Vladimir Alekseevich Moshin

Written by Радослава Станкова
Vladimir Alekseevich Moshin Vladimir Alekseevich Moshin

1894 –1987

Изворовед, историк, археограф, протойерей. В кръга на неговите интереси са славистиката, византинистиката, славянската и гръцката палеография. Един от най-ярките представители на руската емиграция в Югославия. Директор на Архива на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Основател и завеждащ на Археографското отделение на Народната библиотека в Белград. Основател на Университета в Скопие.

Статия

Владимир Мошин е роден на 9 октомври 1894 г. в Санкт-Петербург. Син е на писателя Алексей Мошин. Учил е в Историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет, когато постъпва през 1914 г. като доброволец на фронта по време на Първата световна война. През 1917–1918 г. продължава образованието си в Тбилиския университет и в Археологическия институт на Киевския университет (до 1920 г.). След евакуация от Крим емигрира в Кралство Югославия и първоначално работи като учител в град Копривница.

Дипломира се през 1922 г. в Белград, а през 1928 г. защитава докторска дисертация в Загребския университет с теза „Норманската колонизация в Източна Европа“. През периода от 1930–1932 г. преподава византология във Философския факултет на Университета в Скопие, а от 1932 до 1942 г. – в Белградския университет. До 1939 г. е член на колектива за издаване на гръцки извори за история към Сръбската кралска академия. В качеството си на такъв, заедно с Александър Соловьов и Георги Острогорски, извършва проучвания в Светогорските манастири. Преподава история в руската гимназия в Белград. През 1942 г. е ръкоположен за свещеник и служи в руската църква „Света Троица“ в Белград. След идването на съветските войски в Белград е арестуван, но скоро е освободен, след като приема съветско гражданство.

През 1947 г. се премества заедно с жена си, в Загреб, където се занимава с каталогизация и изучаване на славянските средновековни ръкописи. Организира и практически курсове по архивистика и палеография. Създава служба за консервация и реставрация в Архива на Хърватската академия на науките и изкуствата. Докато той е директор на Архива всички ръкописи в него са реставрирани и каталогизирани. По това време е причислен към клира на Загребската епархия на Сръбската православна църква и започва служение в църквата „Преображение Господне“. През 1952 г. получава протойерески чин от загребския митрополит.

През 1959 г. се оттегля от църквата заради научната си дейност. Връща се в Белград и шест години работи в Ръкописния отдел на Народната библиотека. Член е на Археографската комисия към министерството на културата на СР Сърбия (1959–1961 г.), а след това е ръководител на основаното от него Археографско отделение на Народната библиотека в Белград. Основната му задача е да организира систематичното описание на славянските ръкописи в Сърбия и останалите републики на СФРЮ. От 1964 до 1966 г. е редовен хоноруван професор в библиотекарската група на Филологическия факултет и води курсове по славянска палеография, история на илюстрациите, подвързии и водни знаци във Философския факултет в Белград.

През 1967 г. по политически причини е преместен в Скопие, където създава център за археографски изследвания, чете курс по палеография и подготвя описи на ръкописите на територията на Македония. От 1967 г. ръководи работата по издаването на четири тома Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. От 1971 до 1974 г. е редовен професор във Филологическия факултет на Университета в Скопие в катедрата по История на южните славяни. Избран е за академик на Македонската академия на науките. Починал е на 3 февруари 1987 г. в Скопие.

Научната дейност на Владимир Мошин е свързана с руската история, руско-южнославянските отношения и с византийско-славянските политически и културни връзки през Средновековието. Автор е на над 260 изследвания и няколко книги, посветени на научното описание на средновековните ръкописни книги. В статиите си той се занимава с научно описание на отделни колекции от средновековни кирилски ръкописи, с художественото оформление на книгите, с водните знаци на хартията. Професор Мошин оставя трайна следа в развитието на южнославянската палеография и археография.

Основните му интереси са в областта на славистиката и византинистиката. Изучава гръцките извори за сръбската средновековна история, в резултат на което издава, заедно с Александър Соловьов, през 1936 г. Грчке повеље српских владара, а през 1940 г. Акти братског сабора из Хиландара. Работи в областта на сръбската и византийската дипломатика, където решава проблеми свързани главно с датировката на определени грамоти. Резултат от работата му в светогорските манастири са две книги от 1940 г., свързани със сръбския манастир Хилендар Хиландарац Калиник, српски дипломата 14. века и Хиландарски игумани средњег века, в съавторство с Миодраг Пуркович. Занимава се и с историята на идването на руски монаси на Атон, с основаването и развитието на руския манастир Пантелеймон.

Организира описанието на средновековни славянски ръкописи в Белград, Загреб и Скопие, в резултат от което издава опис на ръкописите в Югославската академия на науките и изкуствата Ćirilski rukopisi Jugoslovenske akademije I – II (1952, 1955), където в увода дава подробни методологически указания за детайлно археографско описание на всеки ръкопис, които включват палеографски анализ, езикова редакция, описание на съдържанието, орнаментиката и подвързията на книга, и особено на водните знаци (като надежден белег за датировка на ръкописа).

Описва ръкописи и от органични манастирски сбирки – Морача, Грачаница, Печката патриаршия, Николяц, "Света Троица" в Плевля, Цетине, Кърк и др.; Копитаревата сбирка в Любляна и др. Събира материал за изготвяне на опис на сръбските ръкописи в манастира Савина и на ръкописната сбирка на Публичната библиотека в Ленинград. Едновременно с това издава значими средновековни писмени паметници като Душановия законик и Дуклянската летопис.

Основните научни приноси на Владимир Мошин са в издирване и издание на исторически извори, тяхната систематизация и проучване, което го прави и основоположник на съвременния археографски и палеографски анализ на южнославянските кирилски ръкописи.

През 2008 г. е издадена неговата автобиография – В. А. Мошин, Под теретом: аутобиографија (превод и коментари Несиба Палибрк-Сукић, Београд: Народна библиотека Србије; Панчево: Градска библиотека, 2008). Тя е намерена в архива на Сергей Троицки, с когото са били близки приятели. Днес се намира в частна колекционерска сбирка от стари документи и книги на Любомир Бошков, а фотокопие от ръкописа се пази в Градската библиотека в Панчево (в Панчево е била най-голямата колония от руски емигранти в Кралството на сърби, хървати и словенци). Книгата съдържа и пълна библиография на неговите трудове.

Библиография на неговите трудове е публикувана и в списанието Slovo 18–19 (1969) 146–154, в Зборник Владимира Мошина (1977) 7–16, в Археографски прилози 5 (1983) 75–77 и Н. Палибрк-Сукић, Библиографија радова Владимира Алексејевича Мошина, Сусрети библиографа у спомен на др Георгија Михаиловића 2008, Инђија 2010, 223–238.

Съчинения

  • Hipoteza Lamanskoga o hazarskoj misiji sv. Ćirila / V. Mošin – Jужнословенски филолог, VІ (Београд: Државна штампарија краљевине Срба, Хрвата и Словенаца, 1926–1927) 133–152.
  • Грчке повеље српских владара, издање текстова, превод и коментар од д-ра Александра Соловјева и д-ра Владимира Мошина, Београд: Српска краљевска академија, 1936. Fontes lingua Graeca conscripti, 1, Grčke povelje srpskih vladara, A. Solovjev, V. Mošin, Beograd, 1936.
  • Русские на Афоне и русско-византийские отношения в ХІ–ХІІ вв/ В. Мошин – Byzantinoslavica, IX (Praha, 1947) 54–85; Byzantinoslavica, XI (Praha, 1950).
  • Supplementa ad Acta Chilandari. A. Sovre, Ljubljana 1948, 1–90.
  • Vlastareva sintagma i Dušanov zakonik u Studeničkom “Otečniku”: povodom šestogodišnjice Dušanova zakonika. – Studenički palimpsest, Zagreb: Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti, 1949.
  • Ljetopis popa Dukljanina: latinski tekst sa hrvatskim prijevodom i “Hrvatska kronika”, priredio, napisao uvod i komentar Dr. Vladimir Mošin; Hrvatski prijevod latinske redakcije: Stjepan Mencinger i Vjekoslav Stefanić, Zagreb: Matica Hrvatska, 1950.
  • Ljetopis popa Dukljanina: hrvatski prijevod latinske redakcije, Stjepan Mencinger i Vjekoslav Štefanić, priredio, napisao uvod i komentar Vladimir Mošin, Zagreb: Matica Hrvatska, 1950. Paštrovski spisak Dušanova zakonodavstva prema zagrebačkom rukopisu: Svetogorski protat/ Vladimir Mošin – Starine, 43 (Zagreb, 1951) 7–27.
  • Македонско Евангелие на поп Јована, приредил Владимир Мошин, Скопје: Институт за македонски јазик, 1954.
  • Filigranologija kao pomoćna histrorijska nauka. – Zbornik Historijskog instituta Jugoslavenske akademije, I (Zagreb, 1954) 25–93.
  • Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. I dio, Opis rukopisa, II dio, Reprodukcije. Zagreb, 1955.
  • Filigranes des XIIIe et XIVe ss/ par V. Mošin et M. Traljić, [Zagreb]: Académie Yougoslave des sciences et des beaux-arts, Institut d'histoire, 1957.
    Slavenska redakcija prologa Konstantina Mokisijskog u svjetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa XII–XIII vijeka/ Vladimir Mošin – Zbornik Historijskog instituta Jugoslavenske akademije, II (Zagreb, 1959) 17–68.
  • O periodizaciji rusko-južnoslovenskih književnih veza. – Slovo, 12 (Zagreb, 1962) 13–130.
  • Водени знак „Круна за звездом и полумесецом“. В. Мошин и М. Гроздановић-Пајић. – Библиотекар, Београд: 1963, 11–22.
  • Metodološke bilješke o tipovima pisma u ćirilici. – Slovo, 15–16 (Zagreb, 1965) 150–182.
  • Палеографски албум на јужнословенското кирилско писмо. Скопје 1966.
  • Albums des filigranes, 1, Agneau pascal par Vladimir Mošin et Mira Grozdanović-Pajić, Beograd: Prosveta 1967.
  • Ћирилски рукописи у Повијесном музеју Хрватске, Копитарева збирка словенских рукописа и Цојсов ћирилски одломак у Љубљани. Опис јужнословенских ћирилских рукописа. т. 1. Уредник Димитрије Богдановић. Народна библиотека СР Србије. Београд: Српска књижевна задруга, 1971.
  • Ћирилски рукописи у повијесном музеју Хрватске, 2, Палеографски албум. Народна Библиотека СР Србије, Београд: Српска књижевна задруга, 1971.
  • Kopitarjeva zbirka slаvеnskih rokopisov in Zoisov cirilski fragment iz Narodne in univerzitetske knjižnice v Ljubljani = La collection des manuscrits slaves de Kopitar et le fragment cyrillique de Zois de la Bibliothèque nationale et universitaire de Ljubljana. Ljubljana: Slovenska akademija znanosti in umetnosti, 1971.
  • Словенските ракописи во Македонија, подготовил В. Мошин во соработка Л. Славева, С. Кроневска и Ј. Јакимова. кн. I–II. Скопје: Архив на Македонија, 1971.
  • XVII век како преломна епоха во историjата на литературното творештво во словенскиот свет. Реферати на македонските слависти за VII меѓународни славистички конгрес во Варшава. Скопjе: Институт за македонски jазик , 1973, 95–102.
  • Ancor Watermarks. Monumenta Chartae papyraceae historian illustrantia XIII. General Editor J. Simmons, Amsterdam: Paper publications society, 1973.
  • Grčke povelje srpskih vladara = Diplomata Graeca regum et imperatorum Serviae, A. Solovjev and V. A. Mošin, eds., London: Variorum Reprints, 1974.
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија, 1, Грамоти, записки и друга документарна граѓа за манастирите и црквите скопската област = Monuments relatifs à l'histoire médiévale et moderne de la Macédoine, уредник Владимир Мошин, Скопје [Финансирано од Заедницата за научни дејности и Архивот на Македонија], 1975.
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том II. Македонија во рамките на меѓународните односи на Балканот во втората половина на XIII и првата половина на XIV век. Грамоти, меѓународни договори, извештаи на дипломати, мемоари и други сведоштвана на современиците. Уредник В. Мошин. Скопје, 1977 (предговор, 9–34).
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том III. Грамоти, записи и друга документарна граѓа за манастирите и црквите во Полошката област и соседните краеви. Подготвиле Лидија Славева и Петар Миљковиќ-Пепек. Уредник Владимир Мошин. Скопје, 1980 (предговор 9–11).
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том IV. Грамоти, записи и друга документарна граѓа за манастирите и црквите во Прилепската област. Подготовиле Владимир Мошин и Лидија Славева. Скопје, 1981 (предговор 7–18).
  • Споменици на средновековната и поновата историја на Македонија. Том 5, Македонија-стратегиска, економска и културна положба ; Михаил Псел како извор за историјата на македонскиот народ; „Летописот”на попот Дукљанин како извор на македонската средновековна историја и ишчезнатите месни имиња како извор за историјата на Македонија. Подготвиле: Михаило Апостолски, Љубинка Басотова, Олга Иванова, Елена Колева; уредници: Владимир Мошин, Лидија Славева, Прилеп: Институт за истражување на старословенската култура, 1988.
  • Хиландарски игумани средњега века/ Владимир А. Мошин, Миодраг Пурковић, приредила и допунила Мирjана Живоjиновић, Београд: Свети Синод Српске Православне Цркве, 1999.
  • Словенска палеографија. Приредил и превел од српски Сотир Голабовски, Скопје: Менора 2000.
  • Изабрани дела. Кн. 1–5. Приредил Ѓорѓи Поп-Атанасов, Скопје: Менора, 2002–2007.
  • Зборник средњовековних ћириличких повеља и писама Србије, Босне и Дубровника, књ. 1, 1186–1321. Приредили Владимир Мошин, Сима Ћирковић, Душан Синдик; редиговао Душан Синдик, Београд: Историјски институт, 2011.

За него

  • Štefanić, V. Vladimir Mošin. O 75 godini života. – Slovo, 18–19 (Zagreb, 1969) 146–154.
  • Русские писатели эмиграции: Биографические сведения и библиография их книг по богословию, религиозной философии, церковной истории и православной культуре: 1921–1972, Составитель Н. М. Зернов. Boston: G. K. Hall & Co., 1973.
  • Зборник Владимира Мошина, прир. Д. Богдановић, Б. Јовановић-Стипчевић, Ђ. Трифуновић, Београд: Савез библиотечких радника, Србије, 1977.
  • Nazor, A. In memoriam. Vladimir Mošin (9.X.1894 – 3.II.1987). – Slovo, 38 (Zagreb, 1988) 109–115.
  • Васиљев, Љ. Сећање на професора Владимира Мошина. – Археографски прилози, 10–11 (1988–1989) 283–286.
  • Живојиновић, М. Владимир Алексејевич Мошин – историчар Свете Горе. – В: Руска емиграција у српској култури XX века, Т. 1, Београд, 1994, 154–162.
  • Младеновић, А. Тридесет година постојања Археографског одељења Народне библиотеке Србије. – Археографски прилози, 13 (1991) 351–363.
  • Живоинович, М. Владимир Алексеевич Мошин как историк Афона. – В: Русская эмиграция в Югославии, Москва, 1996, 174–182.
  • Булатова, Р. В. Основатель югославской палеографической науки – В. А. Мошин. – В: Русская эмиграция в Югославии, Москва, 1996, 183–199.
  • Мошин, Владимир. – В: Eнциклопедија српске историографије, Београд, 1997, 523–524.
  • Стипчевић, Б. Поводом десет година од смрти Владимира Алексејевича Мошина. – Археографски прилози, 19 (1997) 291–295.
  • Русь и Южные славяне. Сборник статей к 100-летию со дня рождения В.А. Мошина (1894–1987), составитель и ответственный редактор В. М. Загребин, Санкт-Петрбург, 1998.
  • Косик, В. И. Воспоминания академика, протоиерея Владимира Мошина. – В: Русская церковь в Югославии (20-40-е гг. XX века). Москва, 2000.
  • Бондарева Е. А. Владимир Алексеевич Мошин (1894—1987). – В: История и историки: Историографический вестник. Москва: Наука, 2003, 293–310.
  • Поп-Атанасов, Ѓ. Владимир Алексеевич Мошин: животен пат и научно дело. Скопје, 2009.
  • Богдановић, Д. Археографско одељење Народне библиотеке СР Србије (новембар 1968). – Археографски прилози, 34 (2012) 157–189.
  • Пузовић, Л. Владимир Алесејевич Мошин (1894–1987). – Археографски прилози, 35, 2013, 211–223.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP