Rila Glagolitic Folia

Written by Ана Стойкова
Rila Glagolitic Folia Rila Glagolitic Folia

Фрагмент от незапазен старобългарски ръкопис от края на Х или от XI в., написан с кръгла висяща глаголица в две колони, съдържащ най-ранния превод на книгата Паренесис от християнския писател от IV в. Ефрем Сирин и покайни молитви.

Статия

Ръкописът се състои от общо осем части – три пълни листа с приблизителни размери 150 х 270 мм, няколко изрезки от листове и два отпечатъка на буквени редове върху дъсчената подвързия на кирилски ръкопис от Рилския манастир. Листовете и изрезките са намерени по различно време и впоследствие са идентифицирани като части от един и същ голям кодекс, съдържащ старобългарски превод на книгата Паренесис. По правопис и почерк Рилските глаголически листове стоят най-близо до Асеманиевото евангелие, Синайския евхологий, Мариинското евангелие и Охридските листове.

Първите два листа (I и II), един силно повреден фрагмент и един цял лист (известен още като Македонски глаголически лист), са открити през 1845 г. от руския пътешественик и учен Виктор И. Григорович в подвързията на кирилски ръкопис от библиотеката на Рилския манастир. През 1880 г. при работа в манастирската библиотека чешкият историк Константин Иречек намира още три листа (IV, VI и VIII), използвани като макулатура в подвързията на сборника „Андрианти“ на Владислав Граматик от 1473 г. Останалите листове (III, V и VII) проф. Йордан Иванов открива през 1936 г. в подвързията на същия сборник по време на свое посещение в манастира със студенти от Софийския университет. Намерените от Григорович листове се пазят в Библиотеката на РАН в Санкт Петербург (сигнатура 24.4.15), а останалите се намират в Библиотеката на Рилския манастир (сигнатура 3/6 (14)).

След първите издания на ранните находки, направени от И.И. Срезневски (1866, 1867), В. Ягич (1882) и Г. А. Илински (1909), пълно изследване и издание на всички листове прави Иван Гошев (1956). Гошев успява да разчете и да идентифицира по-голямата част от запазения върху фрагментите текст. Според него лист I съдържа част от словото За покаянието от Ефрем Сирин; лист II (Македонският глаголически лист) пази края на 78-ото слово от Паренесиса на Ефрем Сирин За съда, за любовта и за покаянието и началото на следващото, 79-о слово За възвръщането назад към езическите дела. Върху лист III, малка изрезка, използвана в подвързията на сборника на Владислав Граматик личат следи от заглавието на 80-ото слово от Паренесиса – За божествената просфора и за комкането. Върху лист IV могат да се разчетат следи от словото За Антихриста на Ефрем Сирин, а листове V и VI, които са силно повредени, според Гошев съдържат текст от словото За любовта, за кръщението, за изповедта, похвала на кръста и за бъдещия съд, което няма установен гръцки паралел. Листове VII и VIII, от които се разчитат малки части, съдържат текст на неизвестна изповедна покайна молитва.

Макар и малък по обем, паметникът засвидетелства богата и разнообразна лексика, а съдържанието му води до заключението, че е част от литургичен ръкопис, предназначен за времето на Великия пост. Според изследователите особен интерес представлява текстът на молитвата към св. Троица, който пази архаичен превод, неидентифициран в по-късни преписи. Рилските глаголически листове са доказателство, че Паренесиса на Ефрем Сирин е бил познат на старобългарските писатели от епохата на Първото българско царство и е възможно да е бил използван от тях в някои оригинални произведения, възникнали тогава.

Паренесисът е бил много популярен сред славяните през Средновековието и многократно е преписван (български, сръбски, влахо-молдовски, руски ръкописи от ХІІІ-ХVІ в.). Един от най-старите руски ръкописи е от ХІІІ в. и се съхранява в Руската национална библиотека в Санкт Петербург, № 71а, сбирка на М. П. Погодин. Издаден е като основен препис в петтомното научно издание на Дж. Бойковски (Bojkovsky, G. Paraenesis. Die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Фрайбург, 1984–1990). Допълнителна светлина върху руската традиция хвърля Ирина Огрен (Паренесис Ефрема Сирина. К истории славянского перевода. Uppsala, 1989). Задълбочен анализ на езика на текста при неговата трансмисия е публикуван от К. Фос (Die Paränesis Ephraims des Syrers in südslavischen Handschriften des 14.–16. Jahrhunderts. Zur Lexik der altbulgarischen Erstübersetzung und ihrer Überlieferung (MonumentaLinguae Slavicae Dialecti Veteris. Fontes et dissertationes, XXXVIII, Freiburg 1997) и от О. Ф. Жолобов (Корпус древнерусских списков Паренесиса Ефрема Сирина. II: РНБ, Погод. 71а. – Russian Linguistics International Journal for the Study of Russian and other Slavic Languages. 2009. 33, 37–64).

Библиография

  • Григорович, В. И. Статьи, Касающиеся древнего словянского языка. Казань, 1852, 63–74.
  • Срезневский, И. И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. Санкт-Петербург, 1866, 220–224.
  • Срезневский, И. И. Глаголический список поучений Ефрема Сирина. – В: Срезневский, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. Т. 1. , 5. Санкт-Петербург, 1867, 27-36.
  • Jagić, V. Specimina linguae palaeoslovenicae. Образцы языка церковнославянского по древнейшим памятникам глаголической и кирилловской письменности. Санкт-Петербург, 1882, 27–29.
  • Погорелов, Б. К вопросу о Македонском глаголическом листке. – В: Сборник статей, посвященных ученикам и почитателям акад. Ф.Ф. Фортунатову. Варшава, 1902, 492–499.
  • Ильинский, Г. А. Македонский глаголический листок. Отрывок глаголического текста Ефрема Сирина, ХI век. Санкт-Петербург, 1909 (Памятники старославянското языка. Т. 1., 6).
  • Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. София, 1947, 162–164.
  • Гошев, Ив. Рилски глаголически листове. София, 1956.
  • Велчева, Б. Глаголическият и-проблем и Рилските листове. – Български език, 27, 1977, 6, 456–460.
  • Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, 19-20.
  • Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. Второ, преработено и допълнено издание. София, 1986, 64-65.
  • Смядовски, Ст. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. – Български език, 38, 1988, 6, 500–501.
  • Смядовски, Ст. Рилски глаголически листове. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 2003, 468-473.

Related items

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP