиева, Н. Киприан. – В: Стара българска литература. Енциклопедичен речник. София, 1992, 221–222; 2-ро изд. Велико Търново, 2003, с. 247.
  • Глубоковский 1892: Глубоковский, Н. Н. Святой Киприан, митрополит всея России (1374–1406) как духовный писатель. Москва, 1892.
  • Дмитриев 1963: Дмитриев, Л. А. Роль и значение митрополита Киприана в истории древнерусской литературы (К русско-болгарским литературным связям XIV—XV вв.) – Труды Отдела древнерусской литературы, 19, 1963, 215–254
    http://lib.pushkinskijdom.ru/Portals/3/PDF/TODRL/19_tom/Dmitriev/Dmitriev.pdf.
  • Дмитриев 1980: Дмитриев, Л. А. Литературно-книжная деятельность митрополита Киприана и традиции Великотырновской книжной школы. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. София, 1980, 64–70.
  • Дончева-Панайотова 1977: Дончева-Панайотова, Н. Неизвестно „Похвално слово за митрополит Петър“ от Киприан Цамблак. – Старобългарска литература, 2, 1977, 136–155.
  • Дончева-Панайотова 1980: Дончева-Панайотова, Н. Цикъл произведения за митрополит Петър от Киприан. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. София, 1980, 143–155.
  • Дончева-Панайотова 1981: Дончева-Панайотова, Н. Киприан – старобългарски и староруски книжовник. София, 1981.
  • Дончева-Панайотова 1982: Дончева-Панайотова, Н. Поетика и стилистика на житието и похвалното слово за митрополит Петър от Киприан. – В: Руско-балкански културни връзки през Средновековието. София, 1982, 191–206.
  • Дончева-Панайотова 1994: Дончева-Панайотова, Н. Молебен канон за митрополит Петър от Киприан. – В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994, 217–235.
  • Дончева-Панайотова 1995: Дончева-Панайотова, Н. Словото на Григорий Цамблак за митрополит Киприан. Велико Търново, 1995.
  • Дончева-Панайотова 1996: Дончева-Панайотова, Н. Митрополит Киприан за взаимоотношенията между църковната и държавната власт. – В: Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 169–174.
  • Дробленкова, Прохоров 1988: Дробленкова, Н. Ф., Г. М. Прохоров. Киприан. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2 (вторая половина XIV–XVI в.). Ч. 1: А–К. Ленинград, 1988, 464–475 (= Электронные публикации Института русской литературы (Пушкинского Дома) РАН http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4011).
  • Дробленкова, Прохоров 1988: Дробленкова, Н. Ф., Г. М. Прохоров. Киприан. – Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2: Вторая половина XIV–XV в. Ч. 1: А–К. Ленинград, 1988, 464–475.
  • Желтов 2014: Желтов, Михаил (свящ.). Киприана (митрополита) Служебник. – В: Православная энциклопедия. Т. 33. Москва, 2014. http://www.pravenc.ru/text/1684766.html.
  • Иванов 1982: Иванов, Й. Българско книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан (1375–1406). – В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т.1. София, 1982, 53–110 (=Известия на Института за българска литература, 6, 1958, 25–79).
  • Иванова 2003: Иванова, Кл. Житие на митрополит Петър. – В: Стара българска литература. Енциклопедичен речник. София, 1992, с. 161; 2-ро изд. Велико Търново, 2003, 180–181.
  • Кенанов 1988: Кенанов, Д. „Послание до мних Киприан от патриарх Евтимий“ в руската ръкописна традиция. – Palaeobulgarica, 12, 1988, 1, 93–100.
  • Киприанови четения: 600 години от успението на Св. Киприан, Митрополит Московски, септември 2006 г. София–Москва, 2008.
  • Клосс 2001: Клосс, Б. М. Пространная (Киприановская) редакция Жития митрополита Петра. – В: Клосс, Б. М. Избранные труды. Москва, 2001. Т. 2: Очерки по истории русской агиографии XIV–XVI вв. 32–47
    https://royallib.com/read/kloss_boris/ocherki_po_istorii_russkoy_agiografii_xivxvi_vv.html#102400.
  • Князевская, Чешко 1980: Князевская, О. А., Е. В. Чешко. Рукописи митрополита Киприана и отражение в них орфографической реформы Евфимия Тырновского. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. София, 1980, 282–292.
  • Кобяк 1984: Индексы отреченных и запрещенных книг в русской письменности. – В: Древнерусская литература: Источниковедение. Сборник научных трудов. Ленинград, 1984, 45–54.
  • Кобяк 1997: Кобяк, Н. А. Чудовская и Оксфордская редакции индекса ложных книг, приписываемого митрополитам Киприану и Зосиме. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 88–103.
  • Конявская 2015: Конявская, Е. Л. Последний путь митрополита Киприана: летописный нарратив и агиографические тексты. – Древняя Русь: Пространство книжного слова. Историко-филологические исследования. Москва, 2015, 240–255.
  • Коссова 2012: Коссова, А. Дж. Митрополит Киприан – основоположник на литературната традиция на Московска Рус. – В: Средновековни текстове, автори и книги: Сборник в чест на Хайнц Миклас. София, 2012, 270–287 (= Кирило-Методиевски студии 21).
  • Мансветов 1882: Мансветов, И. Д. Митрополит Киприан в его литургической деятельности. Историко-литургическое исследование. Москва, 1882.
  • Милтенова, А., Ив. Илиев. Един щрих към творчеството на митрополит Киприан. – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, 784–794.
  • Оболенский 1998: Оболенский, Д. Византийское содружество наций. Шесть византийских портретов. Москва, 1998, 527–545.
  • Преображенский 2014: Преображенский, А. С. Иконография. – В: Православная энциклопедия. Т. 33. Москва, 2014 http://www.pravenc.ru/text/1684692.html.
  • Прохоров 1988: Прохоров, Г. М. Из литературного наследия митрополита Киприана. – В: Славянские литературы. Х международный съезд славистов. Доклады советской делегации. Москва, 1988, 67–70.
  • Ранчин, Турилов: Ранчин, А. М., А. А. Турилов. Киприан – митрополит Киевский и всея Руси, книжник. – В: Энциклопедия Всемирная история https://w.histrf.ru/articles/article/show/kiprian.
  • Седова 1983: Седова, Р. А. Рукописная традиция „Жития Петра“ в редакции митрополита Киприана. – Труды Отдела древнерусской литературы, 37, 1983, 256–268.
  • Турилов 2012: Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца XIV– XV в. и „второе южнославянское влияние“ и русская культура XIV–XV вв. – В: Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян. Москва, 2012, 519–555.
  • Турилов 2014: Турилов, А. А. Книжно-литературное творчество, книгописание. Роль К[иприана] во „Втором южнославянском влиянии“. – В: Православная энциклопедия. Т. 33. Москва, 2014 http://www.pravenc.ru/text/1684692.html.
  • Турилов 2014а: Турилов, А. А. Почитание [Киприана]. – В: Православная энциклопедия. Т. 33. Москва, 2014 http://www.pravenc.ru/text/1684692.html.
  • Флоря 2014: Флоря, Б. Н. Киприан. – В: Православная энциклопедия. Т. 33. Москва, 2014 http://www.pravenc.ru/text/1684692.html.
  • Чешмеджиев 2008: Чешмеджиев, Д. Митрополит Киприан и култовете на българските светци. – Studi Slavistici, 5, 2008, 15–30.
  • Holthusen 1968: Holthusen, J. Neues zur Erklärung des Nadgronoe slovo von Grigorij Camblak auf den Moskauer Metropoliten Kiprian. – In: Slawistische Studien zum VI. Internationalen Slavisten-Kongress in Prag 1968, Prag, 1968, 372–382.
  • Thomson 2005: Thomson, F. J. Mediaeval Bulgarian and Serbian theological literature: an essential Vademecum. – Byzantinische Zeitschrift, 98, 2005, 2, 503–549 (р. 525–526).

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP