Old Bulgarian hymnographic works in the East Slavic literature

Written by Мария Йовчева
Old Bulgarian hymnographic works in the East Slavic literature Old Bulgarian hymnographic works in the East Slavic literature

Химнографските произведения на Кирило-Методиевите ученици, създадени в края на IX – началото на X в. в България в процеса на формиране на комплекса богослужебни книги на старобългарски език, съставят част от трите основни химнографски сборника Октоих, Миней и Триод.

Статия

В древноруска среда те навлизат заедно с целия масив от преводни и непреводни старобългарски съчинения в рамките на Първото южнославянско влияние към края на X – началото на XI в. и имат дълга писмена традиция в източнославянските земи.

Пренасянето на византийската химнографска традиция сред източните славяни се осъществява чрез нейната адаптация на старобългарски език, направена в рамките на мащабната дейност на Кирило-Методиевите ученици по съставянето на богослужебната книжнина за нуждите на християнизираната Българска държава. През последните десетилетия учените откриха и идентифицираха огромен брой непреводни старобългарски творби, които са предназначени за църковните подвижни и неподвижни празници и за седмичното богослужение. В част от техните акростихове са вписани имената на трима Кирило-Методиеви ученика – Климент, Наум и Константин. В Киевска Русия оригиналните произведения проникват заедно с преводните в състава на базовите химнографски сборници Октоих, Миней и Триод. Приблизително само около половината от богатото старобългарско химнографско творчество се разпространява в древноруска среда. Обяснението за това вероятно се крие в произхода и характера на оригиналите, попаднали в Киевското княжество, които са свързани основно с редактирани източнобългарски протографи. В тях част от непреводните творби вече са били отстранени и заменени с преводни текстове при опит да се съгласува съставът им с византийски ръкописни минеи. Oт старобългарския химнографски корпус за трите кръга на църковната година (подвижен, неподвижен и седмичен), най-много песнопения се намират в древноруските преписи на Октоиха – книгата, която съдържа службите за седмичното богослужение, разпределени в осемте гласа на църковното пеене. Вероятна причина за това е начинът на организация на репертоара в трите основни химнографски сборника. В ранните октоиси песнопенията са обособени в по-големи цялости, като са циклизирани по жанрове, по гласове и после по дните на седмицата, което предпоставя по-консервативния им състав. В Минея и в Триода репертоарът е разпределен по календарните служби, така че тези две книги са по-проницаеми за редакционни намеси.

В древноруската книжнина почти изцяло е представен т.нар. Октоих на Климент Охридски, който е изграден от цикли канони и стихири за св. Йоан Предтеча (за службите във вторник), за св. ап. Петър и Павел (за четвъртък) и от триизвестни засега канона за св. Богородица (за сряда и петък). Тези песнопения се намират в различни типове древноруски октоиси, като например Параклитика (Октоих само с каноните), Изборния октоих (с жанрово подредени песнопения), Служебния шестоднев (с по една служба на различен глас за всеки ден от седмицата). Оригиналните творби заемат такова важно място в писмената традиция на сборниицте за седмичното богослужение, че на базата на присъствието им изследователите обособяват няколко типа древноруски параклитици (Крашенниникова 2006, Лозовая 2009). Най-старият свидетел е ръкопис № 80, датиран от XII–XIII в., в сбирката на Синодалната типография в Руския държавен архив за древни актове (РГАДА), в който Климентовите песнопения (канони за св. Йоан Предтеча за I-и и II-и глас) са нотирани последователно с руска невмена нотация (Лозовая 2009). С изобилие на старобългарски произведения се открояват два параклитика от XIV в.: № 125 и 128 от Софийската сбирка на Руската национална библиотека (РНБ). В тях се откриват почти всички известни канони на Климент Охридски. Отделни канони от оригиналните цикли са поместени изцяло или в компилиран вид и в редица параклитици, като например № 73 (първ. пол. на XV в.) и № 83 (XIV–XV в.), от Синодалната типография в РГАДА, № 419 от 1369 г. и № 420 от 1386 г. oт Синодалната сбирка на Държавния исторически музей в Москва (ГИМ) и др. В немалко преписи на изборни октоиси старобългарските комплекти стихири за вторник и четвъртък съставят устойчив дял в групата на всички молебни стихири за осемте гласа. Един от най-ранните представители на служебните шестодневи, № 37 от Австрийската национална библиотека, XIII–XIV в. (т.нар. Виенски октоих), съдържа канона на Климент за четвъртък, IV-и глас.

Не са познати източнославянски преписи единствено от двата цикъла троични канони – на Климент Охридски (с акростих КЛИМ в канона за VIII-и глас) и анонимния (с фразов акростих в канона за VIII-и глас). Принадлежащият им старобългарски осмогласен комплект от троични стихири обаче е оповестен по немалко древноруски изборни октоиси или служебни шестодневи. Основната причина за разминаването в разпространението на двата вида троични песнопения най-вероятно се корени в особеностите на регламентиращия древноруската литургическа практика Студийско-Алексиевски устав. Той не препоръчва служба в неделната вечерня, където могат да бъдат вместени троичните канони, но посочва използването на съответните стихири.

Вековната история на преписване и богослужебна употреба на старобългарската непреводна химнография се потвърждава и от късните преписи от XV в. на архаични типове октоиси, създадени в периферни средища, като шестодневите, включени в рамките на сводните литургични сборници, например № 432 от Синодалната сбирка в ГИМ, и параклитиците № 421 и 422 (XV в.) от същата сбирка, в които са оцелели отделни канони, стихири или тропари от Климентовите цикли. Знаменателен е фактът, че част от оригиналното творчество влиза дори в първата печатна кирилска книга Краковския октоих от 1491 г. (Йовчева 2002, Крашенниникова 2006, Лозовая 2009).

Немалко творби на Кирило-Методиевите ученици са засвидетелствани и в древноруските представители на Служебния миней (книгата със служби за неподвижните празници). Забелязва се известен дисбаланс в разпространението на произведенията от различните кръгове минейни празници. Само частично е застъпена оригиналната химнография за великите Господски и Богородични празници (Рождество Христово, Богоявление, Успение Богородично). Освен това песнопенията за Рождественско-Богоявленския цикъл остават ограничени единствено в по-архаични изборни минеи, свързани по-пряко със старобългарски оригинали, и не влизат в състава на редактираните древноруски месечни минеи за декември и януари (Турилов 2006). Древноруските кодекси в редица случаи дават най-старите преписи на някои канони и цикли стихири, но в тях творбите са с нарушена структура, съкратени или компилирани с преводни песнопения за съответния празник. Най-ранният ръкопис със засвидетелствани оригинални творби е Илиина книга oт последната четвърт на XI в. (№ 131 в Синодалната типография, РГАДА). Изборният миней № 98 от същата сбирка (датиран края на XII – началото на XIII в.) се отличава с най-изобилен състав на оригинални творби за този кръг празници. В неговите служби са регистрирани два цикълa от 36 стихири с азбучен акростих по реда на глаголическата азбука – един за Рождество Христово и един за Богоявление, и цикъла от 24 предпразнични стихири за Богоявление с фразов акростих: хвална пꙗниꙗ константинова с името на автора Константин Преславски. В празничен миней № 130 от края на XII – началото на XIII в., пак от същата сбирка, е поместен в непълен и смесен състав един от петте известни преписа на уникалния изосилабичен канон за Рождество Христово на Константин Преславски с фразов постишен акростих (Попов 2011). Въпреки че не съдържат Рождественските и Богоявленските песнопения в първоначалния им състав, според Георги Попов в редица случаи архаичните древноруски ръкописи са запазили тропари, които са изчезнали в южнославянските кодекси.

В по-голяма степен са представени старобългарските творби, посветени на отделни светци или на извънбиблейски празници. Прави впечатление и тук известна неравномерност, тъй като за есенното полугодие на църковната година са попаднали по-малко оригинални служби. Някои от тях остават в единични ранни преписи, а други се възпроизвеждат в състава на съответния месечен миней до късно време (XIV–XV в.). Например, Канонът за св. Димитър Солунски за IV-и глас, нач. Отъ мьглꙑ лютꙑѩ и невѣдѣниꙗ, чието авторство традиционно се приписва на св. Методий или на негов ученик, е регистриран в най-стария миней за октомври от 1097 г. с новогородски произход (№ 89 от Синодалната типография, РГАДА). Творбата се разпространява широко в октомврийските минеи и дори съставя част от различни късни богослужебни сборници с избрани служби от Минея (Matejko 2004). Сравнително популярен е и Канонът за великия пустинник св. Евтимий Велики (20.I.) с фразов акростих с името КЛИМ, който се включва в минеи както с изборен, така и с пълен състав (Типографския 98, всекидневните януарски минеи № 99 от Типографската сбирка в РГАДА и № 163 от Синодалната сбирка в ГИМ и др.). Уникалният типографски миней № 98 е съхранил и единствения оцелял пълен препис на Службата за пренасяне на мощите на св. Климент Римски (30.I.), създадена в кръга на Кирило-Методиевите ученици във връзка с намирането на реликвите от Константин-Кирил Философ в Херсонес. Пак в този ръкопис е открит и единственият източнославянски препис на Службата за пренасяне на мощите на Йоан Златоуст с фразов акростих в канона (27.I.), чийто автор според учените е или Климент, или Наум Охридски. По-голямо присъствие на източнославянска почва показват оригиналните служби за редки светци, силно почитани в западната църковна традиция, чиито памети се празнуват в лятното полугодие. Сред тях попадат две Климентови служби с авторски акростих клим в канона. Едната е за св. мъченик Аполинарий, ученик на ап. Петър и първи епископ на Равена (23.VII.). Днес разполагаме само с четири преписа, от които двата пълни са източнославянски: служебен юлски миней от XII в. № 122 от Синодалната типография, РГАДА, и късния миней от сбирката на Ф. Мазурин (№ 507) от РГАДА, нач. на XVII в., където службата съжителства с немалко служби за славянски светци. Другата, за силно тачения в Рим св. Алексий, човек Божи (17.III.), изпъква в източнославянска среда с устойчива и дълга история, която отзвучава дори в минеите с по-старинен пласт след XIV в., организирани по нововъведения Йерусалимски устав. От известните до днес 11 преписа, седем са руски, включително в най-ранния стихирар 34.7.6. от XII в. от Библиотеката на Руската академия на науките. Намира се и в празничния тип минеи (№ 895, датиран 1260 г., № 172, 1425 г. от Синодалната сбирка в ГИМ, № 134, 1425 г., от Синодалната типография в РГАДА), и в служебни всекидневни състави: № 106 и 107 от Синодалната типография, РГАДА, от XIII и съответно от XIV в. (Савова 2017). Разпространяват сe и три служби с предполагаем непреводен произход за раннохристиянски балкански култове. Службата за св. Еразъм Охридски (Формийски), покровител на Охрид и предшественик в църковната йерархия на Климент Охридски, е поместена на 2.VI в двата най-стари юнски минея от XII в. № 167 от Синодалната сбирка в ГИМ и № 206 от Софийската сбирка в РНБ. От същите два ръкописа е позната и Службата за св. Вит, Модест и Крискентия (15.VI.), чийто култ е силно популярен през Средновековието в Западните Балкани и Централна Европа. В древноруски майски минеи, най-старият от които е Путятиният миней от XI в. (№ 202 от Софийската сбирка на РНБ), е поместена и службата за раннохристиянския мъченик св. Александър Римски (14.V.), загинал през IV в. в Тракия недалеч от днешен Одрин.

В науката е установено, че в древноруската практика навлиза и цикълът общи служби на Климент Охридски (за мъченик, мъченица, светител, пророк и апостол). От известните днес четири преписа двата най-ранни са древноруски, включени в сводните литургически сборници Виенски № 37, XIII–XIV в. и Софийски № 1052 от РНБ от XIV в. (Христова-Шомова 2017).

Предполага се, че в древноруска среда са проникнали и други старобългарски химнографски творби, които обаче не са били преписвани и въведени в богослужебна употреба. Някои от тях се срещат за първи път в късни единични преписи. В процеса на възраждане и актуализиране на архаични пластове през XV в. в руската книжнина се появяват дори нерегистрирани дотогава творби. Например, в миней № 3473 от Музейната сбирка на ГИМ е поместен в пълен състав, с непокътнат акростих, Наумовият канон за св. ап. Андрей, известен само в един пълен и три компилирани южнославянски преписа. В празничен миней № 386 от Софийската сбирка на РНБ са съхранени три оригинални химнографски творби от летния дял. Две от тях, с авторски подпис в акростиха КЛИМ, принадлежат на перото на Климент Охридски: канонът за Ризата и пояса на св. Богородица (2.VII.) и канонът за Успение Богородично, изместен на попразненство (16.VIII.). Този ръкопис е и единственият източнославянски свидетел, който съдържа трипеснеца с акростих на Константин Преславски за предпразненство на същия празник. Според Анатолий Турилов миней 386 показва текстологическа близост с такъв архаичен източник като Илиина книга. В представители на късната периферна традиция (украинско-белоруски кодекси) се открива и анонимният канон за Въведение Богорордично (21.XI.) с фразов акростих (Кожухаров 2003).

Макар и да имат дълга писмена история, минейните служби остават затворени или само в архаични празнични минеи, или в рамките на съответния месечен миней. Само единични оригинални творби са заети при съставяне на по-късните версии на Минея, които участват в различни източнославянски сводни богослужебни сборници.

Най-слаба приемственост с оригиналното и преводното химнографско наследство на Кирило-Методиевите ученици показват преписите на Триода (книгата със служби за Постния и Пасхалния цикъл). Цялата древноруска традиция принадлежи на т.нар. Гимовски тип, който стъпва върху редактиран в Преслав през X в. старобългарски архетип с отстранени непреводни произведения. Затова в нея не са засвидетелствани преписи на канони от грандиозния цикъл трипеснеци и четирипеснеци на Константин Преславски за Четиридесетница с фразов акростих с нач. Гранеса добра константинова. Няма следи и от анонимния изосилабичен канон с постишен акростих за Неделя на Петдесетница, известен до днес само в два архаични южнославянски триода.

Библиография

  • Верещагин, Е. Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Москва, 2006.
  • Ильина книга (XI в.). Исследования. Указатели. Подг. В. Крысько, И. Ладыженский, Т. Межиковская; под ред. В. Крысько. Москва, 2015.
  • Йовчева, М. Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь, 8, 2002, 100–112.
  • Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014.
  • Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. София, 2004.
  • Крашенинникова, О. Древнеславянский Октоих св. Климента архиепископа Охридского. Москва, 2006.
  • Лозовая, И. Древнерусский нотированный Параклит XII века: Византийские источники и типология древнерусских списков. Москва, 2009.
  • Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985.
  • Попов, Г. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Hrsg. von Hans Rothe und Dagmar Christians, Paderborn 2007, 298–315.
  • Попов, Г. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. Климента псни. София, 2013.
  • Савова, В. Песни от Климент. Химничната прослава на св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни. София, 2017.
  • Турилов, А. К уточнению объема и состава древнейшего славянского оригинального гимнографического корпуса в древнерусской традиции (на материале минейных служб). – Старобългарска литература, 35–36, 2006, 22–37.
  • Христова-Шомова, И. Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк, апостол, отец, мъченик и мъченица. София, 2017.
  • Matejko, Ľ. Život stredovekého textu: о tzv. Metodovom kánone sv. Dimitrovi Solúnskeho. Bratislava, 2004.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP