Displaying items by tag: Bulgarian literature

ок. 1330–16.09.1406

A saint, Bulgarian and Russian writer, cleric, major intellectual from hesychast circles at the end of the 14th and the beginning of the 15th century, supporter of the unity of the Russian church, Metropolitan of Kiev, Moscow and all Russia.

Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.

Киев е един от притегателните културни и образователни центове за българската възрожденска интелигенция – Н. Бончев, М. Дринов, В. Друмев, митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, Н. Даскалов, Т. Икономов, Т. Бурмов и др.

„Света Екатерина“ е манастир на Йерусалимската православна църква, построен между 527 и 565 година от византийския император Юстиниан I Велики в Южен Синай в Египет. Най-старият непрекъснато действащ християнски манастир от основаването си до днес.

November 28, 1906 – September 30, 1999

Russian theorist and historian of literature, philologist, paleo-Slavicist, cultural scientist, art critic.

ca 1364/1365 – ca 1419/1420

Metropolitan of Kiev, diplomat, father superior of several monasteries, writer in Bulgarian, Serbian, Moldovan and Russian literature. Author of works in all medieval genres – oratory prose, hagiography and hymnography. Representative of the Tarnovo Literary School.

The Bulgarian reception of one of the most famous writers of world literature, Lev Nikolaevich Tolstoy (1828–1910), comprises far more than an enumeration of his works translated in Bulgarian. It also deals with the way in which not only the writings themselves, but also the thoughts and ideals of the Russian count inspired many of his Bulgarian contemporaries (by ‘early reception’ we mean here the reception until Tolstoy’s death in 1910).

The way early Bulgarian historiography penetrated in Russia can be reconstructed based on the transcripts in the so-called Archival Chronograph, also known as the Jewish Chronograph (Истрин 1893) or as Bulgarian Chronograph (Горина 2005) from the 15^th century (Russian State Archives of Ancient Acts, f. 181, No. 279/685), Vilna Chronograph from the 17^th century (Library of the Lithuanian Academy of Sciences, Vilnius, No. 19/109) and Warsaw Chronograph from the late 15^th–early 16^th century (National Library of Poland, Warsaw, BOZ cim 83).

В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.

1877–1953

A slavicist, historian, academician, а far from straightforward figure in the history of Russian scholarship. Coupled with a sincere love for Bulgaria and Bulgarian culture were many of the archetypal traits of the “new academics” of the Soviet nation of the 1920s–1940s.