Bulgarian Studies in the Context of Slavic Studies in St. Petersburg and Moscow in the Twentieth Century

Written by Анисава Милтенова
Bulgarian Studies in the Context of Slavic Studies in St. Petersburg and Moscow in the Twentieth Century Bulgarian Studies in the Context of Slavic Studies in St. Petersburg and Moscow in the Twentieth Century

Българистиката в Русия има устойчива традиция и ярки представители с приносни публикации през ХХ век.

Статия

Катедрата по история и култура на славянските народи в Санктпетербургския университет е основана през 1835 г. Работата и успехите ѝ се свързват с имената на заслужили учени като Измаил И. Срезневски (1812–1880), Виктор И. Ламански (1833–1914), Ватрослав Ягич (1838–1923), Полихроний А. Сирку (1855–1905), Алексей И. Соболевски (1856–1929), Ян Бодуен де Куртене (1845–1929), Борис М. Ляпунов (1862–1942), Алексей А. Шахматов (1864–1920), Петър А. Лавров (1856–1929), Николай С. Державин (1897–1953) и др. В рамките на тази дълголетна традиция българистиката заема сериозно място. Важен етап в развитието ѝ представлява дейността на Константин Н. Державин (1903–1956), литературовед и културен историк, който има редица приноси за представяне на българската култура и на творчеството на Христо Ботев и Иван Вазов. Известният лингвист Юрий С. Маслов (1914–1990) създава школа във функционалното изучаване на граматиката на славянските езици и е автор на „Граматика на българския език“. Трудовете му в областта на аспектологията, общата морфология и вида на глагола са оценени като съществен принос в лингвистиката. Несъмнен принос в областта на литературознанието има Всеволод Д. Андреев (1929–2000) – автор на история на българската литература от ІХ в. до 80-те години на ХХ в. В изследванията си отделя внимание на редица автори: Н. Вапцаров, Х. Радевски, М. Исаев, К. Велков, Л. Стоянов и др. Дългогодишен преподавател в Катедрата по славянска филология в Ленинградския университет, декан на Филологическия факултет (1973–1997), той има големи заслуги за утвърждаването на Санкт Петербург като център на славистиката и балканистиката.

Доайени сред преподавателите българисти са Елена А. Захаревич (1922–2004) и Галина В. Крилова (1929–2015). Специалист в областта на граматиката и синтаксиса и автор на няколко ценни труда, сред които (заедно с Г. В. Крилова) сборник текстове и методически указания за изучаването на български език. Е. А. Захаревич е подготвила повече от 200 българисти в университета. Изследователските интереси на Г. В. Крилова са в областта на лексикологията и лексикографията. Тя е един от съставителите и редакторите на честотен речник на поезията на Никола Вапцаров (1996) и лексикографски анализ на художествените ѝ достойнства (1998). Към следващото поколение принадлежи Зоя К. Шанова, чието внимание е насочено към областта на българската морфология и синтаксис, на теорията и историята на превода. С научната и преподавателската си работа Елена Ю. Иванова увеличава престижа на българистиката в Катедрата по славянски езици. Тя публикува изследвания върху експресивните конструкции в синтаксиса на българския език (1999) и сравнителният им анализ в български и руски език. Изследователските традиции в тази област продължават също Мира Петкова и Олег Минин. Татяна Афанасиева е изследовател с широк профил, която има значителен принос в проучването на ранните тълкувания на литургията в средновековната книжнина на Балканите и в Русия. Нейната монография „Древнеславянские толкования на литургию в рукописной традиции XII-XVI вв.: исследование и тексты“ (2012) има ключово значение в това отношение.

Като център на българистичните изследвания в Петербург се утвърждава Секторът по староруска литература в Института за литература (Пушкински дом) на РАН, създаден през 1932 г. Негов дългогодишен ръководител е световноизвестният учен Дмитрий С. Лихачов (1906–1999). Публикациите му, посветени на теоретичните аспекти на средновековното литературно творчество, оставят трайна следа в палеославистиката. Той проучва връзките между старата руска и старата българска литература, има изключителни заслуги за оценяване на значението на старобългарската книжнина за другите православни славянски литератури. С личния си авторитет спомага за установяване на по-тесни контакти между учени от двете страни. Лев А. Дмитриев (1921–1993), Марина А. Салмина (1927–2013), Гелиан М. Прохоров (1936– 2018), Олег В. Творогов (1928–2015), Наталия С. Демкова (1932–2018), Анатолий А. Алексеев, Милена В. Рождественская, Дмитрий М. Буланин и др. задълбочават изследванията върху взаимоотношенията между българската и руската книжнина през Средновековието. Появяват се съвместни трудове между руски и български учени, сред които се откроява „Среднеболгарский перевод Хроники Константина Ванасии в славянских литературах“ (1988) – в съавторство на М. А. Салмина, О. В. Творогов, Ив. Дуйчев и Д. С. Лихачов. Л. А. Дмитриев проучва дейността на митрополит Киприян и публикува изследвания върху делото и творчеството му. Анатолий А. Алексеев е автор на критически издания на най-ранния евангелски превод – „Евангелие от Иоанна в славянской традиции“ (1998), „Евангелие от Матфея в славянской традиции“ (2005), както и на капитален труд върху текстологията на библейския текст – „Текстология славянской Библии“ (1999). Милена В. Рожденственская изследва апокрифната книжнина в славянската традиция и е автор на открития в извороведски и теоретичен план. В монографията „Апокрифы древней Руси“ (2003) включва образци от преводни и оригинални апокрифи в славянски ръкописи. Д. М. Буланин открива и публикува неизвестни източници на състава на Изборника от 1076 г., преводи на агиографски творби (Житие на Павел Тивейски), преводи на дидактична и тълкувателна литература от ранното славянско Средновековие. Монографията „Античные традиции в древнерусской литературы ХІ–ХVІІ вв.“ (1991) завоюва световно признание. Юрий К. Бегунов (1932–2014) работи в областта на археографията, текстологията и изворознанието. Той посвещава своите усилия на Беседата против богомилите на Презвитер Козма (Х в.) в славянските литератури, като издава изворите за нея и коментар към тях (1973). Трудът му върху Григорий Цамблак „Творческое наследие Григория Цамблака“ (2005) е безспорен влог в изучаването на творбите на книжовника. Сътрудници на Библиотеката на Руската академия подготвят аналитични описания на сбирките на И. И. Срезневски, В. И. Григорович, П. А. Сирку, А. И. Яцимирски, А. Н. Пипин и др., в които се пазят и български ръкописи.

Водеща фигура в московската славистика през втората половина на XX в. е Самуил Б. Бернщейн (1910–1997). Вниманието му привличат проблемите на сравнителната граматика, на историята и диалектологията на българския език. В книгата „Константин Кирил и Мефодий. Начальные главы из истории славянской письменности“ (1984) прави пълен обзор на историческите извори и научните тези в техния коментар. Ценни приноси съдържат трудът му за езика на влашките грамоти от XIV–XV век и „Атлас на българските говори на територията на СССР“ (в съавт. с Е. В. Чешко и Е. И. Зеленина). Традициите в преподаването на български език в Московския университет продължават Вера В. Бородич – изследовател на развоя на глаголната система, Надежда В. Котова – диалектолог и специалист по граматика на българския език, Олга А. Ржанникова – автор на дисертация за научния стил в съвременния български книжовен език, Елена В. Тимонина и др. Научните интереси на Зоя И. Карцева се съсредоточават върху съвременната българска литература. Татяна В. Пентковская проучва в съпоставителен план южнославянските преводи и руските редакции на някои богослужебни книги.

В Института по славянознание на Руската академия на науките балканските литератури са важна част от проблематиката на научните изследвания. В Отдела по история на славянските народи основните направления са: историческата роля на славянския свят за съдбата на Европа през Средновековието и Новото време; славяните и техните съседи; международни отношения в Централна, Източна и Югоизточна Европа (XV–XVII в.). В Отдела по история на славянските народи основните направления са: проучване на историята и теорията на развитието на литературата на западните и южните славяни от ІХ до средата на ХХ в. (с акцент върху изучаването на спецификата на общия литературен процес в западно-южнославянския регион, както и на отделни литературни епохи, направления, стилове и личности); проучване на литературните отношения, техните функции и роля при интеграцията и диференциацията на литературите. Основатели на литературоведската българистика са Дмитрий Ф. Марков (1913–1990), Игор М. Шептунов (1916–1978), Виталий И. Злиднев (1919–1999), допринесли извънредно много за руско-българските научни връзки. Сред специалистите по история личат имената на Генадий Г. Литаврин (1925–2009), автор на фундаментален труд върху българската история през ХІ–ХІІ в., на Агоп А. Улунян (1924–2003), с научни приноси за българо-руските връзки по време на Възраждането и за българската история, на Любомир Б. Валев (1915–1981), който публикува многобройни анализи на българската историография през ХХ в. и новата история. Виктор И. Косик е специалист в областта на руската политиката на Балканите, плодовит автор на редица монографии и по-специално върху съдбата на руската емиграция в началото на ХХ в.

Сред изявените учени е Евгения И. Дьомина (1927–2013), която има съществен принос в в изучаването на българската книжнина от ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в., нейното възникване, генеалогия и разпространението на архаичните и новобългарските дамаскини. Трудът „Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в.“ (1. 1968; 2. 1971; 3. 1985) има непреходно значение. Елена В. Чешко (1916–2011) посвещава редица изследвания на диалектите и на историята на българския език през Средновековието. Раля М. Цейтлин (1920–2001) има изключителен принос в областта на лексикологията и лексикографията. Нейният труд „Старославянский словарь (по рукописям Х–ХІ веков)“ (1994) е настолна книга за палеославистите в света. Григорий К. Венедиктов разисква широк кръг теми от възрожденската епоха, историята на българския книжовен език и руско-българските връзки. Интересите му са насочени към формирането на съвременния български книжовен език, на което посвещава сборник от статии (1981). Издирва архивни източници за руско-българските взаимоотношения и по специално за Юрий Венелин, като издава неговата „Граматика нынешного болгарского наречия“ (1997). Сред публикациите на Игор И. Калиганов се открояват няколко приносни монографии и една антология на българската литература в съавторство с Д. И. Поливянний („Родник златоструйный. Памятники болгарской литературы ІХ–ХVІІІ веков“, 1990). Резултат на неговите проучвания е детайлното изследване на култа и произведенията за св. Георги Нови в руската литература, издадено в книгата „Георгий Новый у восточных славян“ (2000). Съпоставителната история на славянските литератури и тяхното взаимодействие през вековете е обект на монографията „Веков связующая нить. Вопросы истории и поэтики славянских литератур“ (2006). Марина Г. Смолянинова специализира в областта на българската възрожденска литература и по-специално работи върху творчеството на Васил Друмев, Иван Вазов, П. Р. Славейков и др. Към словообразувателния и лексикален развой на старобългарския език се насочва Валерия С. Ефимова. Проблеми на етнолингвистиката и културната антропология разработва Елена С. Узеньова, а Ирина А. Седакова проучва лингвокултурните взаимодействия. Световно признатият експерт в областта на кирилската палеография и славянската книжнина Анатолий А. Турилов открива неизвестни български химнографски текстове и публикува ценни наблюдения върху писмената традиция на Slavia Orthodoxa. Трудовете му са събрани в три тома, излезли през 2010–2011 г.: „Slavia Cyrillomethodiana: Источниковедение истории и культуры южных славян и Древней Руси. Межславянские культурные связи эпохи средневековья“; „От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина (История и культура славян IX–XVII вв.)“; „Межславянские связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики“. Българската история в източно европейски контекст заема централно място в научните дирения на Татяна В. Волокитина, която изследва общественополитическите процеси след Втората световна война, на Елена Л. Валева (1951–2017), чиито публикации са посветени на периода между двете световни войни, и на Марина М. Фролова, която се занимава с руско-българските връзки през XIX в. и др. През 1969 г. се появява изключително ценния анотиран библиографски справочник „Южнославянские языки“ на Инесса Е. Можаева (1925–1996), в който са отразени 1636 научни публикации от 1835 до 1965 г., издадени в Русия, а през 1980 г. – библиографията по кирилометодиевистика за 1945–1974 г.

Третият адрес за компаративни изследвания на книжовното наследство на южните и източните славяни в Москва е Институтът за руски език. Негов дългогодишен сътрудник е Олга А. Князевская (1920–2011), която проучва палеографските и правописни особености на редица български ръкописи и издава един от най-старите кирилски кодекси – Савина книга (в съавт. с Е. Дограмаджиева). Евгений М. Верещагин дискутира въпроси на преводаческото изкуство и старобългарската химнография, а Вера С. Голишенко изследва и издава руски преписи от старобългарски оригинали. Южнославянското литературно наследство в руската средновековна книжнина, заема съществено място в научните дирения на Галина С. Баранкова, Александър М. Молдован, Анна А. Пичхадзе, Кирил А. Максимович, Вадим Б. Криско, Роман Н. Кривко, Мария С. Мушинская и др.

Библиография

  • Можаева И. Е. Библиография по кирилло-мефодиевской проблематике 1945–1974 гг. М., 1980.
  • Славяноведение в СССР. Изучение южных и западных славян. Биобиблиографический словарь. New York, 1993.
  • Чуждестранна българистика през ХХ век. Енциклопедичен справочник. Съст. и ред. А. Милтенова. София, 2008.
  • Иванова, Е. Ю. Болгаристика в Санкт-Петербургском Университете. – Болгарская русистика, 2009, 1-2, 85–98.
  • Българистиката по света. Съст. и ред. А. Милтенова. София, 2009.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP